Тръмпоцентризмът на Америка, няма връщане назад

Две срещи на върха и само една декларация

САЩ променят коренно правилата на играта

И този месец всички гледаха ошашавени Доналд Тръмп. На срещата с най-верните си съюзници от Г-7 американският президент дойде по-късно, държа се войнствено, нахока всички и си тръгна по-рано. Дори единството около санкциите срещу Москва беше разбито след като Тръмп с невинна усмивка предложи Русия да се завърне като член на клуба. Стресираните лидери набързо подготвиха заключителна декларация, с която все пак да покажат пред света, че все още са семейство, но не успяха да догонят американеца, който си тръгна по-рано.

Видимо недоволен, Тръмп се качи на самолета и пое курс към Далечния Изток. Вече на борда се започна истинска бомбардировка, но не срещу ядрените инсталации на Северна Корея и не с бомби, а с „туитове“ срещу собствените му съюзници, останали на земята, които гледаха с плаха надежда отлитащия самолет, че все пак дори в полет американският президент ще сложи подпис върху заключителния документ. Уви! През Туитър Тръмп отхвърли Декларацията, обиди в подлост и лицемерие канадския премиер Джъстин Трюдо, обвини Канада и Евросъюза, че „богатеят“ за сметка на САЩ, при това се възползват от военната защита на САЩ. Конкретно обвини ФРГ, че отделя едва 1% от своя БВП за НАТО, докато САЩ плащат 4% при това от на порядък по-голям БВП и „…нима все още някой вярва, че в това има смисъл?!“. Напомни, че страните от ЕС имат положително салдо от 151 млрд. щ. д. в търговията си със САЩ и тези страни са длъжни да увеличат значително разходите си за отбрана.

Полетът свърши и Тръмп вече видимо доволен се впусна в преди това немислима и приятелска среща със северно-корейския председател Ким Чен Ун. Дълго и показателно ръкостискане, суперлативи към корееца, колко бил умен, напредничав, перспективен. Подписване на „историческа“ декларация, грандиозни планове за пълно ядрено разоръжаване на корейския полуостров, отмяна на над 300 санкции, гаранции за Северна Корея и лично за Ким от страна на САЩ, перспектива за мирен договор, инвестиции, отмяна на военните учения с Южна Корея и значително изтегляне на американските войски от полуострова.

И двете събития наглед са коренно противоположни, но в действителност взаимосвързани и подчиняващи се на една логика. САЩ си прибират парите обратно. С намаляване на ядрената опасност от Корея отпадат и скъпоструващите патрули на две авионосни групи на САЩ, разгръщането на нови позиционни райони на тактическата противоракетна отбрана THAAD. Бъдещото подписване на мирен договор ще позволи намаляването на огромната структура на 8-ма полева армия на САЩ в Корея, която за 70 години изхарчи главоломни пари, но за сметка на това не успя да усмири Севера. Евентуалното отваряне на Севера ще осигури нов напълно незадоволен пазар за целия спектър на американската промишленост и независимо, че Пхенян няма пари, всичко може да се уреди със заеми, под проценти, което също си е продукт на американската банкова система.

Декларацията с противника (защото САЩ и КНДР са само в примирие) се подписа заради пари, спестени и бъдещи. Неподписването на декларацията със съюзниците, също. Ако до сега на срещите на Г-7 дори да е имало противоречия, те са оставали вътре в групата, настоящият демонстративен демарш от страна на Тръмп вече бележи коренна промяна. И нека няма чак толкова учудени физиономии и наивистични обяснения на случващото се само с ексцентричността на американския президент. Същите тези неща за неравнопоставеността в световната търговия и дисбаланса в разходите за НАТО ги чухме от него и миналата година на тогавашната среща на Г-7. Тактиката на европейските лидери, че Тръмп е временен елемент и глобалисткия елит вътре в САЩ ще му „свие сърмите“ не сработи. „Снижаването“ напомня на надеждите на комунистическия елит в социалистическите страни по времената на Горбачов. Тогавашните източноевропейци не разбираха, че глобалисткия (тогава го наричат интернационализъм) проект „съветски социализъм“ го прекратяват и то от самия му Център в Москва. СССР започва поетапно и целенасочено да излиза от всички преди това поети групови договори и ангажименти в икономическата, политическата и военната област. Подписват се договори за изтегляне от Афганистан, проектите за смяната на режимите в буферните зони с капитализма се прекратяват. Дотирането на „братските“ партии и социалистически страни приключва. Преминава се на намаляване на дефицита в търговията, започва изискуемост на дълговете. Поставя се остро въпросът за разходите за отбрана и като финал войските на СССР се изтеглят от Източна Европа и приключват с Варшавския договор.

Същото се случва и сега, но странното е, че западноевропейските лидери някак си не искат да повярват, че точно на тях това им се случва. Само за една година, откакто е тази администрация, САЩ поетапно се изтеглят от всички международни ангажименти и променят отношението си към дисбаланса с партньорите си: Отмяната на Транс-тихоокеанското търговско споразумение, прекъсването на преговорите по Транс-атлантическото, отхвърляне на Парижкото споразумение за климата, прекратяване на Иранското ядрено споразумение, налагане на мита върху Китай и такива, включително към съюзническите държави от НАТО и ЕС, на практика прекратяване на действието на Североамериканското търговско споразумение NAFTA, заплахата към германския автомобилен комплекс, налагане на глоби на европейски банки, изискването за повишаване до 2% от БВП на разходите за издръжка на НАТО от европейските партньори. И това не е само хрумване на Тръмп. Иначе ревнивият Конгрес не възпрепятства президента в търговската война с най-близките съюзници.

САЩ променят коренно правилата на една игра, която те самите създадоха преди близо 40 год. Проектът се наричаше либерална глобализация с водещ единствено САЩ. Правилата се състояха в следното: излетялата на крилата на дигиталната революция американска икономика започна да изнася производство си от предишното технологично ниво в други райони, където себестойността на труда беше несравнимо по-ниска. Изнасяха се цели производствени линии, мениджърите обучиха местните производители, въведоха се строги стандарти и съвсем скоро произвежданите стоки достигнаха американското качество. На тези стоки им беше предоставен огромния и натъпкан с кредитни пари американски пазар. Срещу стоките към държавите производителки потеглиха невиждани парични потоци от долари. Тук се задейства второто правило, че държавите с голямо положително салдо в търговията със САЩ изкупуваха американски държавни ценни книжа в огромни количества и така на практика връщаха обратно изнесените извън САЩ долари, които бяха реинвестирани обратно в американския пазар. Тези долари идваха под дълг заради процента на американските „трежърис“, но бумът на дигиталната икономика и фонтаните от виртуални пари, които пръскаха борсите на Уолстрийт компенсираха и даже наводняваха с излишъци. Това време на неспирен подем приключи. Първо, дигиталната революция вече изобщо не е монопол на САЩ и свързаната с нея, както американците я наричаха „нова икономика“, по-скоро в момента можем да я открием в Китай, Южна Корея и другите икономически „тигри“. Но най-важното- либералната глобализация се оказа много по-скъп проект, отколкото американските пари могат да купят, през октомври 2008 год. машината за пари Уолстрийт „изпуши“ и последните 10 години ремонти показаха, че дори и да работят борсите, няма да достигнат онези предишни нива, а и най-важното- те категорично изгубиха доверието.

Трето, военните операции, цветните революции и паравоенни армии, поддръжката на световна мрежа от формиращи и налагащи общественото мнение организации, центрове и НПО-та не доведоха до желания резултат. Никъде от водените от САЩ три големи войни в Афганистан, Ирак и Сирия няма мир и скоро не се очертава, в „цветните“ райони нищо не процъфтява, а самите нови революционери и това което извършват в страните, приличат повече на хора, които по-скоро трябва да бъдат съдени, отколкото поддържани. В основните „ревизионистки“ държави Русия, Иран, Китай, Северна Корея нещата даже и не миришат на революции, напротив, съвсем скоро ще се наложи с тях да се сяда на масата за преговори. А всичко това струва огромни пари. Конкретно за една година държавният дълг на САЩ нарасна с над 1 трлн. щ. д. и достигна 106% от БВП. На това нещо трябва да се опита да се сложи спирачка и ако не е възможно, да се направи нов технологичен скок или да се влияе върху борсовата търговия, то намаляване на разходите и събиране на всички възможни вземания е въпрос само на политическа воля.

Това е истинската причина за променяните правила от Доналд Тръмп. „Настъпват големи промени…!“, написа от самолета в туит американският президент, няма връщане назад.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи