Транс-океанската търговска война е тук

На горещия стол отново се оказа Тереза Мей

През дръвника за месец вече са минали производители на соларни панели от Китай, на памук от Индия, на полиестер от Южна Корея, на каучук от Мексико и вече на самолети от Канада/Великобритания

В сряда тази седмица американското правителство обяви въвеждането на рестриктивни мерки срещу канадско-британския машиностроителен конгломерат „Бомбардие” в размер на 219% мито върху летателните апарати, които компанията иска да продава в САЩ. Основание за временното решение е, че „Бомбардие” получава държавно дотиране от Отава и Лондон, с което се нарушават американските правила за лоялна конкуренция. Най-вече спрямо основния конкурент на „Бомбардие” на американския пазар, „Боинг”. Чийто първи клиент на същия пазар е правителството на САЩ. А и „Бомбардие” са си позволили да сключат сделка с американската авиокомпания „Делта” за продажбата на 125 бройки от най-новия си летателен апарат от среден клас, „Серия С”, на „смешно ниска”, според жалбата на „Боинг”, цена. Подробности.

Простата истина е, че докато се разсейва светът с дрънченето на мечове между Доналд Тръмп и лидера на Северна Корея Ким ЧенУн, американският президент съвсем открито си воюва с всички на базата на обещаната протекционистка политика, върху която води предизборната си кампания, „Америка на първо място” (America First). В рамките на лятото в Конгреса на САЩ е внесен работен вариант на нещо като „доктрината Тръмп”, изготвен от Официалното представителство по търговски въпроси към Белия дом. Особен шум около събитието не се вдига, вероятно поради сезона. Документът обаче призовава за натиск върху вноса на чуждестранни стоки „посредством агресивни закони” за защита на американските производители. И макар да не е официално обявена политика, кратка справка показва, че за последните няколко седмици

американската държавна администрация го е приела като евангелие.

През дръвника за месец вече са минали производители на соларни панели от Китай, на памук от Индия, на полиестер от Южна Корея, на каучук от Мексико и вече на самолети от Канада/Великобритания. Не си поплюват, един вид.

С последния ход обаче, играта наистина загрубява. И ако канадският министър-председател ДжъстинТрюдо запази хладна сдържаност пред медиите, изразявайки „разочарованието” си от „незаслужената” мярка, то премиерът на Квебек, където са базирани централата и основните производствени мощности на „Бомбардие”, Филип Куйар говореше за „открито нападение” срещу провинцията и призова Отава да вземе всички необходими мерки, за да отвърне на агресията. Хиляди работни места са изложени на риск от онази страна на Атлантика.

От тази обаче, ситуацията съвсем не е по-различна. И на горещия стол се озова отново британският министър-председател Тереза Мей. Която от една страна преговаря за излизане от ЕС и Единния пазар, със запазване на крак вътре, но най-вече за независимост в търговските отношения с трети страни,

сваляне на хамута от Брюксел

и съда в Люксембург и т. н. От друга страна, публично говори от 15 месеца насам как голямото транс-океанско братство и „специалните отношения” между Великобритания и САЩ са константа и няма да се повлияят от Брекзит; Лондон винаги ще е „начело на опашката” (буквален превод) в търговията със САЩ и всичко ще е цветя и рози. Два пъти говори с Доналд Тръмп да го потвърди, което последният направи по своя си начин и в следващия момент… пляс.

Шамарът обаче има една много специфична особеност. Заводът за компоненти, който има „Бомбардие”, е разположен в Северна Ирландия и се явява най-големият работодател там. Над 4000 души осигуряват прехраната си, 1000 от които директно в производството на части на самолетите от „Серия С”. За капак провинцията преживява вътрешна политическа криза от началото годината, няма собствено управление, а статутът на границата й с Ейре е все още горещ картоф в преговорите между Лондон и Брюксел, четвъртият кръг от които завършиха вчера. Държавният секретар по Брекзит Дейвид Дейвис обяви, че е постигнат напредък в изграждането на зона за свободно пътуване между Ейре и Великобритания, без да дава допълнителни подробности, което няма да намали усещането за несигурност в Белфаст. При всички положения обаче, ударът срещу „Бомбардие” ще има тежък ефект в Северна Ирландия, ако мерките в САЩ се проточат и компанията не успее да балансира с продажби на други пазари.

Същевременно Лондон се намира в патова ситуация,

защото също се явява голям клиент на „Боинг”, които преди година спечелиха търг за доставка на 30 щурмови хеликоптера „Апачи” за британските въоръжени сили на стойност десетки милиарди лири стерлинги. Министърът на отбраната Майкъл Фалън вече заплаши американската компания, че е възможно сделката да бъде развалена и да й бъде отказан достъп до бъдещи търгове във Великобритания. Което би било сериозна заплаха, ако не бяха толкова зависими британците от американската подкрепа във всички направления. Опозицията във Великобритания вече призова Тереза Мей да не отправя празни заплахи, а да внесе случая за арбитраж от Световната търговска организация (СТО), разбирайте, да не дърпат излишно опашката на Доналд Тръмп.

Канадците може би ще имат повече тежест в схватката със САЩ – още повече че, отново по настояване на Тръмп, в момента пак се предоговаря Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА). И като казвам в момента, поредният кръг от преговорите се проведе тази седмица в Отава и почти съвпадна с обявеното от САЩ решение срещу „Бомбардие”.

При всички положения, враждебните действия в транс-океанската търговска война са открити. За наш късмет фронтът е далеч, а поради спецификата на случая, ЕС не е директно замесен, заради напускащите британци. На които честолюбието няма да позволи да потърсят подкрепа от Брюксел за повече тежест в търговски сблъсък със САЩ. И несъмнено ще се опитат да разрешат кризата по тихото направление, преди да се е разраснала и да започне да нанася реални поражения на крепките двустранни отношения. Не че последното е реално възможно, но с всичко случило се дотук за последните 15 месеца – от референдума за Брекзит, до избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ – нищо вече не е в сферата на вероятностите. Нищичко. А китайците имат проклятие, „дано живееш в интересни времена”.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи