Затварят за чужденци немските „трапези“

Трапезата в Есен, която раздава безплатна храна на нуждаещи се, спря да приема чужденци. Да, скандално е. Но тук не става дума за расизъм. А за провал на държавата и на нейната социална политика.

Историята на германските “трапези” започва от Берлин през 1993 г. Днес в страната има над 930, в които десетки хиляди доброволци раздават по 100 000 т хранителни продукти годишно - дарения от търговската мрежа. Те достигат до 1,5 млн. нуждаещи се. Повечето от тях са германци, но в последните години към тях се присъединиха и много бежанци – през 2016 г. те са 250 000. 

Преди 3 седмици обаче една от “трапезите” обяви, че временно ще спре издаването на нови членски карти за чужденци, защото те предизвиквали скандали на опашките, пререждали останалите и обиждали доброволците, които раздават храната. Трапезата неслучайно е в Есен. Северните му квартали са огнище на социално напрежение. Квартали с огромна безработица има на много места в Рурска област, Берлин, Манхайм и Нюрнберг. А където има социално напрежение, рано или късно се стига до експлозивна ситуация. Станалото не е провал на гражданското сдружение, което помага на бедните, а на държавата и нейната социална политика. След реформата на Германия по времето на канцлера Шрьодер “трапезите” станаха елемент на социалната политика, като заместиха предишния й модел. Това е по концепцията на САЩ, където подобни помощи за бедните има от 1960 г. Зад тази концепция се крие фактическият отказ от социални грижи, за сметка на неолиберализма.

“Трапезите” са алиби, зад което се крие неспособността на държавата да организира грижите за най-нуждаещите се нейни граждани. Те помагат там, където държавата и общините са се оттеглили от своите задължения. Те са и алиби за вериги като Лидл, Алди и др., които имат чувството, че вършат нещо морално, отървавайки се от продукти с изтекъл срок на годност, които още не са развалени. Те ги дават на бедните, вместо да ги хвърлят на боклука.

(От Дойче Веле,

със съкращения)