Третата световна война започва през 2050 година

Защо прогнозите на Джордж Фридман може и да се сбъднат

Джордж Фридман редовно напомня без намек за ирония и със студена увереност: в сферата на геополитиката и прогнозирането трябва да можеш да поставиш всичко в ясни времеви граници. Няколко месеца преди излизането на неговата книга „Следващите 100 години: прогнозите за XXI век“ през декември 2009 г. банката „Лемън Брадърс“ обяви фалит, слагайки началото на криза, която разтърси основите на цялата световна финансова система.

Месеци след тази публикация американската икономика все още се държеше, а книгата на основателя на „Стратфор“ се оказа на пето място в списъка с бестселъри на „Ню Йорк таймс“. САЩ преживяха най-тежката финансова криза, която прерасна в рецесия, но съвсем не достигна до същото ниво като по време на великата рецесия през 30-те години. Освен това според политолога тази рецесия съвсем не стана по-лоша с края на Втората световна война. В най-добрия случай тя отново показа, че Америка е център на тежестта в световната система: ако тя преживява криза, под заплаха се оказва целият свят. При това кризата се развихри къде по-свирепо извън САЩ, отколкото на тяхна територия.

Неговите прогнози в книгата „Следващите 100 години: прогнози за XXI век“ се оказаха достатъчно смели. Те се базират на ясно определения от автора хоризонт: един век. Този хоризонт му позволява да избегне отговорност за своите пророчества. Политологът заявява, че развиващите се държави начело с Русия и Китай ги очаква скорошен упадък. Освен това той предрича към 2050 г. трета световна война между два блока. Първият ще бъде сформиран от САЩ, Полша (тя ще стане лидер на Централна Европа), Великобритания, Индия и Китай. Вторият ще бъде под формата на алианс между Турция и Япония. Начало на конфликта ще даде координирана атака на турци и японци. Те ще се стремят не към окупация или унищожаване на САЩ, а към споразумение, което би им гарантирало сфери на влияние: северозападния тихоокеански регион за Япония и Близкия изток за Турция. В по-далечна перспектива (някъде около 2080 г.) Джордж Фридман си представя конфликт между САЩ и Мексико.

Към 2080 г. тази страна ще стане мощна икономика с голяма диаспора в САЩ. Тя може да се превърне в заплаха за националните интереси на Америка. Което ще доведе със себе си конфронтация между двете страни.

Джордж Фридман смята, че неговият подход се основава на здравия разум: „При прогнозирането е много важно да се отделят очевидните неща. Нашият свят работи, опирайки се не на тайни, а на добре познати неща. Да разберем тези неща на нас ни пречи само инертността. Много е трудно да се повярва, че съществуващите днес значими институции някога няма да ги има, или че светът го очакват радикални промени. Каквото и да се говори, но радикални промени се случват на всеки 20 години.“ Казано по друг начин необходимо е внимателно да се следи каква може да бъде следващата промяна. Той припомня, че през 1900 г. европейските държави доминираха в света, а през 1920 г., след Първата световна война, бяха в руини. „Всички смятаха, че с Германия е свършено, но 20 г. по-късно тя окупира Франция и стана първата континентална държава“, смята той.

„След падането на Берлинската стена геополитиката свърши, не би трябвало да има войни“. Но се случи 11 септември. „Какво ни се струва очевидно след 20 г.?“, продължава той. „В книгата си пиша за неизбежността от подем на национализма в Европа. Тогава бяхме в 2009 г. и подобно нещо изглеждаше просто немислимо, доколкото Европейският съюз се основава на омаловажаване на границите, на идеята за противодействие на национализма. Днес не виждам нищо, което да би могло да спре упадъка на Евросъюза“.

Що се отнася до краткосрочните прогнози (до 2020 г.), Джордж Фридман е недоволен само от това, че е пресметнал, че упадъкът на Русия и Китай ще започне по-късно. Стоящият пред Китай проблем е в пренасянето на богатствата от крайбрежните региони във вътрешността на страната. А това е непосилна задача. Някога демонстриращата небивало високи показатели на растеж китайска икономика се забавя до обичайното ниво, както в миналото японската. В страната има един милиард бедни. Според политолога на Китай му пречи неговата география: той напомня остров, който е ограден не от вода, а от диви племена. Те го изолират от останалия свят и ограничават хегемонията му в Югоизточна Азия. Русия пък живее основно за сметка на износа на въглеводородни горива. След като цените им паднаха и продължават да падат, руската държава я очаква само спад.

Така или иначе, но Фридман си признава за сериозна грешка: той не успя да предвиди изостряне на близкоизточните конфликти. В същото време той все още не вижда особено сериозна заплаха от страна на исляма, както за Запада, така и за арабските страни: „Проблемът с исляма е в това, че той е разделен на религиозни и етнически групи. Целта на „Ислямска държава“ (ИД) е в това да бъде възстановен халифатът. За това е необходимо придобиването на единство на територията от Мароко до Филипините, което няма да се случи през този век.“

(БГНЕС, със съкращения)

Ролята на Турция

Турция представлява друг показателен случай. През последните сто години се стигна до аномалии в страната, като се имат предвид бившите Византийска и Отоманска империи. “По силата на логиката тази силна страна трябва да утвърди своята хегемония в нестабилен регион”, който ще престане да бъде такъв при доминиращата позиция на Турция. Правейки анализ на XXI век, политологът отбелязва, колко лесно е било да допусне, че обединилите се през 30-те години Германия и Италия, а също и тръгналата по пътя на индустриализацията Япония, ще поискат да променят международната система. Същото се отнася и до доминиращото положение на САЩ и СССР през втората половина на века.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари