Тошо Пейков - главен секретар на Движение за национално възраждане „Оборище“, пред „Труд“: Историята ще повика новите народни водачи, те ще дойдат

Предишният социалистически интернационализъм сега се съизмерва с глобализма

Защо бившият депутат Тошо Пейков днес е загърбил политиката и се занимава с родолюбива дейност – прави изложби, пише книги и издава исторически албуми. Защо е загърбил настоящето и живее с миналото, защо българите още мечтаят за отминалото величие на родината , къде са младите и защо не се връщат. Защо фобството и филството продължават да подтикват към омраза едните срещу другите. По тези въпроси разговаряме с носителя на мандата на правителството на НДСВ.

- От доста време сте извън реалната политика, сега се занимавате с родолюбива дейност, издавате албуми и правите изложби, свързани с нашата история. Не ви ли липсва парламентът, господин Пейков, откога не сте били в бялата сграда на Съгласието?

- Парламентът не ми липсва, но бих казал, че сега много сили се пилеят в безплодни спорове. Вярно, че и ние спорехме някога преди 15-ина и повече години, но сега сякаш крамолите са повече. Бях там точно преди една година, когато председателката на народното събрание г-жа Цвета Караянчева ме покани да представя изложбата “Епопея за незабравимите български опълченци”, от която по-късно се роди и поредният том от моята четирилогия “България в блясък”. Беше много студен зимен ден, г-жа Караянчева имаше и рожден ден, нямаше кой да изрине снега пред моя бус, с който карах изложбата. Естествено, лично се заех и почистих снега, за да може бусът да стигне най-близо и така да вкараме в сградата многото пана с образи на генерали, опълченци, лекари...

- Защо се обърнахте към миналото? От настоящето ли бягате или има друга причина?

- Свързвам миналото с настоящето и вземам пример от големия патриот Иван Вазов, който в „Епопея на забравените” е написал това, което е било на сърцето му, и е мъчило българите по негово време. Той е участник в Българското централно благотворително общество в Букурещ заедно с Киряик Цанков, Стефан Стамболов и Олимпий Панов. Като маскировка на своята революционна дейност те са помагали на пострадали българи след зверствата през Априлското въстание. Осигурили са първите 10 000 пушки от Френско-Пруската война и заедно със славянските комитети са въоръжили българското опълчение.

- Да не искате да кажете, че от Дядо Вазов идва подкрепата за това, което правите?

- Разбира се - при мен подкрепата идва от духа на поета. И двамата с дядо Вазов сме против национал-нихилизма. И двамата твърдим, че не сме по-долу от другите народи. Че имаме нужда от “Оптимистична теория за Българския народ”. И днес поетът крепи нашия национален патриотизъм и оптимизъм чрез могъщите поетични образи от “Епопеята на забравените”. А аз се старая да го следвам с красиви фотографски образи и слова, за да се помни и да се припомня, че “таз свобода нам не ни е дар”. А че с воля, пот и кръв сме се освободили.

- Мисля си, че вероятно има две виждания за подобна дейност като вашата. Едното е, че човек се занимава с миналото, за да не вижда настоящето, което никак, ама никак не му харесва. И другото – че той гледа настоящето през миналото, за да не забравя какво величие е имало в него, притиснат от реалността днес. Така ли е или съм далече от истината?

- Знаете ли, през 1828 г. след поредната Руско-турска война – тогава девета поред, е освободена Гърция след меморандум на Англия, Франция и Русия. Подписан е Одринският договор, но след като руският император Николай I напада Турция и стига до Одрин, турците са принудени да признаят този документ за независимостта на Гърция. Но гърците така се гордеят, че все едно сами са се освободили. Та искам да кажа, че свободата не ни е дар. Убеден съм, че нито един народ в Европа, дори и в света не е по-велик от българския. Трябва да си кажем кривиците, но и да си спомним за това, което имаме сили да направим, и което сме направили.

- Не смятате ли, че българите почиваме на лаври за едно величаво минало? Лаври, които днес изглеждат малко странно?

- Странно е през погледа на новите поколения и родителите, които изпращат своите деца да скубят марули, да берат ягоди в мъгливата Англия, вместо да ги стимулират да правят това в слънчевата българска земя. Това е същият национал-нихилизъм и желание на тези млади хора да слугуват на чужд комфорт, на чуждо щастие, а да не градят своето у нас. След 1989 г. близо два милиона българчета са забягнали и са се поставили в услуга на чужд комфорт и на чуждо щастие. С надеждата да заслужат по чужди земи комфорт и щастие. Изпепелява се чувството за национална гордост. Забравя се и се отхвърля историческото мъжество, когато, преди 142 години смели българчета са изоставяли следването си в Женева и Петербург за лекари. И са влизали в опълченските дружини като обикновени санитари – в служение на своя род и на своята родина България, а не на служба, от която нещо да припечелят. Ето това искам - да се върне в българския дух.

- Но онова време отмина, господин Пейков, сега живеем във времето на глобализма...

- А защо отмина? Това е въпросът...

- Ами просто отмина, сега сме зависими тотално от смартфоните си, не можем и пет минути без тях! Младите днес нямат никаква представа за онези години, виждате, че и историята в училище вече се изучава политкоректно. А вие говорите за величие, извинете ме - моля ви, но и аз трудно приемам този факт.

- Ще кажа следното: технологията е нищо, човекът е един и същ от древността до сега. Технологията може и да е полезна, но тя пречи за извисяването на човешкия дух, отнема страшно много от времето за четене, за споделяне, за общуване с другите хора. Вторачен в смартфона, човек забравя, че има друг свят. Ето тези образи, дейността и саможертвата им могат да върнат хората към действителността и към революционния, патриотичния, смелия код на българите.

- Добре, а има ли място в днешно време за патриотизъм, защото сегашният изглежда няма нищо общо с предишния? Може би всяко време си има своите патриоти, които предишните трудно разбират.

- Ние минахме през т. нар. интернационализъм, за който моят учител от Ловешката езикова гимназия Найден Ангелов-Ацата, който е герой от филма “Вчера” на Владо Даверов, казваше: “Долу безродните космополити!”, като имаше предвид тези интернационалисти. Сега интернационализмът се съизмерва с глобализма. Вижда се, че вече и в Европа, и в САЩ се връщат към националните или имперските си корени. Има певци на глобализма и има хора още от миналия век, които защитават националната си идентичност. Един полски евреин - Зигмунд Бауман говореше наскоро за глобализма с укорителни думи – че международните компании минават като скакалци, опустошават каквото има, а после отиват на друго място да правят същото. Националните правителства са притиснати само да ги обслужват и нищо друго.

- За какъв дух можем да говорим днес сред младите, та патриотизма им изглежда толкова далече, а джендър идеологията е толкова близо, не мислите ли? Вие говорите като някаква бяла врана...

- Когато бях шеф на Българската делегация в ОССЕ, там постоянно на всяко едно заседание – във Виена, Единбург или другаде, накрая имаше някаква джендърска декларация. Но тогава под джендърство се разбираше защита на правата на жените и не се стигаше толкова далече, колкото сега. Затова сега правя това, което ми е по силите. Казват, че някои имат институти или фондации с милионни бюджети, а аз се мъча сам без никакви средства да вдигна българския дух. И мисля че това трябва да прави всеки българин, който милее за рода си, за това което идва след него и ще остане след него.

- Ще ви попитам нещо, за което ще ви върна назад – вие бяхте част от управлението на НДСВ и царя, дори дадохте своя – на партията си, мандат, за да се направи правителство начело със Симеон Сакскобургготски. Сега от дистанцията на времето, как го приемате, съжалявате ли или не?

- Ще ви отговоря по друг начин. Близо 500 години българите не са имали цар и с голяма радост са чули решението на Българското централно благотворително общество България да приеме формата на монархия. Изпратили са до представителите на Великите сили на Цариградската конференция такова искане: в България да бъде възстановена монархията начело с монарх. Но като не са намерили нужния за това представител – все пак династията е била прекъсната по време на 500-те години турско робство, и затова са извикали племенника на Александър II – любимият братов син на царицата Мария Александровна – принц Александър Батенберг. Пристигането на нашия първи княз е въодушевило много българския народ. Той е бил опората, но след него настъпва т. нар. безкняжие. Но да се върна на цар Симеон II. Нашия цар губи твърде млад баща си, едва 7-годишен сяда на престола. Историята му върна жеста си след 50 години и той дойде отново в България, като стана министър-председател – такъв случай в историята на света няма. Именно това, че Бог ме събра с една богата историческа личност с богата биография, с прекрасна съпруга и семейство, ми показа, че няма какво повече да искам. Това, което съм чел в историята, ми се случи наяве. И през цялото време съм бил лоялен и коректен и продължавам да съм такъв. Веднъж, когато премиерът беше страшно наскърбен, ме покани в кабинета си в МС и аз си позволих да му кажа: “Ваше Величество, това което след 5 години няма да си го спомняте, моля ви, не си го туряйте на сърце”.

- Наближава Трети март, а около тази дата винаги избуяват две неща, които ние 30 години не можахме да надживеем – филството и фобството. Защо – не можем или не искаме?

- В моите исторически тълкувания няма да срещнете думите освободени и освободители. В последния албум ще прочетете: “И нам свободата не ни е дар!”. Трябва да се разделим и с фобството, и с филството. Посочил съм и примери, когато филството е водило до несигурност и 10-годишна криза в българската държава. Когато руският цар Александър III заради своята враждебност към братовчед си Александър I (Батенберг) – го прогонва от българския престол.

- Толкова ли е страшно, грешно ли е да се каже, че Русия е освободила България от турско робство – така поне смята, макар и малка, но достатъчно гръмогласна част от обществото?

- Не съм русофил, но когато представях изложба за опълченците в новата галерия в Музея на София и дойдоха руски граждани, те ми казаха: “Вие сте най-големият русофил за нас”. “Не, аз съм българофил”, им отвърнах. Показвам историята такава, каквато е.

- Защо прощаваме толкова трудно, защо не можем да приемем и надмогнем историческите факти? Ами в цяла Европа има подобни драми – между французи и германци, англичани..., но там като че ли не избуява толкова ярко подобна омраза между тях. Та ние направо ще се избием, такива обиди и тежки думи има в коментарите в социалните мрежи, все едно не можем да живеем без такова противопоставяне!

- Това не помага на нито един народ. Може да помогне само, когато има голяма национална цел, и която ни обединява. Осъществиха се две големи цели - Европейският съюз и НАТО. Сега пред българския народ трябва да се постави нова национална цел и един голям народен водач трябва да поведе българския народ с един добър екип към постигането й.

- Е, целта добре, но това с водача нещо не става, къде е, вие виждате ли го? Освен това казват, че и в Европа нямало водачи.

- И моите герои от “България в блясък” казват: Нас историята ни извика. Така че - историята ще ги извика и новите водачи и те ще дойдат на сцената. Вярвам в това.

- Сега със страшна сила стои въпросът: Защо, след като ги имаме тези герои и тези победи, днес сме на опашката на Европа?

- Известно е от историята, че героизмът е кодиран в българския характер. Нима национал-нихилизмът не ни доведе до тука? Преди бяха интернационалистите, а днес е редно да попитаме: “Защо бащите и майките на децата ни навън са се вторачили само в материалната мизерия и не виждат духовната” Защото, за да живеем, не ни е необходим само чуждият хляб, а и нашият – българският дух. Частица от него успях да покажа в моите книги и посредством 56 изложби в 56 града в България и Европа.

Нашият гост

Тошо Пейков е роден през 1951 г. Завършил е Немската гимназия в Ловеч, а след това Висшия институт за народно стопанство във Варна. Беше депутат от СДС, а по-късно от коалицията НДСВ. Учредител и главен секретар е на Движение за национално възраждане “Оборище”, с чийто мандат НДСВ управлява. Беше шеф на Фонд “13 века България”. Доктор по социология. Автор на няколко родолюбиви изложби, които представя в 56 града в България и Европа. Има издадени над 15 книги и няколко албума от поредицата “България в блясък”. Женен, баща на две дъщери.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта