Публичната полемика между президента и главния прокурор е тема номер едно тези дни. Поводът – разпространени с разрешение на наблюдаващия прокурор извадки от събрани доказателства. Те съдържат улики, че държавният глава е въвлечен в опит за възпрепятстване на проверка на КПКОНПИ. Работа на юристите е да спорят дали огласяването на тези данни е напълно законосъобразно. Но тези спорове сякаш изместиха централния въпрос. А именно, какво се съдържа в огласените разговори. Това е важно, защото става дума за интегритета на президентската институция. Няма значение дали харесваме г-н Радев като президент и дали одобряваме неговата политика. Въпросът е принципен – допустимо ли е като демократичен стандарт един държавен глава, от пиедестала на гражданския вот, който го е овластил, да се опитва да потулва, прикрива, осуетява или пречи на легитимни проверки на държавни органи.

От огласените разговори става ясно, че се обсъжда проверка на КПКОНПИ във връзка със сегашната съпруга на президента от времето преди техния брак, когато тя е била назначена в системата на ВВС от ген. Радев. По същество​ в​ разговора​събеседниците уточняват как на проверяващите не следва да се предоставя в цялост изисканата информация и документация и как съставеният отговор до КПКОНПИ трябва да бъде съгласуван с “нас”. Най-вероятно това “нас” е президентската администрация, ако в разговорите наистина протичат президентът Радев и командващият на ВВС ген. Стойков. Дали има юридически проблем могат да кажат компетентните органи. Но от морално-политически и държавнически аспект определено има много сериозен проблем. Не е правова държава онази, в която властва “телефонното право”. За по-младите това понятие е непознато, но поколенията, расли преди 1989 г., добре помнят това неписано, но всемогъщо “телефонно право”, когато не е важно какви са правилата и процедурите, а кой “отгоре” ще се обади по телефона. За да “уреди въпроса”. Казусът е същият – телефонният глас, за който се смята, че е на президента Радев, “урежда въпроса” с проверката на КПКОНПИ, която го засяга лично. Съгласява се с изказването на другия глас, че не трябвало да се обясняват и че е разпоредено да не се дават всички документи. Окачествява проверката като “простотии”. Вероятно при други обстоятелства всичко това щеше да има друг отзвук. Но на фона на претенцията на г-н Радев, че е носител на морален интегритет и говорител на нетърпимостта към злоупотребите с власт, всичко това е скандално. Или поне дълбоко неприемливо.

Дали това спряно предварително производство е реалният повод за искането на главния прокурор Гешев до Конституционния съд да се тълкува разпоредбата на чл. 103 от основния закон или има нещо друго, предстои да видим. Магистратите ще трябва да очертаят ясно параметрите за евентуални разследвания на президента, който и да е той. ​Не трябва президентската институция да се превръща в заложник на лични интереси, защото това е най-високата мажоритарно избираема позиция в държавата. Нейната функция е да пази държавността, равенството пред закона.​ Но “телефонното право” потопи внезапно г-н Радев в блатото. С кои очи утре той ще укорява властимащите за техните безобразия, след като показва, че изкушенията да си служи с властта в лична полза, съвсем не са му чужди? Радев с неговата претенция, че е различен, неопетнен и носи нови нрави на политическата система, в момента изглежда развенчан. Това е политическото значение на огласените от прокуратурата разговори. А дали от правна гледна точка прокуратурата е била коректна в действията си, ще кажат компетентните органи. Този казус с президента свидетелства, че​ с поведението си прокуратурата показва пред обществото ново лице, което българските граждани бяха позабравили. А именно съобразяване единствено с върховенството на​ закона, независимо от политическия или обществен статут на лицето, за което тече разследване или проверка.​