Новият президент е изправен пред труден сблъсък

За около седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещна:

- с лидерите на 50-ина ислямски държави, обединени около Саудитска Арабия, като пътьом се обяви срещу ислямските страни, които избират да следват Иран;

- с ръководителите на Израел, както и с представители на палестинците;

- с католиците в лицето на папа Франциск;

- с лидерите на страните от НАТО, както и с управляващите бюрократи в ЕС;

- с лидерите на страните, влизащи в т. нар. Г-7.

В дневния ред на тези срещи бяха въпроси като тероризма, световната търговия, миграционните движения, военните разходи, отношенията с Русия, с Китай, с Иран, кризата в Сирия, тази в Украйна и т.н., и т.н.

В часовете, прекарани в Риад, Ерусалим, Рим, Брюксел, Таормина - може би пропускам някоя "спирка"? - Доналд Тръмп постигна нещо небивало за САЩ в историята на съвременните международни отношения. С незначителни изключения позицията на САЩ, изразена от Доналд Тръмп, се оказваше противостояща на позициите на останалите. По четири пети - ако не и повече - от разглежданите въпроси се натрапи впечатлението, че САЩ са несъгласни с партньорите си в НАТО, че са несъгласни със страните от ЕС, че в рамките на Г-7 съотношението е един (САЩ) срещу шест (т.е. всички останали).

Никой от водещите политици, включително и самият Тръмп, не опита да анализира създалото се изключително по характера си положение, нито да очертае някакво виждане за изход от него. Въпреки че е очевидно повишаването на риска и несигурността в международните отношения, до които води тази повече от необичайна обстановка.

Може ли да се приемат за достатъчни обясненията, които лансираха някои кореспонденти и коментатори? Че екипът на президента Тръмп не бил подготвен, както би следвало, за подобен дипломатически маратон. Че президентът Тръмп не бил в състояние да се съсредоточава при разговор повече от 4 минути. Че имало някакви търкания и несъгласия между Тръмп и съпругата му Мелания. Че Тръмп, поради нарцисизма си, бил предразположен да се държи просташки и др. Дори и да има по нещо вярно във всяко от тези твърдения, ясно е, че те не се отнасят до главното.

Струва ми се, че е полезно да погледнем проблема през призмата на една съпоставка с развитието на Русия (СССР преди това). Още в първото десетилетие след края на Втората световна война президентът на САЩ ген. Айзенхауер предупреди американското общество, че съдбата на САЩ ще се определи в голяма степен от нивото на контрола, който ще бъде реализиран върху дейността и амбициите на военнопромишления комплекс. Айзенхауер говори за САЩ, но бе разбираемо, че същото се отнася и за главния съперник на САЩ на световната сцена, а именно СССР. Но там фаталната роля на американския военнопромишлен комплекс се играеше от партийната номенклатура.

В изминалия повече от половин век, както в САЩ, така и в Русия (СССР), се развиха конфликти и кризи, свидетелстващи колко прав е бил Айзенхауер. Завоалирани с умели манипулации, за обществото често оставаха скрити конкретните подбуди и най-вече конкретните интереси. Но имаше и моменти, в които по едни или други причини нещата се разиграваха по някакъв драстично откровен и открит за всички погледи начин. Така бе например в Русия (СССР) през 80-те и началото на 90-те години от миналия век. Военнопромишленият комплекс, ръководен от партийната номенклатура, доведе страната до тежка криза. Обществото не бе повече в състояние да понася жертвите и лишенията, налагани му в името на една безперспективна политика. Елцин се амбицира да освободи съветското общество от непосилния товар на военнопромишления комплекс, ръководен и олицетворяван от партийната номенклатура. Една от главните му идеи бе, че Русия ще се развива много по-хармонично и динамично, ако се освободи от товара, който според него представляваха федерираните с нея републики. Така се стигна до проекта и трескавото организиране на разпада на СССР в началото на 90-те години. Последвалите години показаха, че Елцин и екипът му са действали необмислено, че са обслужили различни интереси, вместо да постигнат решаване на действителните проблеми на Русия. До голяма степен те и досега чакат истински решения.

Изборът на Доналд Тръмп за президент стана на вълната на категорично недоволство на значителна част от избирателите от политиката на "вашингтонската върхушка" - с други думи, военнопромишления комплекс и олицетворяващата го номенклатура от двете главни политически партии в САЩ. И точно както бе с Елцин, в екипа на Тръмп се оформи мнението, че за да си решат проблемите, САЩ трябва да престанат "да плащат" за партньорите си в НАТО, в ЕС и въобще където имат такива. Обстоятелството, че тези партньори не са "федерални републики към САЩ", е подробност, която не променя логиката на разсъждението. Но в своята цялост, така както се прояви и през изминалата седмица, политическата линия на Тръмп е белязана от прибързаност и повърхностен подход, които носеше навремето линията на Елцин. По тази причина е логично да се очаква, че тя може също да доведе до неочаквани и разрушителни по характера си последици.

Кой ще надделее

Ще успеят ли кръговете на военнопромишления комплекс на САЩ да възстановят политическите си позиции, отстранявайки по един или друг начин президента Доналд Тръмп от Белия дом? Или Тръмп и силите, които го подкрепят, ще успеят да изведат политиката на САЩ на равнището на истинските предизвикателства на нашето време? От отговора на тези въпроси сме заинтересовани всички.