Тръмп има право

Светът трябва да започне да решава сам проблемите си

За един британец, който прекарва времето си по Коледа в САЩ, това е благословено облекчение. Цели дни минаха без да се говори за Брекзит. Сякаш плащеница покри тези разговори. Но САЩ също имат своето дълбоко разделение, остро разсечено от политиката на популизма. И това е Доналд Тръмп и „Америка преди всичко“.

Тръмп се превърна в един феномен. Подобно на Самсон в храма, той изглежда е в състояние да срути цялата сграда на политиката. Американската държавна машина катастрофира заради стената, световната търговия е унищожена, цените на фондовите пазари спадат, а съюзите са в руини. Удивително е това, което един човек може да причини на света, при това на практика сам.

Когато обаче цял един политически елит казва, че неговото решение е лудост, все пак нещо в него трябва да е правилно. Това се случи, след като Тръмп съобщи през миналия месец, че изтегля 2000 войници на Америка от Сирия. „Те всички се връщат и се връщат сега“, категоричен бе той. Това, което той направи, беше зашеметяващо, при това след приятелски разговор с турския президент Реджеп Тайп Ердоган и без да каже на своите командващи войските.

Тръмп загуби своя министър на отбраната Джеймс Матис и своя експерт за Ислямска държава Брет Макгърк, който на практика обвини Тръмп, че вече не „защитава нашия начин на живот“. В чужбина кюрдите са опустошени, афганистанците са разтревожени, а Иран и ИД са възхитени. Недоволството идва, както от демократите, така и от републиканците, а водещия сенатор на републиканците Линдзи Греъм моли да се отмени това решение, което „заплашва безопасността и сигурността на САЩ“. Тръмп задоволи тази молба, като предостави отлагане от 120 дни и едно по-бавно изтегляне.

Аргументът на Тръмп бе, че излизането на Америка от войните беше заложено в неговата кампания. Намесата в Сирия никога не е била предназначена да бъде постоянна, а ИД вече е осакатена. „Хората ще трябва да започнат да вършат много от тяхната собствена работа“, добави той, „защото САЩ не могат да продължат да бъдат полицая на света“. На това британският външен министър Джереми Хънт кротко отвърна, че САЩ трябва да останат в Сирия, „за да е сигурен, че улиците на Великобритания ще са в безопасност“. Как и защо това трябва да стане, той не обясни. Годините на американския начин живот и техните ценности не донесоха нищо повече освен убийството на хиляди цивилни и унищожението на някои от най-старите градове на Земята.

Блатото, в което САЩ затъна в Месопотамия, както и в Афганистан, наистина се превърна в неопределено. Отстъплението винаги е сърцераздирателно за приятелите и приятно за враговете. То е печален и отрицателен модел. Барак Обама се опита да се измъкне оттам и загуби нервите си. Тръмп откри защо: това е станало, заради страстната и цинична защита на лобито, наложило интервенцията, и саботирало националната сигурност.

Сега идва парадоксът. Тръмп седи във военната зала на Белия дом и проповядва същата „национална сигурност“, която той провежда в Сирия, за да оправдае своята мексиканска стена от 5 млрд. долара. Миграцията повлича след себе си ужасяващи страдания, и Великобритания няма никакво право да бъде самодоволна. Илюзия е Великобритания да си мисли, че има своето „шекспирово сребърно море“, и че за неговата защита ще са достатъчни само няколко патрулни лодки. А въпросът е един и същ. Как да се спазят популистките изборни обещания и да се държат мигрантите далеч.

Тръмп има право да постави „Америка на първо място“ в Близкия изток и с този лозунг могат да се обяснят и неговите търговски бариери срещу Канада и Китай. Но подобно на мексиканската стена, тези политики нямат нищо общо с националната сигурност на Америка. САЩ трябва да са най-безопасната страна на планетата. Нейната територия никога не е била заплашвана от чужда сила, да не говорим за интервенция. Двата океана я защитават от изток и от запад. Ако изключим 11 септември, всички терористичните инциденти бяха причинени от местни граждани. Войните в чужбина, от Виетнам до Сирия, отразяват някакъв нов имперски порив за хегемония, подобен на този, който бе обхванал Великобритания. Ефектът от тази нова политика цели САЩ да се превърне от полицай в доброволна организация за поддържане на реда.

Политиката на страха отдавна е присъща на несигурния държавник. Парадирането с военни мускули все още държи здраво обществения живот на САЩ и се е превърнало във витрина на това, което президентът Айзенхауер нарече антидемократичен „военно-промишлен комплекс“. Той иска безкрайно увеличение на военните разходи и поддържа каузата за американското присъствие по целия свят. И за него ежедневно се правят литургии пред олтара на националната сигурност.

Американската помощ за НАТО отдавна осигурява европейската сигурност, но това не попречи на Тръмп да призове, че е време останалата част от света сама да започне да решава собствените си проблеми. Извеждането на САЩ сега от Близкия изток е точно това, за което бе предупреждавана Великобритания за Суец през 1956 г., че не трябва да прикрива имперските си авантюри с одеждите на вътрешната сигурност. Забележките на Матис, и на Греъм и Хънт във Великобритания са смешни и те го знаят.

 

Страхът и популизмът

Силата на армиите е да диктуват политиката и командването на ресурсите чрез преувеличаване на обществения страх и това е основния недостатък на популизма. Като почитател на САЩ през целия си живот, аз винаги съм се удивлявал на доброто, което силата и богатството могат да направят за света. Ето защо робуването на „самия страх” е толкова трагично. Да се търси “стабилност” в Близкия изток и тя да бъде представена като свързана с безопасността на американската или британската държава, е глупост. Зад всичките му лудории, свързани с мексиканската граница, гласът на Тръмп може да се окаже полезен.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари