Даниел, Катин и Боян Асенови са трима братя, амбицирани да запишат имената си в историята на бокса. Момчетата от ямболското село Кукорево са повикани в националния отбор и отсега се прицелват да са първото трио, боксирало на олимпийския ринг.

Най-изявеният сред тях е 19-годишният Даниел, европейски шампион при юношите и мъжете, който през лятото в Рио направи своя дебют на олимпиада. В името на мечтата си талантът е отложил завършването на Професионалната гимназия по земеделие, за да се отдаде изцяло на тренировките.

Най-големият Катин (21 г.) е първокурсник в Тракийския университет със специалност електротехника. Но за да е финансово осигурен, кандидатства за кадрови войник в армията и вече успешно мина първите 2 изпита.

Всъщност и тримата братя са възпитаници на Професионалната гимназия по земеделие. Най-малкият Боян (17 г.) все още е ученик. Амбицията на момчетата е след време да създадат своя фирма, която да се занимава с обработка на земи. И отсега се профилират. Боян учи как да управлява машините, а другите двама - как да се справят с насажденията. Триото вече експериментира, като засади царевица в двора на семейната къща. А резултатът от труда им даде своите плодове.

Идейният двигател на всички проекти е баткото Катин. Той пръв започва да се занимава и с бокс. В часовете по физическо възпитание не спира да спортува, а заложбите му открива именитият в Ямболския регион треньор Димитър Мутафов. Другите двама тръгват по стъпките на батко си и вече 9 години се подготвят при един и същ наставник. Зад гърба си Катин има титли от международни турнири, бронзови отличия от европейски първенства за ученици и юноши, но заради образованието понякога се налага да жертва бокса. Сега обаче спортът е приоритет.

Боян пък взема първите си уроци от по-големия Даниел. И само след 2 месеца подготовка отива на републиканското и печели сребро, като на финала прави равностоен мач с шампиона. После става първи на турнира „Емил Жечев”, както и в Сърбия, пети е от европейско за юноши.

„Боксът е един от най-мъжките спортове - казва Катин. - Освен това е за умни хора. Както в шахмата, трябва мислене. Разликата е, че го правиш доста по-бързо, отколкото като си зад шахматната дъска. В противен случай рискуваш да те ударят болезнено.”

И тримата засега не са получавали тежки удари, владеят защитата добре. На всеки от тях обаче стилът на боксиране е различен и белязан с прякор. Заради тежестта на ударите Катин носи прозвището Гадината, малкият е Акулата, а средният - Тайсъна. Европейският шампион Даниел Асенов е подстриган именно като своя кумир Динозавъра на първенството в Самоков през 2015-а, на което печели и титлата при мъжете.

И въпреки че се различават по стил на боксиране, и тримата харесва Железния Майк, откъдето идва прякорът на цялата фамилия. В Кукорево те са най-разпознаваеми като Тайсъните.

А по традиция са кръстени на свои близки. Катин е на баба Катя, Даниел на леля си Донка, а Боян - на другата леля Бойка.

„Харесвам си името, то е уникално, както е искал нашият баща Пани Илиев - казва Катин. – Надявам се то да ми донесе късмет и да постигна нещо значимо в живота.”

Таткото всъщност е бивш изявен състезател по свободна борба, от когото са научени на дисциплина, постоянство и упоритост. Тепихът обаче не успява да завладее момчетата. Даниел тренира за кратко борба, но желанието му да пласира удари го ориентира към бокса.

Страстта на Катин и Даниел са автомобилите. И докато баткото изживява емоциите си на пистата за драгрейсинг, по-малкият, откакто е взел книжка, предпочита да шофира собствената си кола. В началото бил любител на високите скорости, но след това разумът надделява. Докато е зад волана, не спира да слуша музика, зареждат го всякакви ритми - от чалга до поп и рап.

Най-малкият Боян пък се увлича по футбол.

Братята са любители и на танците. И тримата усъвършенстват уменията си в коледарска група, не пропускат ритуалите по Коледа, както и съборите.

А максимата, че до всеки успял мъж стои жена, е валидна и за момчетата от Кукорево. Половинката на Даниел е Розалия Пайчева, която е от семейство на лекари, а сега боксира в националния отбор за девойки. Плътно до Катин е Ивана, още ученичка в английска гимназия, а Боян получава изцяло подкрепата на Ивелина, която също е гимназистка.

И тримата не крият ромския си произход. Напротив. Смятат, че им помага заради темперамента.

„Щастливи сме, че се събрахме в националния отбор, защото винаги можем да разчитаме на братска подкрепа - казва Даниел. - Така по-лесно се преодоляват трудностите. А и тримата определено имаме чувство на хумор, което допълнително ни зарежда. Когато съдиите ме „порязаха” на олимпиадата, никога не ми е минала мисълта да се откажа от бокса. Това беше очаквано, бих казал - част от играта. Сигурен съм, че за Токио 2020 ще се върна още по-силен. А дай, Боже, да съм в компанията на моите братя Катин и Боян! ”