Турция: А сега като Малайзия ли?

Какво място ще заеме страната в региона и света след референдума

Несравнимата с нито един тип нова президентска система в Турция, за която Ердоган получи картбланш с народно гласуване, продължава да бъде обект на най-горещи и нестихващи политически и обществени дебати. На среща с партийната група на ПСР президентът, който реално нито за миг не прекъсна отношенията със своята партия, съобщи че се връща отново „в лоното й, към своето родно гнездо, и към своята голяма любов“. Държавният глава неведнъж е нарушавал принципите за безпристрастност и надпартийност, но резултатът от пакета с конституционни промени, одобрени от 52% от турския народ, узаконява считаните до референдума за неконституционни негови действия. ОССЕ отчете сериозни проблеми и дефицит на демокрацията, както и груби нарушения по време на изборите в Турция, но Ердоган рязко отсече, че не признава докладите на тази международна организация. Евфемистичният му отговор: „ Кой е яхнал коня, той премина Юскюдар“ бе изтълкуван, че ако конят е народът, сайбията е Ердоган. А поуката е, че конят винаги познава стопанина си и отхвърля крадеца.

През 90-те години на миналия век Турция беше под мониторинга на ПАСЕ заради негативните политически последици от последния военен преврат през 1980 г. и големите нарушения на човешките права. По време на първия, реформисткия период на управление на ПСР (през 2004 г.) страната излезе от наблюдение, а една година по-късно подхвана преговорния процес с ЕС, тъй като Анкара започна успешно да изпълнява критериите от Копенхаген. Тогава на връщане от Брюксел премиерът Ердоган обяви, че този успех е плод на неуморните усилия на неговото еднопартийно правителство, което е работило денонощно, а неговата партия е „безкрайният застъпник на европейското дело“. Въпросът който сега безпокои всички, е следният - дали следващата мярка на ЕС ще бъде крайно сурова и ще доведе до приключване на преговорите, защото освен преразгледания статут все повече страда демократичният имидж на страната.

Означава ли това, че Ердоган се отказва от идеята за пълноправно членство и вече гледа топло на идеята, за която отдавна се застъпваха Меркел и Саркози - Турция, която е съюзник в НАТО, да получи статут на привилегирован партньор на ЕС, а взаимозависимите отношения да са фокусирани повече върху търговско-икономическото и енергийното партньорство. Растат и страховете за стагнация на турската икономика, увеличаване на инфлацията и безработицата. Критиците на Ердоган предупреждават, че в страна, в която правата и свободите куцат, медиите се цензурират или заглушават, е ясно, че икономиката няма да процъфтява. Самият Ердоган в началото на ХХІ век беше пратен за няколко месеца в затвора от кемалистите, които му наложиха забрана да извършва политическа дейност в продължение на 5 години. Точно затова след победата на ПСР през ноември 2002 г. неговият съратник Абдуллах Гюл оглави правителството, а след законова поправка 6 месеца по-късно отстъпи властта на Ердоган. По-късно Гюл бе външен министър и после президент, но братските им отношения пострадаха след победата на Ердоган на първите преки президентски избори през август 2014 г. Неотдавна почетният лидер на социалдемократите Дениз Байкал от Народнорепубликанската партия подхвърли публично идеята Гюл да бъде издигнат като общ кандидат на „обединения фронт против Ердоган“ като компромисна фигура на монолитния блок от 49% турски граждани, които казаха „не“ на референдума, а сред тях има и десни, и леви, и кюрди, и аполитични. Но под въпрос е доколко електоратът на социалдемократите би застанал зад тази кандидатура и дали самият Гюл би приел поканата.

Може ли Турция да стане Малайзия на Близкия изток? Този въпрос всъщност изобщо не е нов. Спорът за бъдещето на страната като ислямска демокрация възникна още преди втория мандат на ПСР през 2007 г. Големият американски дипломат и специален пратеник на САЩ за Афганистан и Пакистан Ричард Холбрук тогава заяви, че страни като Турция и Малайзия са доказателство, че могат успешно да съвместяват ислям и секуларизъм (религиозна неутралност на държавата). Турските анализатори се хванаха за тези думи и в продължение на месеци наред се нищеше въпросът дали е преносим „малайзийският модел“ в Турция предвид културните, историческите и религиозните различия и други особености на всяка страна.

Представители на секуларното малцинство се оплакват непрекъснато на Брюксел и Страсбург и призовават да се застъпят за правата им, погазени от управляващото консервативно проислямистко мнозинство. Скъсяването на дистанцията в разликите и увеличаването на приликите в политическите системи между Малайзия и Турция след 10 години отново подпалиха този дебат. Икономистът Дани Родрик неотдавна прогнозира, че Турция ще заимства модел от Малайзия в най-добрия случай, а в най-лошия - от Пакистан. Ако разгледаме „добрия сценарий“, откриваме че „майката на всички проблеми“ в Малайзия, точно както и в Турция, е етническата и религиозна мозайка, от която е съставено обществото.

Още през 2007 г. се чу за съществуването на специални полицейски патрули, които дежурят по време на рамазанските пости и пишат глоби на ресторантите, които сервират храна преди времето за ифтар (постите, които същевременно са и за нравствено прочистване, продължават от изгрев до залез слънце всеки ден и забраняват хранене, пиене, пушене и секс - б.а.) Едно от задължителните условия за жените, които искат да попаднат в полицейската академия, е да бъдат забулени. Наблюдатели отбелязват, че оттогава насам консервативните настроения и тенденции в тази страна се засилват, а спазването на религиозната и етническата толерантност е отстъпила твърде на заден план. Ето как прочутият турски социолог Шериф Мардин описва Малайзия в свой анализ: „страна с развиваща се икономика, в която религията оказва сериозно влияние върху властта и контролира обществото, в което от горе на долу тече процес на ислямизация, а в продължение на 60-70 години в страната господства еднопартийна система“.

Какво може да копира Турция от Малайзия? Икономиката на Анкара, въпреки трудностите през последните години, още е в Г-20 и е на първо място в класацията на мюсюлманските страни. Ако изключим икономическия модел, какво остава тогава? Синхронизирането на полудемократичната и полуавтократичната политическа система, която очевидно поставя в неизгодна позиция малцинствата и опозицията в своята страна? В тазгодишния списък на „Репортери без граници“ се вижда, че преговарящата за членство с ЕС Турция не е шампион по демокрация, анапротив, отстъпила е с още 4 позиции назад и се нарежда на 155-о място в света, даже след посочваните й за „пример“ страни като Малайзия и Пакистан. Само за сравнение да посочим, че люлката на демокрацията Франция в същия списък е на 39-о място, а Германия е на 16-о. Независимо как ще се преустроят ЕС и самата Турция в близко бъдеще, дори пълноправното членство в съюза вече да не бъде стратегическа държавна цел както за Анкара, така и за Брюксел, единственият демократичен модел, който може да бъде полезен за турския народ, изглежда че продължава да бъде западната ориентация, завещана още през 1923 г. от създателя на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи