Та това е лифт, не ТЕЦ на въглища

Логиката на либералната постдемокрация и опазването на околната среда нещо е сбъркана

Може ли някой да ми обясни логиката на следната, чисто теоретична ситуация. Хората, живеещи в малко планинско градче, да речем в България, искат да си построят да речем лифт. Не гигаватова германска електроцентрала на въглища, които внася от Америка, а лифт. Може да е германски, може и да е австрийски лифтът. Но си е лифт - не може да замърсява нито въздуха, нито водата или природата, както да речем би могла да ги замърси някоя германска гигаватова централа на въглища.

Обаче, изведнъж се появява една малка група хора, дошли от различни краища на България да живеят в и около центъра на София. Те, заедно с техни приятелки, живеещи да речем в Брюксел, Берлин или някой друг германски град, не само не живеят в нашето малко планинско градче, но и нямат никакво намерение да живеят някога там. Препитават се да речем с грантове или с еврофондове, вместо да речем с планински туризъм. Та новопоявилите се столичани и да речем страсбуржани, започват да настояват, че хората, които от векове си живеят в малкото планинско градче, не могат и нямат право да си строят там нито лифт, нито нищо. Не можело, защото групата столичани, заедно с приятелки и роднини били казали, че мястото, където живеят нашите кореняци, желаещите да си построят лифт, било национално и международно богатство, и никой местен не може нито да го пипа, да прави там нищо без тяхно височайшо разрешение.

Правилно ли съм разбрал логиката на либералната постдемокрация и опазването на околната среда, или някъде нещо е сбъркано?!?

*Авторът е председател на Европейския институт за стратегии и анализи, бивш зам.министър на финансите. Мнението е публикувано в личния му профил във фейсбук. Заглавието е на редакцията.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари