Измина една година от големия подвиг на Исландия на Евро 2016. Воденият от Ларс Лагербак по това време отбор не само излезе от груповата фаза, но отстрани и Англия по пътя към 1/4-финалите на турнира във Франция. И всичко това в дебюта на голям форум на „викингите“. 12 месеца по-късно Тодор Христов, бивш играч на „Берое“, „Левски“ и „Локомотив“ (София), говори за настроението в скандинавската страна. Настоящият играч и треньор на местния „Ейнхери“ вече 3 години живее в Исландия.

- Една година след големия фурор на Евро 16, какво е настроението в Исландия?

- Настроението, касаещо футбола, е страхотно. Все още се говори за успеха на националния отбор на европейското първенство, но в момента вниманието е силно насочено към настоящите квалификации и хората са изключително въодушевени. Изживяват истински моментите с отбора и го подкрепят по неописуем начин. Възхищавам им се от сърце.

- Промени ли се с нещо страната след впечатляващото участие на големия форум?

- Разбира се, че един такъв успех допринася за по-добро настроение, повече увереност и самочувствие на един цял народ, особено тази част, които са свързани с футбола в Исландия. Но да кажа, че страната се е променила по някакъв начин, би било преувеличено. По-скоро начинът, по който футболният свят гледа на Исландия, се е променил. Разбира се, това е повече от разбираемо. Причината за това е ясна - това е държава за пример как се работи правилно, честно и целенасочено.

- В България живеем със спомените от САЩ 94` вече 23 години. Дали същото ще се случи и със скандинавската страна?

- Мисля, че тук ще е различно. Случва се с България, защото всичко, което се прави или по-скоро не се прави, води до тези резултати. Във футбола няма случайни неща, може да има в даден мач, момент, период, но не и 23 години. Това не е случайност, със сигурност. Защо няма да се случи в Исландия - по същата причина, но в позитивна насока. Хората тук са отговорни към футбола, правят най-доброто, за да може този възход да продължи и да се надгражда. Настоящите квалификации красноречиво потвърждават думите ми.

- Върху какво набляга местната федерация, за да развива футбола?

- Тук от най-високото до най-ниското ниво в Исландия мачовете са истински. Имам достатъчно опит, за да кажа, че това е световен проблем във футбола, който тук не съществува. А когато този проблем го няма, развитието се движи със скорост, която бързо настига държавите, където този проблем го има и то в застрашаващо футбола количество. По-голям убиец на футбола от този проблем няма.

- На клубно ниво Исландия развива ли се?

- Абсолютно. Работата с млади таланти е на добро ниво. Треньорите са добри. Дава се шанс на чуждестранни специалисти, които обичат работата си, които се влагат в нея и са кадърни. Футболистите от другите държави са на добро ниво, а слабите играчи бързо биват освобождавани. Парите се разпределят на правилното място, включващо екипировка, терени и добра грижа за детските школи.

- Вие сте вече играещ помощник-треньор в местния „Ейнхери“. Разкажи малко повече за това ново поприще.

- Това е нещо, на което се наслаждавам по много причини. Основната е, че през цялата си футболна кариера съм мечтал да бъда треньор един ден. Преди началото на този сезон ръководството ми предложи да бъда играещ помощник треньор. Нещо, което аз приех с голямо удоволствие. Другата причина, поради която истински се радвам на това е, че старши-треньорът е изключително сериозен и отговорен човек, умеещ да изслушва и споделя. Това е от голямо значение, за да може да имаме успешна работа. Но за мен е важно да съм еднакво полезен и като футболист. Трябва да мисля за това и мисля, че се справям добре в това отношение. Важно е да успявам да съсредоточавам силите си и в двете. Мисля, че засега всичко върви повече от добре честно казано.

- Кога да очакваме да ви видим в ролята на старши треньор?

- Единственото, което мога да кажа е, че това ще стане някой ден. Пожелавам си само да съм жив и здрав. Не знам кога и къде, но това ще стане. Вярвам, поради простата причина, ме съм човек, който преследва мечтите си, а това както вече споменах е моя мечта. Ще я преследвам и постигна един ден, с много усилия.

- На какво наблягат наставниците в местното първенство?

- Не бих различил особено нещата, на които се набляга тук и нещата, на които се набляга на местата, където съм бил до сега. Разбира се, всеки треньор и изискванията му са различни, но в общи линии принципите и начина на работа са доста сходни.

- Извън футбола, какъв е животът в Исландия?

- Това е въпрос, по който мога да напиша книга, за съжаление тук няма да ми стигне времето да го опиша. Ще бъда кратък и ясен - прекрасен, влюбен съм в Исландия и искам да прекарам остатъка от живота си тук.