Тато заспиваше на песните ни

Ожених се за всички жени, които обичах

Краде се по целия свят, но тук няма спирка

Вече имам съгласие от Мариана да снимам филм по книгата ми

- Г-н Трайчев, през миналата година се завърнахте окончателно в България. Какви са новините около вас?

- Най-новото е, че от няколко дни се опитвам да се свържа с режисьори, за да направя филм по автобиографията ми, а за един филм трябват доста усилия. Аз имах желание да направим този филм още преди години, заедно с Елен Уайлз, която е продуцент в Холивуд, като тогава само за две седмици бяхме събрали пет милиона за него. След това, обаче, не можахме да се разберем с Марианка, но с днешна дата вече всички имаме тотално съгласие за филма.

- Как успяхте този път да стигнете до съгласие, защото не е тайна, че с вашата бивша дуетна партньорка и съпруга Мариана, почти не поддържате отношения?

- По договор всички пари, които евентуално би спечелил този филм от моя страна отиват при сина ни Пантелей, защото се нуждае от някакъв финансов кик и може би това повлия за съгласието й. Моето желание е да направим продукцията в България с български режисьор – ще бъде един художествен филм по риалити събития.

- На 28-ми януари имате рожден ден. Как ще празнувате?

- Ще се съберем с най-близките ми хора в Клуба на журналиста в София. Иска ми се в това уютно заведение на Ивайло Диманов да направим сбирка с много веселие и музика, само дано не стане, както преди години, когато поканих 40 човека, а дойдоха 150 и се чудих какво да направя.

- Най-нестандартният подарък, който сте получавал?

- Много интересно е, че Данито (втората съпруга на Тодор Трайчев – балерината Даниела Винарова, с която имат дъщеря -Теодора – б.а.) ми направи невероятен подарък, още бяхме гаджета. Тогава работех в един клуб в центъра и тя ме изненада с един, мога да кажа еротичен подарък – никога няма да го забравя, а пък аз още същата вечер й направих предложение да се оженим.

- Защо озаглавихте първата си биографична книга - “Рой недовършени неща” и бихте ли споделили някоя любима история от нея?

- Това не е моя фраза, а на поета Владимир Башев, който е виновен за целия успех на музиката ни – той и Иван Славков, който като чу песните ни и изкрещя на сбирката ни на една поляна – да станат известни! И на следващия ден вече тръгнахме с Мариана... Във всяка глава на книгата ми има по нещо, но най-интересна може би беше срещата ни с Мариана. Тогава аз бях изгонен от момчешката ми група, заради запиване - млад бях и си пийвах, голяма работа... Тогава се събрах с двамата близнаци – Коко и Сашо Петров, който написа “Развод им дай”, взехме и един флейтист - Валери, за да се явим на конкурс, на който спечелихме първото място и заминахме за Куба. На този конкурс за първи път видях Мариана и ми направи впечатление, че когато тя тичаше към сцената, краката й почти не докосваха земята. След завръщането ни от Куба се срещнахме отново и тя ми предложи да отида с нея на концерт във Враца, защото си търсеше китарист, а аз я попитах два въпроса. Единият – дали ще има хонорар за мен, защото тогава работех в радиото и хонорарите бяха малки, а вторият беше моя редовен въпрос – вие девствена ли сте? Хората там ни харесаха, а после в ресторанта похарчихме скромния ни хонорар, за да благодарим на всички, които ни подкрепиха и не ни останаха пари за хотел. Добре, че двама наши приятели ни приютиха в стаята си и спахме буквално един върху друг на пода, защото нямаше легло… След това във влака си стиснахме ръцете и така стояхме в продължение на 6-7 години…

- Истина ли е, че с Мариана сте били любими изпълнители на Тодор Живков?

- Много често ходехме да пеем пред него, защото нашата музика беше много мелодична и в нея нямаше много рокендрол – нямаше къси рокли и тесни панталони, ние си бяхме като комсомолци и те ни обичаха за това. Аз го осъзнавах и затова се държахме като такива. Забавното е, че Тодор Живков много често заспиваше по време на нашите участия, но неговата дъщеря – Людмила, която беше като врабче с това много високо вратле и тя после сигурно му разказваше всичко. След като ни канеха толкова често, сигурно е имало защо, но никога не сме пили кафе с Живков например, а за някакви облаги не може да се говори. Мога спокойно да погледна Господ и да кажа – никога, на никого не сме искали нищо, въпреки че бяхме там почти всеки месец, когато идваха чуждите делегации.

- Заминавате за Америка в пика на славата си у нас, успяхте ли да се докоснете до американската мечта?

- Бяхме едни от първите, които избягаха в Америка и американската мечта започна веднага да се изпълнява, но не във финансово отношение. Още на първия ден след кацането ни и пет национални телевизии излъчиха това, че сме пристигнали в Америка - двама души, които са били много популярни в източния свят. Тогава започнаха концертите ни там, имаше дори концерт за Хирошима, бяхме често и подгряващи на велики американски изпълнители, като понякога даже пеехме по-дълго от тях. Сега искам да внедря американската музика и култура и у нас. В репертоара имам много кънтри песни и ако някой иска да разбере какъв е животът в Америка, може да научи повече от книгите ми и от тези песни, защото те са отражение на истинския живот.

- Какво ви липсва най-много от Щатите?

- Мисля, че видях всичко и на тази възраст вече почти нищо не ми липсва. Единствено децата ми липсват, но не мога да ги накарам да живеят по друг начин. Синът ми го заведох в Сан Франциско и той взе, че се ожени там преди две години, а дъщеря ми я заведох във Флорида и тя също взе, че хареса един човек и направо се омая от него. Вие жените знаете какво е, като харесате някого, а тя само на 21-години и заради него спря да пее, всичко спря, защото тоя Пит “бил божествено красив” и наистина той е по-умен и по-красив от нея.

- След раздялата ви с Мариана, имахте ли връзки с американки?

- Да, имах връзки - тогава бях млад човек. Връзките, особено музикантските, са много тайни, а и много явни в същото време, но са много. Като един човек на тази възраст мога да се обърна назад и да кажа, че всички цветове са ми познати, различни женски характери са ми познати и не бяха малко жените до мен, но всички жени, с които съм бил съм ги обичал. Ожених се за всички жени, които обичах, защото моите жени бяха най! Даниела например беше изключително красива - дъщеря на ген. Винаров. Тя беше много плавна и внимателна и още е всичко за мен.

- Бихте ли се оженили отново и какво са изискванията ви към жените?

- Не, няма да се женя повече в никакъв случай, много изисквания имам – искам да е много представителна, да ме държи гладен, да е красива и по възможност да е девствена.

- Не криете, че една от причините да заминете за Америка е, че българинът не издържа на слава и пари, а на какво издържа нашенецът?

- На всичко друго издържа, обаче му липсва чувството за мярка, когато се сдобие с власт – то си личи, пуснете телевизора и ще видите Парламента. Освен това, парите са огромен проблем за българина, защото той иска да има още повече отколкото има и това е страшно. Просто иска да ги има и използва начини, които не са съвсем регламентирани. Хубаво е да има дозирано отношение към нещата, а тук я няма тази граница. Не само тук се краде, краде се по целия свят - и в Департамента на САЩ дори, но се краде културно, пропорционално, докато тук няма спирка.

- Защо се върнахте окончателно в България?

- По някакъв начин вече уредих децата си там. На Теодора успях да взема къща, а на Панталей му приписвам от банковите спестявания. Видях, че отношенията между Теодора и Пит Гудрич са прекрасни и веднъж, когато бях при тях - седях, скучаех и пушех цигара след цигара пред къщата и тя ми каза – отиди в България, имаш толкова приятели и какво да правиш там. След това отидох при Панталей и му казах, че отивам да го видя, но си държах очите отворени – как се обичат със съпругата му, как се целуват, дали се целуват… Те са женени от две години и видях, че положението и там е нормално и пак чух същите думи – баща ми, ти имаш статут в тази страна, отиди си в България, престани тук да пушиш и нищо да не правиш. И аз взех, че си дойдох.

- Коя от вашите емблематични песни има най-интересна история?

- “Искам да те нарисувам”. Едно от особените неща на Мариана беше, че като види, че нещо става и започва да плаче, това е ужасно. Тогава, като влязохме в студиото и направихме песента и тя започна да плаче, което за мен беше показателно, че песента е хубава. След 2-3 дена, обаче тя ми направи забележка, че в припева нещо не й се връзва смислово. Аз го промених и после той вече не звучеше така, както в оригинала - тя се оказа права, това не съм го казвал. Въпреки тази забележка, аз бях убеден, че това е песента на живота ми и наистина се оказа така.

- Много от вашите близки вече не са на този свят. Сънувате ли ги и вярвате ли, че душата продължава да живее?

- Преди не сънувах въобще, а сега вечер много често сънувам и дори си говоря с тях, в един момент си викам – да не съм полудял? Като сънувам Данито (съпругата му –б.а.) и тя ме пита – вие как сте, грижиш ли се за кучето, изобщо живота добре ли е при вас? После ми казва – айде, чакаме ви! Викам й – чакай ни и така целият ни разговор минава в такъв, много весел вариант.

- Любима мисъл?

- Светът делим на две –едните го могат, другите – не!

Нашият гост

Известният музикант Тодор Трайчев напуска България, точно когато се радва на най-голям успех в годините на развития социализъм. Една от причините е, че със съпругата му и дуетна половинка – Мариана имат близо 350 участия в годината, което води до голяма умора и изостряне на личните им отношения. Пристигането им в Америка в началото оказва положително влияние, впоследствие обаче те се разделят окончателно. От дуета има остават незабравими песни като “Искам да те нарисувам”, “Слънчева жена”, “Зад прозореца”, “Завръщане”, “Прощавай, палавнице”. След “бягството” в Щатите хитовете им са забранени за излъчване и повечето ленти са унищожени, но някои от тях оцеляват, благодарение на колегите на Тодор от националното радио.