Тръбата на тръбачите

„Северен поток 2“ може и да надбяга регулациите

Постоянните представители на държавите членки на ЕС подкрепиха в петък френско-германски компромис за затягане на регулациите върху бъдещия газопровод „Северен поток 2“, който е вече във финалните си фази преди завършване. Ставаше въпрос за приемане предложение за изменение към газовата директива на Еврокомисията в областта на правилата, засягащи офшорни тръбопроводи от трети страни към ЕС. По действащите досега регулации проектът „Северен поток 2“ не се разглеждаше като газопровод, който трябва да спазва европейските правила, защото почти незначителна част от тръбата е на територия на държава член, при терминала в Грейсвалд, Германия. Споразумението между Париж и Берлин предвижда контролът да се осъществява не само върху територията, а и върху териториалните води на държавата член, където е разположена първата интерконекторна точка. Ако бъде одобрено предложението, тръбопроводът ще премине под регулациите на ЕС, но Германия си запазва позицията на главен преговарящ по проекта, за нескритата радост на канцлера Ангела Меркел, изразена своевременно пред медиите.

Според мнозинството от наблюдателите т. нар. компромис може да забави, но едва ли ще е съществена пречка пред проекта за 8,3 млрд. евро, по който руския петролен гигант „Газпром“ твърди, че може да потече газ от 1 януари 2020 г. При всички положения в Москва няма да са особено доволни, ако се наложи да се съобразяват с правилата на ЕС за прозрачност на газовите доставки, не-дискриминационни тарифи и най-вече, че една и съща компания не може едновременно да е доставчик на суровината и собственик на тръбопровода.

Това, разбира се, ще се случи, ако изменението в газовата директива бъде одобрено скоро, а не изпадне между гредите. Според източници на изданието „Еурактив“ – Франция няма толкова конкретен интерес към „Северен поток 2“, колкото към започващите днес първи консултации между финансовите министри от Еврозоната върху плановете за възможен бъдещ общ бюджет на страните, въвели единната европейска валута. Темата е от приоритетно значение за Париж, откъдето и тълкуването, че резкия „компромис“ за „Северен поток 2“ е нещо като разменна монета, в духа на добрите европейски традиции. Един от най-важните въпроси, които ще са предмет на обсъждане от финансовите министри е евентуалният размер на този бъдещ бюджет. Проект, срещу който примерно Холандия е най-скептично настроена, но пък е крайно заинтересована от достъпа до руски газ. На теория Германия има блокиращо малцинство в Съвета срещу решение в неин ущърб в областта на газовата директива със сигурни съюзници като Австрия, Белгия, Гърция, Кипър и Холандия, но с позицията на Франция всичко остава на кантар.

Запознати с особеностите на „европейските кадрили“ смятат, че в крайна сметка по темата с изменението на газовата директива, топката може да остане да си тупка до след изборите за Европейски парламент (който също има дума по въпроса) през май, че и отвъд, докато „Газпром“, по изпитаната практика досега тихомълком не завърши тръбата и не я пусне в експлоатация предсрочно в края на годината. Надбягвайки европейските регулации.

Така или иначе и инвестициите, и интересите в „Северен поток 2“ не са малко – тръбопроводът се разработва от руската компания, да, но в партньорство със сериозни европейски инвеститори като германските „Винтершал“ и „Унипер“, британско-холандската „Шел“, френската „Енжи“ и австрийската „ОМВ“. Точно поради това германското правителство и в частност канцлерът Ангела Меркел, винаги са настоявали, че става въпрос за чисто търговски проект, а не за геополитически.

И мотивите им са ясни: с 55 млрд. кубичски метра газ годишно допълнително към същото количество, което вече се влива в газопреносните мрежи на Германия от „Северен поток 1“, тя официално ще се превърне в неоспоримият газов хъб на Европа – с динамичен пазар и директен достъп до Русия. Страната има и много стабилни газопреносни връзки с Холандия и Норвегия, друг голям производител на суровината. На германска територия проектът има много сериозен лобист, в лицето на бившия канцлер Герхард Шрьодер, който е и председател на борда на директорите на „Северен поток 2“ от 2016 г. насам.

За противниците на проекта доводите също са неоспорими: Русия вече осигурява близо 40 % от газовите нужди на ЕС. Със „Северен поток 2“ и „Турски поток“, който се задава от югоизток се увеличава многократно рискът Европа и в частност Германия да се превърне окончателно в енергиен заложник на Русия. За последното особено гласно предупреждава президентът на САЩ Доналд Тръмп.

Полша и страните от Прибалтика също ще са пред потенциално безизходна ситуация, а Украйна, ще е напълно изолирана от транзитните таксите за доставки на руски газ, с потенциално тежък ефект върху икономиката на страната.

ЕС продължава да разглежда алтернативни варианти за гарантиране на енергийната си автономия с договор за редовни доставки на втечнен газ с танкери от САЩ и планираното изграждане на газопреносна мрежа Норвегия-Полша, през територията на Дания, която да снабдява Щвеция и съседни страни. Всичко на този етап, още в сферата на добрите пожелания. И бая на Север оттук.

 

Кучетата си лаят...

Русия възнамерява да продължи работата си по проекта за тръбопровода „Северен поток 2“, който е в интерес на всички европейски държави и представлява най-сигурният начин за доставка на газ към Европа, коментира в петък взетото от посланиците на ЕС решение говорителят на президента на Русия Владимир Путин - Дмитрий Песков. Как да не сети човек за онази поговорка за „кучетата“ и „кервана“. Иначе от 28-те държави членки единствено България не подкрепи в петък френско-германското компромисно решение за регулирането на офшорните газопроводи от трети страни към ЕС. Стратегически ход, вероятно...

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи