Закони не се пишат преди избори

Това заглавие е заимствано от един текст на дъщеря ми Калина. Тя стига до прозрението, че преходът не е серия от поквари и провали, а друсащ, но… Има на какво да се поучим от по-младите. Но не го правим.

Скандалът с Волен Сидеров в БНТ- веднъж в статичния „Референдум“, след това на входа на телевизията на „Сан Стефано“, когато върви „Панорама“, ми напомня нещо познато. Не, не за времето в края на 1989 г., когато т.н. „неформали“ обсаждаха БНТ. Припомних си как по времето на последните местни избори, когато телевизиите предаваха скандала с бюлетините в зала „Армеец“, изведнъж прекъснаха като по команда, за да ни покажат изстъпленията на Волен Сидеров пред НАТФИЗ. Знаете какво се случи на самите избори. Припомних си също как бе заклеймяван, когато правителството на Орешарски се крепеше на „Златния му пръст“ и как всичко бе забравено, когато влезе в коалицията, крепяща управлението на ГЕРБ. Нямаше нужда да проверявам в мрежата, че неговите скандали обикновено се „случват“ преди избори и му носят важни гласове. Да, скандалите се харесват на определени прослойки, от които набира гласове „Атака“. Сега Сидеров разбра, че вероятно ще изпадне от правителствената коалиция след изборите и затова прави всичко възможно да си вдигне цената. Ето защо логично е да оценяваме случващото се по друг начин:

- Волен не е нито пиян, нито луд, разиграва всички.

- Чешмеджиева показа качества на опитен водещ.

- Кошлуков показа смелост, но и липса на опит, защото отвори възможност БНТ да бъде атакувана още и още. Сериалът ще продължи, защото има оспорвано споразумение.

- Голяма грешка е политическите дебати да се мерят със секунди и в тях да участват всички кандидати за слава. Опитните водещи ще гарантират справедливост при разпределение на времето и ще водят диалог, а не просто да мерят времето. Мисля, че тези дебати не би трябвало да се плащат, те носят рейтинг на телевизиите. Друго нещо са платените репортажи и изявения.

Неведнъж съм го напомнял, но политиците не са му обръщали внимание. А телевизионните началници не са имали смелостта да поемат отговорност.

Трудно е да се повярва, че и в областта на външната политика правим отговорни стъпки според конюнктурните изборни съображения. Както постъпихме и този път по адрес на Скопие, заради липсата на напредък в работата на комисията по спорните исторически въпроси. И забележете, моля ви, това става в последния момент преди взимането на важни решения за бъдещето членство на Северна Македония в ЕС. Няма какво да обсъждаме какви са основанията ни, просто отдавна сме закъснели, непоправимо сме закъснели. Дълги години се правехме на неотстъпчиви и сякаш бяхме забравили за националната ни кауза. През това време съм заемал публично позицията за по-меко отношение към братския народ. Така или иначе, не можем да ги принудим да се определят така както на нас ни се иска. Пропуснато е това време. Но когато по геополитически съображения набързо подписахме забравеното споразумение, за да отворим пътя към приемането на Скопие в ЕС. Набързо си затворихме очите и възложихме на смесената комисия да решава историческите ни спорове. Когато някой проблем не може да се реши, се създава комисия, която го увековечава. Сега отново, когато няма вече никакво време, забелязахме, че комисията не е напреднала много. Пак заради изборите се направихме на строги, Каракачанов дори се изхвърли, че ще напусне правителствената коалиция, за да се отрече на другия ден. Сега комисията уж трябвало да се забърза. Нека не се залъгваме. Ще подкрепим започването на преговори със Северна Македония, като уж си запазваме право на възражения по време на преговорния процес. Прах в очите. Заев ще ни подхвърли няколко двусмислени комплимента. А междувременно той се обърна към Гърция с призив да поеме ръководната роля на Балканите. Остава ни заради изборите да се правим пред нашите си граждани колко сме строги и неотстъпчиви.

Но ето, че нашите си граждани се развълнуваха от предсрочното освобождаване на австралиеца, убил български младеж. Неизказаното съмнение е, че щом става дума за чужденец, няма справедливост за българите, като че ли сме второ качество хора. И понеже идват избори, започна едно лудо наддаване от политиците кой ще предложи по-строга промяна в правните възможности да бъде намалявана присъдата на убийците. И се започна една политическа битка кой защитава българите и кой- извършилите престъпление чужденци. В парламента бяха внесени предложения, които се различаваха само по своята радикалност. Така под влиянието на изборните емоции приемаме решения, които в друг случай ще ни затрудняват като неприложими. Така навремето наддавахме коя партия ще предложи по-голямо намаление на наборната служба. Е, известно е докъде стигнахме- сега нямаме армия. Така ли се изгражда държава?

Политическите играчи и държавниците

Как вървим ние по друсащия, но живописен път на държавообразуването? Търся отново какво казва дъщеря ми. Поводът е една моя книга: „Има две неща, които успях да формулирам веднага след като изчетох тази книга. Първо- че политиката не е борба на добрите срещу лошите. За моето поколение, което израсна без илюзиите на идеологиите, но и без да сметне за нужно да си цапа ръцете с политика, това прозрение отне учудващо дълго време. Второ-да разбирам мотивите, но да съдя по последствията. Мисля, че така ще можем да отличим- не добрите от лошите, а политическите играчи от държавниците.“