Телевизионна република България

Пост-истината за референдума ни показва, че в мажоритарния свят ще оцелее само този, който има зад гърба си тв шоу

Един призрак броди из парламента. Призрак с гола глава, две обеци, обувки (почти) без чорапи. Депутатите се стряскат и бягат от него като от... призрак. Аватарът на този джин е някакво хлапе, което е хванало микрофон, прави се на Боби Ваклинов от „Господари на ефира“ (посредствено), хвърчи из кулоарите и стряска народните представители с въпроси от сорта: „Защо не гласувахте, бе? Народът каза така, а вие правите онова!“

След това, щом камерата спре да работи (допускам) аватарът на Духа вади нещо като вуду кукла, на която пише „Депутат“ и я боде с игла, на която пише „Слави“, и депутати се гърчат като след преяждане с боб. Голям страх пада - крият се, не щат да говорят. Дори да са гузни по природа, няма как да не те е страх? Все едно гледам макбетовските персонажи на Волен от „Алфа ТВ“ - „Га! Га! Га! „Извини се на народа, бе, простак!!!“ Сещате се какъв е тонът:

„Змейска люспа, вълчи зъб,

пръча жлъчка, свински пъп,

пуздра от търбух акулов...“

Само дето на Волен щурмовачките носят визуална наслада.

Не само депутатите се плашат от вечерния час на Би Ти Ви и неговото шоу. Почти никой не смее да се изправи и да каже: „Ей, момчета, не сте прави!“ или „Може ли малко възпитание, бе, деца!“ Те не са страшни. Те са електорат, без ефир. Трудно някой може да бъде смел срещу един час праймтайм всеки делничен ден.

Дразнещо е. Отвратително е, когато слушаш грозните обиди, квалификации, формулировки срещу всеки, който не им играе по свирката. Нормално е да искаш да си го спестиш. Но ако това ще е тонът в една победила мажоритарна демокрация, мерси казвам аз на такваз любов. С нищо не сте по-различни от другите.

Темата за референдума взе да се превръща във фарс, и то не защото не е сериозна или не получава достатъчно уважение, а защото организаторите взеха да се превръщат в собственото си отрицание. Една реформа по тяхното виждане трябва да избута начело на държавата можещи, мъдри, умни, толерантни, волеви хора, които да сътворят мечтаното българско чудо. Хора с бели одежди, които получават субсидии трохи. Такива идеали, които са кръстоска между Стефан Стамболов и Патриарх Евтимий. Е, може заради националния идеал през 12 години се появява и някой Левски (не този на Спас Русев), за да се славим и скърбим. Да, всички мечтаем за такъв свят, такъв идеал - чиста и свята република.

Такова чудо не е възможно без уважение към закона, без почтеност, без търпимост. Този референдум ни продава точно такива идеали - ебаси светците, ебаси демокрацията. Идеалът, който ни се продава - мажоритарните избраници ще са свръххора, най-добрите от най-доброто. Свръххора, от които в тоалетната ще се лее ванилия и карамел.

Ами отсега да ви кажа, момчета, няма да стане! Един политически реалист казваше, че „не може в басейна да има фекалии, а в преливника да изтича амброзия“ (Мишо Михайлов, 1999 г.). И да сменим системата с мажоритарна, и да си остане пропорционална, богатите ще си стават по-богати, а останалите ще търсят извор за студена вода.

Ако нещо може да се променя в народопсихологията ни, то е уважението към правилата. Демокрацията в хубавия смисъл е законност. И куци да са законите, ако се спазват и уважават, има спокойствие. Организаторите на референдума престъпиха първо това правило.

Съдът още не се е произнесъл окончателно по жалбите и оспорването на преброяването. Това скоро ще стане факт и ще има правно основание за следващи действия. Може да се окаже, че Духът с обеците печели всичко и парламентът ще бъде задължен да приеме като закон резултатите от допитването. Може, но още не сме чули окончателното решение. Може да стане и обратното. Може, но още няма резултати. Върховният административен съд удължи срока за изготвяне на заключението на вещите лица по второто дело срещу резултатите. Към този момент тече преброяване на резултатите в 44 секции, за които организаторите са казали, че имат съмнения.

Ако пренесем тази ситуация в мечтания мажоритарен свят, където властва законността, това означава, че не може да има решение на парламента, не може или най-малкото е неетично да се пише, обсъжда или приема закон просто защото вносителите на референдума обжалват резултатите. В мажоритарния вот нещата са „или - или“. Няма среден път, няма „ама нали почти“. Не! Ако е задължителен вотът - правим го, ако не е - решават избраниците. Дали ни харесва или не - всички те са избрани от същия този народ, за който се представят организаторите. Охлокрацията е метастаза на демокрацията и бог да ни пази от нея.

Проблемът на България е друг. Един голям гръцки политик казваше: „Когато има консенсус, няма нужда от референдум.“ В Гърция има консенсус по много въпроси, най-вече за това кой е враг, кой е приятел и на тема как да печелим с малко работа. Там не се срамуват да са русофили, сърбофили, натофили и американофили. Те мразят турците, но на олимпиадата в Атина целият стадион стана на крака и аплодира турската делегация. Протестираха срещу НАТО и спечелиха любовта на сърбите, докато целият окупационен корпус на алианса в Косово мина през Пирея.

Тук нямаме разбирателство по основните приоритети на българската нация. И тъй като обществото е разделено, най-лесно е да се лови риба в такъв гьол. Щом някой от елита се скара с друг от елита, започват да подклаждат огъня на разединението. Русофили/русофоби, демократи/комунисти, ченгета/поети - прекрасни двойки за огрев на лични интереси. Не може да се отрече, че е гениална добавка „мажоритарни срещу пропорционални народни избраници“.

Ето тук е голямата лъжа. Побеждава този, който има рекламно време. Така се създадоха много партии, които станаха незаобиколими за съдбата на България. „Атака“ тръгна от „Скат“, НФСБ на Валери Симеонов, така тръгна „България без цензура“. Направете сметка и ще установите, че последните три правителства нямаше да бъдат факт без тях.

Днес референдумът създава нова платформа, защото ако нискобюджетни телевизии могат да повлияят на демокрацията, представете си какво означава мощта като тази на „Шоуто на Слави“.

Слави ни казваше „Забранен е левият завой“ и избрахме Иван Костов, показа ни Бойко Борисов, показа ни Меглена Кунева... Те не са ли мажоритарни?

Сега може да ни покаже всичко, дори и среден пръст - и пак ще има успех, защото демокрацията у нас отдавна се пренесе в екрана. Тя обещава да превърне страната ни в Телевизионна република България.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Новини