Още в понеделник на президента Росен Плевнелиев може да се наложи да започне да се оглежда за трети служебен кабинет. Това ще стане при две условия. Първо - ако кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева загуби на балотажа с ген. Румен Радев и второ, ако Бойко Борисов този път удържи на думата си за оставка.

В нощта на първия тур на президентските избори премиерът заяви, че ако кандидатпрезидентската двойка на партията загуби на балотажа, правителството ще подаде оставка. „Ако загубим балотажа, отиваме на предсрочни избори или по-точно ние излизаме от управлението“,каза той.

Това означава, че ако на 13 ноември ген. Румен Радев спечели битката за „Дондуков“ 2, Борисов ще подаде оставка. Тя може да бъде гласувана на 15 ноември, когато парламентът ще заседава извънредно.

След оставката на правителството на ход е президентът. Но не новоизбраният, а Росен Плевнелиев, който вече заяви, че няма желание да прави трети служебен кабинет, но вероятно ще се наложи. Преди да завърти мандатите, държавният глава ще трябва да проведе консултации с партиите. След това Плевнелиев трябва да връчи мандат за съставяне на правителство на най-голямата парламентарна партия ГЕРБ. Това може да се случи още в периода между 21 и 30 ноември. Борисов има седмица за съставяне на нов кабинет.

В сряда вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова обяви пред Нова телевизия, че ако Борисов подаде оставка, няма да се възползва от конституционната възможност да се опита да направи второ правителство, а ще търси нова подкрепа на предсрочни избори. Възможно е премиерът дори да не вземе мандат за съставяне на правителство и Плевнелиев веднага да връчи мандат на втората партия в парламента - БСП. При тази конфигурация на парламента се очаква левицата също да върне мандата. Тогава президентът трябва да реши на коя трета парламентарна партия да го връчи. Едва ли обаче някоя от формациите джуджета в НС би могла да направи правителство. Затова е твърде възможно в периода 5-15 декември Плевнелиев да назначи трети служебен кабинет. За първия начело с Марин Райков му стигнаха по-малко от 20 дни (НС гласува оставката на Борисов на 21 февруари 2013 г., а Плевнелиев назначи служебното правителство на 13 март).

Деликатният момент е, че този път държавният глава няма право да разпусне парламента и да насрочи дата за предсрочни парламентарни избори. В конституцията е записано, че три месеца преди края на мандата президентът не може да разпуска НС. Това означава, че след встъпването си в длъжност новият държавен глава би могъл без проблеми да освободи служебните министри на Плевнелиев и да назначи свой служебен кабинет. Може също да подмени само част от министрите или само служебния премиер. Конституционалисти считат, че въпрос на здрав разум би било Плевнелиев да не действа солово, а заедно със своя наследник на поста. В противен случай няма гаранция, че в рамките на месец няма да се наложи назначаване на две служебни правителства.

След встъпването си в длъжност на 22 януари новият държавен глава ще разпусне парламента и ще обяви дата за предсрочни избори. Срокът е три месеца, което означава, че най-рано вотът за нов парламент може да е в края на април.

До 6 февруари обаче депутатите имат да свършат много работа. В тримесечен срок те са длъжни да разгледат решенията на референдума и да се произнесат по тях.

Борисов вече обяви следното: „В ГЕРБ ще подкрепим и трите неща, защото аз гласувах за референдума. След като 3,5 милиона искат да е така, глас народен - глас Божи. Ние от този момент започваме да работим за това.“

„Смятам, че всички трябва да се вслушаме в това, което казаха 3,5 млн. българи. Най-простичко преведено, те ни казаха: „Искаме да работите повече, да харчите по-малко от нашите пари и да работите в интерес на народа, а не за собственото си обогатяване.“ Абсолютно споделяме това мнение на народа си“, коментира лидерът на БСП Корнелия Нинова и увери, че парламентарната им група ще внесе предложения и по трите въпроса на референдума.

Със сигурност орязването на партийните субсидии от 11 лв. за получен глас на 1 лв. и мажоритарния избор на 240-те депутати в НС ще срещнат силна съпротива от парламентарно представените партии. Проучване на „Труд“ показа, че депутатите вече водят пазарлъци как да редактират решенията - склонни били да намалят субсидиите, но до 4-6 лв. за глас. Можело да има и мажоритарен вот, но само за избор на половината депутати. Така било в Германия. Интригата е дали ГЕРБ няма да се отметнат от заявката на Борисов - да изпълнят и трите решения без редакции.

Експертите пред „Труд“

Димитър Димитров, политолог:

Теоретично може да се направят нови закони

В рамките на това Народно събрание теоретично е възможно да се направи нов изборен кодекс (ако депутатите постигнат съгласие да одобрят въпросите от референдума - б.а.). Тук влизаме в хипотеза, че трите месеца ще изтекат ,след като приключи мандатът на този парламент. Ако сегашните народни представители не пожелаят, те могат да оставят новия кодекс на 44-тото НС. Но може и също за 3-4 седмици да напишат нови текстове. Сигурно ще разделят страната на 240 района - хващат границите на администрациите, смятат. Но ще е много сложно разпределение. Ако някой успее да го направи, ще го предложим за Нобелова награда. Става дума за много техническа работа, която изобщо не е проста. Има вариант да е бързо, но някой ще пробута разни текстове, които другите няма да догледат.

Относно идеята сегашният президент и неговият наследник на поста да редят заедно служебен кабинет, за да не надвиши този вид управление трите месеца по закон - това не е забранено никъде, ако става въпрос за консултации. Така поне ще се избегне вариантът за редене на второ служебно правителство от този, който ще стъпи на „Дондуков“ 2 след 20 януари. Но не съм сигурен дали могат да седнат на една маса, да си поприказват два дни и да посочат компромисни министри.

Цветозар Томов, говорител на ЦИК:

Парламентът ще разгледа допитването

Парламентът е длъжен в 3-месечен срок да разгледа това, което е утвърдено чрез референдума, и да се произнесе. Около предишното допитване, инициирано от президента на България, се обсъждаше точно този срок. Значи до 6 февруари НС трябва да се произнесе. Ако активността бъде премината, отговорите на въпросите стават задължителни и влизат в законодателството. В рамките на тези три месеца НС трябва да реши и да предложи мерки за изпълнение. Става ли дума за нов закон, „мерки“ означава написване на преходни и заключителни разпоредби и каквото е нужно, за да бъде въведен в действие даден нормативен акт. Така че трябва да има изработени нови текстове, които да минат през съответните комисии, през пленарната зала и да бъдат утвърдени. Разбира се, парламентът може да реши нещо друго. Но ако приеме да прави текстове по резултатите от референдума в трите месеца, в техния край те трябва да са създадени - поне така го тълкувам. Но си спомнете, че по отношение на електронното гласуване (то бе заложено в питанията на Росен Плевнелиев - б.а.) НС не спази този срок“. И защото внесе за преразглеждане целия изборен закон именно заради ел. гласуването, отвори кутията на Пандора и бяха направени куп други промени. Ако сега направят същото, ще внесат за разглеждане пак целия Изборен кодекс и да дадат и други предложения по него, а не само тези по референдума.

Проф. Михаил Константинов:

Какво правим, ако мажоритарен депутат стане министър?

Мажоритарният избор на депутатите в НС, който бе един от въпросите на референдума, носи няколко подводни камъка. Първият е решението за мандатите от чужбина. Мандатите в страната ще се определят на базата на населението с право на глас в досегашните многомандатни райони. Принципът е - ако сега Габрово има 4 мандата, да бъде разделено на четири района. Всеки район в страната ще обхваща по 28 хил. - 30 хил. избиратели. В чужбина, ако се заложи същият принцип ,базата трябва да е 1 милион граждани с право на глас. По-вероятно обаче е да се приеме за основа потенциалът за гласуване, като се анализира броят избиратели в различните държави през годините. Практиката показва, че гласовете на сънародниците ни зад граница могат да излъчат около 10 депутати. Т.е. в Турция би могло примерно да има два района, в Европа - 3, в САЩ - 2 и т.н.

Законодателят може да реши да приложи и гръцката система, т.е. гласува се само в страната.

Другият подводен камък са депутатите, които стават министри. Има различни подходи за решаване на този проблем. Първият е, че при мажоритарен избор в района, от който депутатът е влязъл в изпълнителната власт, трябва да се поведат частични избори.

Има вариант кандидат-депутатите да имат подгласници - нещо като депутат и вицедепутат. Тогава, ако депутатът стане министър, подгласникът му влиза в парламента. Третото възможно решение е да се приеме английският модел, при който няма проблем депутатите да са и министри. Това означава, че трябва да се промени конституцията.