Остава малка крачка до охлокрацията

Mогат ли три палатки, опънати пред Mинистерски съвет да обръщат решения, да спират влезли в сила правила, да предизвикват неочаквани проверки? Могат, стига обитателите на палатките да са достатъчно гласовити и упорити.

Последното доказателство е срещата с медицински сестри от синдиката на уволнената от болница „Токуда“ Мая Илиева. Сама по себе си срещата бе опит за решаване на болезнени проблеми в здравеопазването. Лошото е, че разговорът се изроди в нечестна кампания срещу лекари, които нямаше как да се защитят. Те не присъстваха на въпросната среща. Така и не стана ясно защо медицински сестри, които искат по-високи заплати, ясни правила за работа, по-добри условия на труд, се нахвърлят върху докторите. Нещо повече - говорят за далавери, за източване на здравната каса, за надписване на клинични пътеки и за лекари, които вземат заплати от болници, в които не работят. Със сигурност има и такива. Факт е, че има злоупотреби с клинични пътеки, с цени на медицински изделия и услуги. Има и медици, които правят въпросните злоупотреби. Но работа на прокуратура, полиция и съд е да разкрият, докажат и накажат виновните. Не звучат сериозно и достоверно обвинения, подхвърлени като на седянка. Още повече, че неаргументираните твърдения за докторски далавери няма как да доведат до увеличение на заплатите на медицинските сестри. Нали сестрите все пак излязоха на протести заради ниските си заплати?

Едва ли същите тези сестри, дето се бяха заканили да не вдигат палатките от плочките пред Министерски съвет, докато не бъдат изпълнени исканията им не знаят, че решението на проблемите им зависи от други неща. Като истинската реформа в здравеопазването, например, а не от имитацията на такава. Няма как медицинските специалисти с дългогодишен стаж да не са в час с това, че всъщност медицинските услуги реално не са остойностявани от 2002 г. (с малки изключения и на парче). Сестрите трябва да знаят, че и в здравеопазването е крайно време да се плаща не просто за свършена работа, а за качествено свършена работа.

Има и още нещо, което сякаш е позабравено. В началото на професията бяха милосърдните сестри. Сега последното, което може да се каже за по-голяма част от сестринския персонал, е милосърдието. Факт е, че заради ниското заплащане повечето от сестрите работят поне на две места и от нощно дежурство в едната болница, тичат в другата, да поемат смяната. Правят го в името на оцеляването си. Но пациентите нямат вина за ниските доходи на медицинските специалисти. Те имат нужда от техните грижи и внимание.

Трудно е да се обясни и защо след като не достигат над 30 000 сестри и във всяка болница има свободни щатове, не се вдигнат заплатите на онези сестри, които на практика поемат работата на липсващите. Така и не стана ясно, защо е невъзможно да има колективен трудов договор в общинските болници и как точно такъв договор би ги довел до фалит. Може и така да е, след като го твърди здравният министър Кирил Ананиев. Той от сметки разбира много. Но здравеопазването не е като като счетоводството. Там има далеч по-важни неща, които не могат да се отчитат с числа...

Прелюбопитен детайл от срещата в Министерски съвет бе и искането на сестрите да получават заплати наравно с лекарите. За отговорността не стана въпрос. Априори, тя се носи от докторите...

Двучасовият разговор на сестрите при премиера, който се излъчваше на живо, завърши с обещание за поредни проверки на МВР в болниците. С конфронтация между сестри и доктори. И с обидени лекари, които на свой ред поискаха среща с премиера Бойко Борисов. Ако това е била целта на Мая Илиева и на колежките u от палатковия лагер пред МС, значи е постигната. Овации.

Така и не стана ясно обаче кого точно представлява въпросната Мая Илиева. Пред „Труд“ тя не успя да каже колко медицински сестри членуват в асоциацията u, която твърди, че е създала още през май. Синдикалните структури сега се градели, по градове и паланки. Още по-странно бе твърдението на Илиева, че е започнала отново работа като медицинска сестра, но било тайна къде. Договорът не и позволявал да каже къде точно работи. По абсурдно твърдение - здраве. Дано до следващото опъване на палатката да падне тайната над новото работно място на сестра Илиева. Защото може да тръгнат и спекулации, че освен, че синдикатът, който е създала, е нелегитимен, но и самата тя не е никаква медицинска сестра, а най-обикновен щатен протестър.

Вярно, демократично е да се протестира, но сякаш крачката до най-големия урод на демокрацията - охлокрацията (както е известно още от Аристотел) е малка... И предстои, ако три палатки пред МС продължават да дирижират правилата в държавата.

Двете Маи

Мая Илиева безспорно е един от омбудсманските продукти на Мая Манолова. Илиева оглавяваше и водеше протестите на медсестрите, а Манолова я подкрепяше. Не друг, а Манолова бършеше сълзите на Илиева, когато я уволниха от „Токуда“. Тогава бе разпространето твърдението, че я изхвърлили от работа заради протестите. Истината се оказа по-различна, но това е друга тема.

Илиева се появя и в инициативния комитет, който застана зад кандидатурата на Манолова за кмет на столицата. После Илиева се разграничи и рече, че не е била в този комитет. Сбърката работа. Също като срещата в МС.