Трябва ли армията да лови убийци?

Законът не позволява да се включва в полицейски акции

Tези дни радостна новина обходи Отечството ни. Че е задържан опасният убиец от Пещера, който закла жена си. След такава вест вероятно мнозина са въздъхнали с облекчение. Новината обаче бе съпроводена с изненадващ акцент- че в операцията по задържане са участвали и армейски части. Става дума за подразделния от 68-а бригада „Специални сили“ от Пловдив. И както се полага имаше и благодарности към армейските командоси и лично към техния командир ген. Явор Матеев. Щом момчетата са свършили добра работа и са ни отървали от опасен убиец, както твърди МВР, наистина заслужават похвала.

Но, ако поразмислим малко ще видим, че случаят повдига много въпроси, на които отговорите са нелицеприятни. И то доста. Първият е: на какво правно основание армията е пратена да търси убиец? Колкото и да е жестоко престъплението, извършителят не е криминално регистриран, казано на полицейски език. Преди това не е имал антиобществени прояви. Не е участник в организирана престъпна група. Човекът превъртял и заклал жена си от ревност. На всеки може да се случи, но това е тема от областта на психопатологията. А трябва да се има предвид, че и близките му са съдействали на полицията къде се крие. Но дори и да е най-големият мафиоз, редно ли е срещу него да се пращат армейски части. Все пак не сме Колумбия, нали!

От военното ведомство обясняват, че това е станало на базата на чл. 57 от закона за отбраната. Той регламентира кога войската може да се използва извън основното й предназначение. Във въпросния член буквално е записано: „оказване съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжия за масово унищожение, незаконен трафик на оръжие и тероризъм". В коя от тези три правни хипотези попада случаят с патологичния ревнивец, заклал жена си? Преценете сами.

Юристите са категорични - няма правно основание армията да бъде привличана в полицейски акции и операции. Независимо от какъв характер.

Акцията по издирването е била около три дни. Ген. Явор Матеев обясни, че през цялото време е имало негови хора. Всеки ден по 30 души - редници, сержанти и офицери. В интервю за военния телевизионен канал армейски командос заявява, че е било „постъпило искане от МВР за съдействие по издирване, локализиране и неутрализиране на убиеца“. Представяте ли си, ако действително е така! Това е лош знак за капацитета на родната полиция щом моли армията да свърши цялата работа - да открие и неутрализира ревнивия убиец. Ако наистина в тридневната операция са участвали по трийсетина армейски командоси, а тя е полицейска, колко би следвало да са ченгетата - вероятно двойно повече. Срещу един човек. При която било намерено оръжието на престъплението - нож. Ако поразмислим сериозно, няма как да не стигнем до не особено оптимистичния извод за коефициента на полезно действие на родните служби за сигурност. Щом канят армията „да неутрализира“ окървавил ръцете си от сляпа ревност нашенски Ромео.

Наистина, трябваше ли войската да участва в такава мелодрама при условие, че МВР е двойно по-голямо по състав. При факта, че вътрешното ведомство разполага с дузина специаризирани органи за проследяване, разследване и задържане. Да не ги изброяваме всичките. Ако не беше трагична, ситуацията сигурно щеше да е комична.

Фактически тя се разви по принципа на класическата мъдрост, че всичко е добре, щом приключва добре. Ето тук е разковничето към втората страна на казуса. Ами ако беше се случило нещо? Ако бе станал сакатлък? Ако армията бе употребила оръжие и имаше жартва, да допуснeм дори и невинна? Ако имаше нещастен случай? Кой щеше да носи отговорност? Щеше ли да има благодарности в официални прессъобщения към военните, пратени на никакво основание да участват в полицейска акция за издирване на битов убиец? Много интересно, дали тогава щяха да си измият ръцете с началника на отбраната. Нали по закон той е пряк началник на целия личен състав в армията. А щом така е по закон, защо не е бил уведомен за операцията? Още повече, че бригада „Специални сили“ е на пряко негово подчинение. Ето тук някъде се къса нишката.

Защо командосите не са го уведомили, че са поучили такава задача, а са тръгнали да я изпълняват слепешката? Без негово знание? Разследването на тази страна от казуса вероятно крие доста любопитни подробности. Които подсказват кой фактически командва армията. Но и това е тема за други разсъждения, защото все повече се налага мнението, че хуманната идея за граждански контрол над Въоръжените сили се изроди, нека го кажем честно, в гражданска диктатура. Затова не е ли крайно време за случаи като този, за който иде реч, да се изработи ясен регламент кога може да се използва войската.

Войската излиза на улицата само за парад или преврат

Това, разбира се, е рефрен от армейския фолклор. Който е носил пагони, няма начин да не го знае. У нас, слава богу, от десетилетия се радваме на армията, само когато излезе на жълтите павета по празници. И дано още дълго да е така. Защото ако се наложи на военните да доказват на практика своите професионални умения, а те са доста специфични, меко казано, тогава става страшно.

Дано все така виждаме войската ни само по радостни поводи. Но това не значи, че политиците ни не трябва да я уважават. В зората на демокрацията един министър се опияняваше от сентенцията си за офицерите. Той обичаше да казва: до майор ще ги купя, от майор ще ги чупя. В миналия кабинет пък имаше дама, която щом видеше голям камък на пътя, звънеше директно до някой командир да прати войници и техника да го преместят. Така не бива.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари