Турция и Катар: Докато смъртта ги раздели

Анкара изръмжа, изпрати войска и враждебната коалиция срещу Доха се спихна

Краят на юни по традиция се очертава като критичен за най-богатото кралството на планетата – Катар. На 27 юни 1995 г. емирът Халиф бин Хамад ал Тани е свален от сина си чрез преврат. Управляващият след него Хамад бин Халиф Ат Тани сдаде властта на сина си Тамим бин Хамад ал Тани на 24 юни 2013 г., като няколко месеца преди това беше направен опит за преврат срещу него от собствените му въоръжени сили. Емирът беше спасен на борда на хеликоптерите на американските специални части от базата Ал Удейд.

На 23 юни т.г. чрез посредничеството на Кувейт беше предаден таен списък от 10 точки, които коалицията срещу Катар, състояща се от Саудитска Арабия, Египет, ОАЕ, Бахрейн, Либия, Йемен, Мавритания, Мавриций, Малдивската Република и Коморските острови постави като условия за възстановяването на икономическите и дипломатически отношения.

На първо място в списъка е изискването Катар да прекъсне дипломатическите си отношения с Техеран и експулсира всички членове на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) и специалните подразделения на иранската армия. Съгласно документа на Катар е разрешено единствено да поддържа търговски отношения с Техеран, при условие, че това не противоречи на ограниченията, наложени на Иран от страна на САЩ и международните санкции.

Поискано бе Катар да прекъсне връзките си с ливанската организация „Хизбула“ и с организацията „Мюсюлмански братя“, както и да спре финансирането на терористични групи като „Ал-Кайда“ и „Ислямска държава“.

Като изрично условие се поставя закриването на турската военна база в Катар и прекратяването на военното сътрудничество между двете страни на територията на Катар.

Медиите също влязоха в списъка на ултиматума. От Доха се иска да ликвидира телевизионния канал „Ал Джазира“, да закрие неговите клонове в другите страни, както и да затвори всички останали медии, финансирани „пряко или косвено“ от Катар.

Катар е длъжен да поеме задължението да не предоставя гражданство на хора от Саудитска Арабия, Египет, ОАЕ и Бахрейн, тъй като подобни действия се разглеждали от властите на тези страни като намеса във вътрешните им работи. Всички техни бивши граждани подлежат на незабавна депортация, особено тези, които го играят опозиция.

На Катар се вменява да изплати за момента неизвестна сума като компенсация „за гибелта на хора, а също така и други финансови загуби, предизвикани от политиката на Катар през последните години“. Посочва се, че размерът на репарациите ще бъде определен след допълнителни преговори.

След приемането на условията, Доха е длъжна да даде разрешение за извършването на последващи проверки за изпълнението в следващите десет години, както следва: първата година - ежемесечно, втората - на всеки четири месеца, след което веднъж годишно.

Наказателната коалиция побърза да предупреди Катар, че намеренията им са сериозни и ако ултиматумът бъде отхвърлен, вече щяло да се стигне до „действителен развод“. Министърът на външните работи на ОАЕ, Анвар Гаргаш заяви, че разрешаването на кризата не минава през Анкара, Техеран, Бейрут или западните столици. Коалицията заплаши Доха да не търси помощ извън пределите на Персийския залив. Катар моментално направи точно обратното.

Още на следващия ден точките от ултиматума бяха вече в медиите. Министърът на отбраната на Катар направи посещение в Турция и турският му колега Фикри Ъшък заяви, че военната база в Катар е предназначена да гарантира безопасността не само на Катар, но и на целия регион. Споразумението за откриването на турска военна база беше окончателно постигнато след две посещения на шефа на турската МИТ, Хакан Фидан в Доха още през декември 2015 г. и включва освен пълното покриване на разходите по строителство и издръжка от страна на Катар и мерки по защита в случай на външна агресия.

Турция не бързаше с пълномащабното развръщане на базата и до април поддържаше едва 147 военнослужещи и лека бронирана техника. С развитието на кризата обаче Меджлиса одобри решение за изпращане на контингент в размер до 3 хиляди военнослужещи, както и възможността за провеждането на съвместни военни учения на територията на Катар, едно от които вече започна.

Турският президент изрично защити Катар и нарече поставеният ултиматум „неуважителен“ и „противоречащ на международното право“. Последва силна дипломатическа активност от страна на Турция на международната сцена. Въпросите около кризата с Катар бяха поставени от турската страна на срещата на Г-20 в Германия и според Ердоган той ги е коментирал с Доналд Тръмп и Владимир Путин.

По време на проведения Световен нефтен конгрес в Истанбул (9-13 юли, б.р.) външният министър Чавушоглу също постави на дневен ред въпроса за Катар при разговорите с държавния секретар Рекс Тилърсън. В същото време турският президент обяви, че от 15 юли стартира международна обиколка в Катар, Кувейт и Саудитска арабия за решаване на кризата.

Пряката военна помощ и дипломатическа активност е следствие от факта,че Турция се явява един от най-последователните и идеологически близък съюзници на Катар. Позициите на Анкара и Доха по всички теми на „арабската пролет“ бяха идентични, особено по въпросите за подкрепата за „Мюсюлмански братя“ и вече сваления бивш президент Мохамед Мурси в Египет, което обяснява и включването на сегашния египетски президент генерал Абдел Фатах ас Сиси към антикатарската коалиция.

Разполагането на военната база на Турция и разширяването на военното присъствие директно неутрализира даже не плановете (ако такива са съществували), но и самата заплаха за саудитско навлизане в Катар.

След неуспешните войни в Йемен, загубата на поддържаните от тях сили в Сирия, вкарването на експедиционен корпус в Бахрейн, противопоставянето с Иран и проблемите със собствените си шиити, които са основно в нефтодобивните райони на страната, Саудитска арабия няма да рискува да отвори още един конфликт, този път с Турция. Отправеният ултиматум и възникналото с неговото отхвърляне напрежение е по-скоро следствие от неистовото желание на новообявения за наследник от краля на Саудитска арабия за себеизява и бърза международна победа.

Вместо Мухамед бин Наеф на 21 юни за наследник на трона беше обявен 31-годишният Мухамед бин Салман. Принцът преди това заемаше длъжностите на министър на отбраната, председател на Кралския съд, председател на борда на най-голямата нефтена компания „Армко“. Освен острата си риторика към Катар, той заплаши, че ако реши, ще изхвърли руските войски от Сирия за 3 дни, с което предизвика сериозно безпокойство относно правилността на избора на настоящия 82-годишен крал.

Освен в Турция, катарският двор на Ат Тани потърси съдействие и в Русия, като след визитата на министъра на външните работи в Москва, бяха облекчени изискванията за визи към руските граждани и сега те могат да ги получат директно на летището без никакви формалности. Катар търси стратегически съюзник в лицето на Русия в Съвета за сигурност, където да може да разчита на блокиране на резолюции срещу износа на катарски газ.

Мощен подем получи и военно сътрудничество със САЩ, като освен базираната в Катар, в Ал Удейд, най-голяма база в региона и изнесен 609-и пункт на Централното военно командване, през изминалия месец във Вашингтон беше подписан меморандум между двамата военни министри за закупуването на 36 изстребителя F-15 Eagle - QA (към момента Катар има общо 12 бойни самолета Мираж-2000) за сумата от $12 млрд. и намерение за провеждането на съвместно военно учение на ВМС.

Въпреки опасностите през юни, Катар ще преживее и това горещо политическо лято, а „Раят на земята“, където самите катарци смятат, не без основание, че живеят, е надеждно защитен.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи