Сигурно гледате музикалното шоу “Като две капки вода”? Аз го харесвам, но някои присъждания ме нервират. Има явно неглижиране на така наречените “чалга” участници за сметка на улегналите естрадни звезди от недалечното минало. Става дума за подценяването на Коцето, Софи Маринова, а също и на известната плеймейтка Златка, която изненада всички с естествено поведение и певчески и артистичен талант.

Непрекъснато се подиграват с невладеенето на английски език от жизнерадостната Софи, покровителствено фамилиарно потупват по рамото чаровника Коцето, който брани мъжкарския си имидж, като позволява да се майтапят с него. В същото време обсипват със суперлативи натежалите и скучни “отрязъци” от старите ленти. Дори безкомпромисният Фънки, когото ценя високо за точните му преценки, изведнъж става снизходителен, когато се захласне в подскачащите тийнейджърки .

Защо ли се набърквам в този бизнес, който не е мой? Защото става дума за нещо много по-дълбоко - не толкова за дискриминация, колкото за лансирането на една изопачена представа за това кой какъв е в българското общество. И тази картинка е пълна с клишета, утвърдени социални клишета, които гъделичкат самочувствието на простолюдието и поставят в ъгъла цели културни и социални слоеве, които са заслужили по-добра съдба.

Да назовем тези предубеждения с истинските им имена. Софи и Коцето са “чалгаджии”, следователно са артисти без вкус, без ценности, печелещи много пари, като забавляват мутренската класа. Те може и да са забавни, но никога не могат да се домогнат до равнището на изпълнителите на англосаксонска музика или италианско-френските стандарти от 70-те години на миналия век. Ако пък се случи и да са от цигански произход, както Софи (за Коцето не знам), това вече не може да се прости. Затова Софи е допусната в шоуто не да се състезава, не-е-е, тя е там за фон, за забава, за смях. Нещо като шутовете в Средновековието. Или като гладиаторите в древен Рим. Нищо повече. И което вече е наистина лошо и потвърждава, че става дума за обществени предразсъдъци, публиката, която в други случаи е изключително справедлива, този път не счупва хатъра на веселяшкото “журе”.

Аз не съм съгласен. Общувал съм със Софи, не съм срещал по-открит, позитивен и весел човек от нея. Необикновен талант. Вярваща християнка. Азис с неговия ум и интелект достойно може да представлява своя народ в парламента. Вярващ християнин. Благородната Бони , която в играта “Вот на доверие” отстъпи своята печалба на пенсионер, защото бил по-нуждаещ се от нея. И която се разплака, когато занесохме подаръци в дома за сираци. Вярваща християнка. За разлика от един политик, спечелил много пари в същата игра, когато го помолих да отстъпи победата на момиче, чийто баща отивал войник в Кербала, за да изкара пари за нейното учение. Не, победа не се подарявала, според него. Видяха му сметката няколко известни “миски”, които бяха начело в надпреварата за няколко седмици. После подариха спечеленото на една фондация за борба с проституцията. И миските са жертва на обществено презрение - те били тъпи, продажни и грозни на всичко отгоре. Така ни ги представят по телевизиите, такива клишета насаждат. По този начин тези зрители, които са по-бедни, по-лошо облечени, си имат повод за гордост - ”е, ние поне сме честни”.

В основата на обществената омраза към тези уж привилегировани слоеве е завистта, разбира се. Навремето всички съчувствахме на медсестрите, затворени в Либия. Но когато се завърнаха и още на летището започнаха да им обеща- ват жилища, работа и други привилегии, любовта свърши и всички ги намразиха. Откъде накъде тези пък ще са облагодетелствани? Когато Димитър Бербатов премина в Манчестър Юнайтед, всички се надухме от гордост. Но когато мениджърите му имаха неблагоразумието да съобщят какви пари ще получава и когато хората обърнаха тези пари в българската им стойност, Бербатов стана по-мразен от мутрите дори. Мутрите са престъпници, но той е честен и се труди, значи аз просто съм некадърен, мислят завистникът. Когато Гришо биеше наред, всички изпитвахме национална гордост. Но когато се разбра колко пари е спечелил, дори интелектуалците не скриха злобата си.

Има ли смисъл да изброявам другите обществени слоеве с предупреждението “чети етикета”? Богатите са крадци. Политиците са корумпирани. Съдиите са купени. Журналистите са продажни. Чиновниците са мързеливи. Селяните са прости. В същото време сме “българи юнаци”. В същото време сме най-умните, най-надарените, най-работливите… Кои сме ние българите в действителност? Не сме онези от времето на Иван Хаджийски, нито от времето на Марко Семов. Но нима сме такива, каквито се оглеждаме в телевизионното огледало? Кой и защо има интерес да не се понасяме едни други? По-горди ли сме от това?

Играем нашите хора по площадите на Европа. Пеем повече от всякога нашите си песни. Веем нашите знамена, като че ли сега настъпва нашето освобождение. Гордост ли е това? Или прикриваме някакъв срам?

Анонимните репортери

Има няколко момичета и момчета, които скромно и честно вършат най-трудната и най-неблагодарна журналистическа работа. Има ги във всички телевизии. Мария Савкова и Петър Нанев от БТВ, Генка Шикерова от Нова телевизия, Валя Ахчиева от БНТ и още други имена, за които невинаги се сещаме. С тях не се гордеят, а би трябвало. Преди години имаше специални награди за телевизионни репортери. Днес трябва да са щастливи, ако все още ги държат на работа. Днес не е престижно да си честен и борбен репортер. Затова са и анонимни.