Косовската операция в Митровица има логично обяснение, реакцията - също

Ако някой от Запад е искал да реши косовския проблем веднъж завинаги, щеше да си затвори очите за едно финално разделение на областта. Така поне за десетилетия щеше да бъде постигнат траен мир. Това не се случи и причините са дълбоки, а мотивите геостратегически. Разделяй и владей не е вчерашно оръжие на империите, ще бъде такова и утре.

В началото на седмицата косовските спецчасти нахлуха в Митровица и проведоха груба операция, в която пострадаха доста местни хора, а дузина бяха арестувани. Това беше достатъчно, за да взриви региона. Сръбската армия беше приведена в бойна готовност. В Северно Косово започнаха размирици. Много бяха ранени.

В Прищина имат много ясно обяснение какво е предизвикало операцията на спецчастите. Организираната престъпност. В това има логика.

Няма оспорван анклав в света, в който да няма процъфтяваща престъпност. На ниво контрабанда сърби и албанци отдавна са братя. Почти няма седмица, в която да не бъде атакувана подобна организация в рамките на Косово - трафик на наркотици, поръчкови убийства, контрабанда.

В началото на седмицата, малко преди акцията в северните общини, в село Чеглавица бяха задържани двама чуждестранни граждани и един албанец, участвали в трафик на органи. Малка подробност е, че Чеглавица е част от сръбския анклав, южно от Прищина - Грачаница. Грачаница пък е мястото на сръбската църква, която все още функционира, благодарение на защитата на КФОР.

През 2004-а там се случи едно от най-критичните събития в следвоенно Косово. Добре организирани 12 хиляди „възмутени“ граждани атакуваха в продължение на 12 часа Чеглавица в опит да пометат сръбското население. Шведския подполковник от КФОР - Ханс Хакелсън, командващ близо 700 войници, едвам удържа селото, като не допусна и жертви. Чист подвиг.

Не е ясно какви са били тези търговци на човешки органи, които са се криели в сръбски територии, а са албанци. Или наистина има прекрасна симбиоза между престъпните групи между иначе ненавиждащите се етноси или е провокация. В очите на хората всяка операция на спецполицаите ще се етнизира, защото Косово не е затворена рана.

Същата щеше да е реакцията на косоварите, ако югославските милиции атакуваха наркодилъри в косовско село.

Доколкото четирите общини със сръбско население в Северно Косово са извън контрола на Прищина, но в състава на държавата, надзиравана все още от ООН и НАТО, всяка стъпка там е равна на танц с огън върху килим от барут.

Косово, докато е разделено, е част от оръжията на геополитиката. В най-новата балканска държава се намира най-голямата американска база, а Сърбия на север остана единствената крепост на Русия.

В този контекст ако подчертаем задържането на Михаил Краснощеков, който е част от руската мисия в ООН, разбираме деликатността на операцията на спецчастите. Нарушеният имунитет е достатъчно основание за негодуване.

„Виждате какво се случва в Косовска Митровица. Такива действия са полезни за онези, които искат да превърнат Балканите в санитарен кордон около Русия“, заяви външният министър Сергей Лавров.

Малко по-късно Мария Захарова обяви, че ще бъдат предприети всякакви мерки за освобождаването на руснака. Настояването беше пред мисията на ООН - ЮМНИК. След Сирия това не звучи като празни приказки. А след Скрипал може да се вярва, че ще се плати и цена.

Краснощеков беше освободен, а от ЮМНИК съобщиха, че той е бил в болница, защото е бил ранен от косовски полицай, защото разговарял на сръбски.

В същото време Сърбия и Косово продължават преговорите за нормализиране на отношенията си. Всички тези събития биха изглеждали странно, но едва ли в Косово има нещо странно. Особено на север. Блокиралите преговори имат нужда от съживяване, а това става само в екстремни ситуации. И двете държави имат нужда от мир, стабилен и дай боже вечен. Това може да стане с икономически подем, с работни места, с гарантирана демокрация и зачитане на правата на всички малцинства. Обикновените хора не се интересуват толкова от историята, колкото от настоящето и бъдещето си. Не случайно десетки хиляди косовари „намериха“ югославските си паспорти, за да се прехвърлят пo на Запад. През последните години повече от 10 на сто от албанците избягаха в Германия, Франция и Англия през Сърбия.

Ако питате защо го правят, питайте Рита Ора. Нейното семейство взе решение да избяга от Прищина през 1991-а и днес Рита е една от най-важните и богати поп-изпълнителки в света.

И въпреки това историята е първият препъни камък в мирните преговори между Белград и Прищина. Косоварите не могат да забравят терора преди 1999-а, а сърбите - след това. На тази изключително тънка струна играят националистите и от двете страни. В Косово битува тезата, че ще има мир, когато от страната си тръгне и последния сърбин. В Митровица са категорични, че по-скоро ще умрат, отколкото да отстъпят. По чисто математическа логика, ако страната бъде разделена, то в Косово няма да има сърби, а в Митровица няма да им се налага да умират, но това е логика, не политика.

И САЩ, и Русия имат нужда от подобен анклав, като този в Северно Косово, защото така в Белград развяват руски знамена, а в Прищина американски. Така се очертават геостратегическите граници.

За големите във войната има най-голяма логика.

Либерали искат Белград да признае Косово

„Сърбия трябваше да бъде първата държава, която да признае Косово. Това заяви председателят на Сръбският хелзинкски комитет Соня Бисерко“, цитирана от B92.

Според нея ако Белград беше признал независимостта на Косово през 2008 г., щеше да има възможности за извличането на политически дивиденти. Тя смята, че така Сърбия щеше да се прояви като фактор за стабилността на Балканите.