Теодора Енчева е репортерка в bTV Новините от октомври 2004 г., но преди това в продължение на три години е кореспондентка на телевизията в Белград. Освен за bTV Новините работи и за предаването bTV Репортерите.

„От 2001 до 2004 г. предавах за Би Ти Ви от Белград - разказва Теодора. - Бяха горещи политически времена за западната ни съседка. Милошевич бе предаден на Международния трибунал, действащият дясноориентиран премиер Зоран Джинджич бе убит, катастрофата с нашите деца край р. Лим беше трагично и болезнено преживяно от мен събитие.

После се преместих да живея в България и се върнах към вътрешната политика, която за мое изумление не бе претърпяла големи промени, независимо от смяната на правителствата.

Интересът ми към световните новини не затихна. Радвам се, че през последните години става така, че произведеното на българската политическа почва има контекст най-малко в Европа. Не, нямам предвид само по темите тероризъм, бежанци, финансова криза.“

Теодора Енчева започва да работи като журналистка още преди да завърши тази специалност в Софийския университет.

Първото й работно място е в. "Труд". Работила е в „Стандарт” и в „Сега” - първото политическо списание в България след 10 ноември. Когато то престава да съществува, Енчева започва в предаването на БНТ „Екип 4”.

Едно от най-хубавите неща в журналистическата професия са интересните хора, с които се срещаш, и необичайните ситуации, в които можеш да попаднеш. „Има много хора, които ще запомня за цял живот - казва Теодора. - Но напоследък си спомням за един албанец от Македония - Джезаир Шакири, командир Ходжа от Армията за национално освобождение. Той контролира последните метри от територията на Македония на границата с Косово при с. Танушевци. С окупацията му от албански терористични групи започна 7-месечната криза в Македония. През 2001 г. бяха убити трима македонски войници, шест години по-късно македонските сили за сигурност загубиха още един полицай. За да влезем в Танушевци, екипът ни се нуждаеше от личното разрешение на командир Ходжа. Македонците имат застава няколко километра преди селото. Звънят по телефона, записват ни данните, питат от наше име можем ли да влезем и са дотам. Днес не знам дали командир Ходжа е жив, много от неговите другари вече отдавна са отвъд, на другия свят, или си живеят спокойно в Косово, т.е. отвъд баира.“

Теди е авторка на поредицата "Българин от Ресен", посветена на политика Андрей Ляпчев и драматичното време за младата българска държава в края на ХІХ и началото на ХХ век, а също и на филма за 10 ноември 1989 г. "Да имаш или да бъдеш", правен по повод двайсетгодишнината от падането на соцрежима.

„Много пъти в bTV Репортерите и в bTV Новините съм разказвала за жертвите на комунистическия режим, за системата на бившата Държавна сигурност. Това е една болезнена за цялото българско общество тема и това, че все още не е част от миналото, я превръща в открита рана.

На самия 10 ноември бях във Факултета по журналистика. Чухме, че Тодор Живков е паднал. Не ни се вярваше много в началото. Все пак нямахме поне два независими източника на информация, нали разбирате?! Свързвам датата с началото на Кръглата маса, независимо че тя започна да заседава на 4 януари 1990 г. Трябваше да събера книжките на колегите, за да получим подпис от нашия професор по политически системи, а той междувременно беше станал говорител на Кръглата маса.

Не съм разказвала достатъчно за тези неща на сина си. Наскоро вметнах, че българската естрада от 70-те и 80-те години е нож с две остриета - показва високия професионализъм на родните певци и музиканти за онова време, но и насажда изкуствена носталгия за годините, в които никой не беше свободен. Той отговори, да, мамо, разбрах, стига толкова. Не му е любопитна тази тема.“

Интересът й към миналото е отдавна, още от ученическите години, когато е ходила на кръжок по история. „Харесва ми може би защото историята е наука, която се интересува не просто от два факта, а от 10, но подредени в процес. За мен от особено значение са разностранните обществени процеси, които ни променят и ни преместват в бъдещето. Може би те не са забележими на пръв поглед, но са показателни за новото време, за новите хора, с които ще живеем утре или които вече са между нас, но все още не сме ги открили, или не сме ги признали.

Например, освен от политическите събития около поредния скандал, че не усвояваме достатъчно пълноценно еврофондовете, се вълнувам и от тенденциите на вътрешната миграция в България. Вече 10 години българите от Северна България не търсят работа в Южна България. Знаете ли защо - защото няма инфраструктура, която да им позволи да преминат като цивилизовани хора Стара планина, бързо и безпрепятствено.“

В момента Теодора Енчева е потънала в тема, съвсем различна от политиката, макар и отново свързана с историята, този път с историята на Народния театър.

„С най-голямо удоволствие от края на ноември не излизам от Народния театър. Снимам за потайностите на Първата сцена на България. Не мога да ви опиша колко е интересен театърът зад сцената, под сцената, на тавана, в кулоарите. А как тежко и трудоемко се снима! Обаче вече мога да държа изпит по специфичния сленг, на който говорят в Народния театър. Гледайте bTV Репортерите тази вечер, ще ви бъде любопитно. Ще видите и Стефан Данаилов на Голямата сцена. Любимият актьор на всички поколения дойде специално, за да го интервюирам и да разкаже за първите си стъпки в театъра. Занимателно, поучително, от сърце разказва Данаилов. Сърдечно му благодаря за отделеното време. За интервюто с него много ми помогна асистентът му д-р Сава Драгунчев. Не знам какво му каза за мен, но се получи. Съжалявам, че не можах да сбъдна мечтата на Сава да се качим на покрива на Народния театър като във филма "А сега накъде?" на Рангел Вълчанов и Георги Данаилов. По-разумни от нас ни спряха. Следващия път.“