„Намерете ги, обкръжете ги, разбийте ги, нека дъжд от куршуми засипе къщите им, удавете воплите им в море от вопли, изкоренете ги и сложете край на каузата им.”

Това е видеообръщение на имам Гюлен от 2011 г. Отнася се до кюрдите. А цялата философия е синтезирана в думите: „Влезте в артериите на системата, без да ви забележат, докато не стигнете центровете на властта... докато назреят условията да завземете цялата власт.“ Това са щрихи от философията и публичните изявления на ислямският имам Фетуллах Гюлен. Неговото движение „Хизмет“ е своеобразна тайна ислямска секта, която под прикритието на благотворителни и образователни институции в цял свят разгръща тайно ислямистко движение. Училищата и медиите са публичната страна, която изглежда умерена и алтруистична.

Зад кулисите обаче действа тайно общество, което се индоктринира и живее в казармен ред в „домове на светлината“ - средищата на същинските фетулахисти. Мрежата обхваща милиони - от САЩ, Германия и Холандия през Турция до Централна Азия и ислямските региони на Китай. Редица западни експерти и служби, включително ФБР, са обръщали внимание на тази двойственост... И това е само върхът на айсберга.

В българското пространство на едностранчивост и черно-бели оценки, където последователите на Гюлен са обрисувани като борци за демокрация, човешки права и умерен, „прозападен“ ислям, подобен контекст отсъства. И това може да се окаже стратегическа грешка. Защото придаването на чисто хуманитарен привкус на случая „Бююк“ и опитите за мобилизиране на публичен натиск в негова защита може да прерасне дори и в криза.

Няма спор, че има нарушена процедура при експулсацията на фетулахиста Бююк. Но това не е достатъчно, за да се даде оценка. В такава ситуация службите трябва да дадат аргументиран отговор дали ключова фигура в мрежата на Гюлен, каквато е Бююк, е заплаха за националната сигурност.

Развитието на този скандал в условията на предизборно напрежение може да направи „турския фактор“ ключов за развитие на политическата ситуация.

Първо, формирането на обществено настроение, че има „добри“ ислямисти (фетулахистите) и „лоши“ ислямисти (режимът на Ердоган), по нищо не се различава от компрометираните твърдения на ЦРУ, че терористите от „Ал Нусра“ в Сирия не са терористи, а „умерена опозиция“.

Ако подобно обществено настроение повлияе на институциите, отношенията с Турция без съмнение ще се влошат, а това би могло да отвори „кутията на Пандора“ - неконтролиран мигрантски поток, който ще внесе несигурност, кризи и терористична опасност; разгръщане на паралелните мрежи на фетулахистите, за които България би изглеждала като сигурен плацдарм.

Второ, включването на българо-турските отношения като основна тема на президентската кампания може не само да изостри страстите, но и да постави страната ни във фокуса на ислямистите екстремисти. Да предизвика нежелана активизация на проислямски и протурски фактори у нас. Последиците могат да бъдат непредсказуеми.

Трето, надигането на националистическа вълна, този път примесена с правозащитни аргументи, може да създаде сериозни проблеми на системните партии, които на този етап целенасочено не вземат партийно отношение по случая.

Четвърто, превръщането на случая „Бююк“ във водораздел за отношението към властта е популярна теза със силен предизборен заряд. Опасността обаче е следната - да не изиграе ролята на „смразяващ ефект“, да блокира ефективни действия в защита на националната сигурност.

Онзи ден българската оперна певица, която стана жертва на сексуално насилие от араби в Австрия, публично обяви, че върху нея е упражнен натиск от австрийските власти да не дава публичност. Въпреки че такива случаи били всекидневие. Искаме ли същата „правозащитна“ слепота да завладее и българските институции?

Не превръщайте случая „Бююк“ в залог за предизборни страсти. Иначе ще берем горчиви плодове.

Западът е левкемия за исляма

“До деня на Страшния съд западняците няма да се държат като хора.” Това се казва в книгата “Днешната епоха и младото поколение” на считания за сравнително “безобиден” ислямски имам Фетуллах Гюлен. Тези, които споделят светските ценности, са определяни от него като “паразити” и “левкемия”, която прояжда тялото на исляма.