Световната война с Русия - също

Американският президент Доналд Тръмп зае кръгова отбрана

На срещата на лидерите на Г-20 в Буенос Айрес миналата седмица американският президент Доналд Тръмп беше заел кръгова отбрана. Отказа среща с руския президент Путин, отказа пресконференция, отказа да подпише всички точки от заключителната декларация, отказа да подкрепи Парижкото споразумение за борба с климатичните промени. Единственото, на което се съгласи, е отсрочка от 90 дни за повишаването на тарифите за китайските стоки от 10% на 25% на евентуална стойност от 200 млрд. щ. д.,като през този период ще се търси начин за подписване на двустранно споразумение. По този начин Търговската война беше отложена. Към момента е ясно, че двете страни са се разбрали за съвместна координация при разширяване на достъпа към пазарите, контрол при трансфера на технологиите и съвместни действия при престъпления в киберпространството. Въпреки това основният въпрос за огромния дисбаланс в двустранната търговия остава, а следователно остават и причините за бъдещи търговски санкции.

От идването си на власт Доналд Тръмп си постави основната задача да регулира гигантския дисбаланс в полза на Китай в двустранната търговия. Поради провежданото от времето на Рейгън преструктуриране на американската търговия огромна част от производствените мощности бяха изнесени в Китай. Там на практика се произвежда почти всичко за Америка - от компютрите до дрехите и маратонките. Разликите между производствените разходи в Китай и продажните цени в САЩ са невероятни и се изчисляват в стотици проценти. Независимо от това, че на китайските компании, които произвеждат под лиценз, е наложена забрана да продават директно в САЩ и тяхната продукция се изкупува на производствена цена, обемите са такива, че дисбалансът варира между 41 и 45 млрд. щ. д. месечно в полза на Китай. След сключването на предишното споразумение се очаква той да спадне до 350 млрд. щ. д. годишно, но въпреки редукцията цифрата пак остава главоломна. Проблемите идват и от парадокса, че дори и Китай да иска да купува американски стоки и по този начин да изравни баланса, то такива и в тези обеми САЩ просто не могат да предложат. Америка с нейната Рейгъномика се лиши от цели групи производства като битовата електроника, бялата техника и др. Наличните американски производства - автомобили и мотори, срещат огромни трудности дори при равни условия в конкуренцията на японските и европейските марки. САЩ основно запазиха оръжейната си индустрия, но Китай си произвежда достатъчно, а за закупуването на върхови технологични изделия и дума не може да става, защото веднага ще бъдат клонирани, както човешкия геном, в който миналата седмица китайците направиха революция равна на атомната бомба.

Основно Китай купува от САЩ селскостопанска продукция, но тя в никакъв случай не е в такива размери, че да балансира дефицита. Остават енергоресурсите и за това САЩ настояват Китай да започне да внася американски втечнен газ. Тук направленията са две. Едното е да бъдат ограничени, забавени и възпрепятствани проектите между Русия и Китай. Второто е Китай да инвестира в изграждането на заводи за компресиране на газ по западното крайбрежие и по този начин да разшири американската газова инфраструктура не само към себе си, но косвено и към другите големи потребители - Япония и Южна Корея. В същото време обаче, това се води ключова инфраструктура и американците не позволяват Китай да има доминираща квота върху собствеността. При предишните преговори бяха достигнати споразумения за китайски инвестиции в газови инсталации в Аляска. САЩ осъзнават, че ако искат да имат място на китайския газов пазар, трябва да побързат, защото там газопроводите на Русия само ще се увеличават, Китай инвестира в руските газови проекти в Арктика и в газовото находище Ямал-2, което също е предназначено за доставка на втечнен газ. Китайските инвестиции в нефто- и газодобива на Индонезия също са факт.

При всички положения търговските преговори ще са трудни и по всяка вероятност стратегията на САЩ да постигне от Китай доброволно самоограничение в търговската експанзия няма да се получи. При това положение рискът от тотална търговска война остава, беше направена само отсрочка за реорганизиране на силите. Както обаче подчертаха на форума и германският канцлер Меркел, и британският премиер Мей, това ще нанесе сериозни последствия и за световната търговия, включително и за Европа.

Няма да се получи и доброволно самоограничаване във военната сфера на другия голям проблем за САЩ, а именно Русия. На форума в Аржентина двамата президенти все пак размениха няколко приказки, но това в никакъв случай не беше реална среща. Причините, за да не се стигне до нея, са няколко. Формален повод, разбира се, беше намерен в инцидента между украинските и руските военноморски сили в Керченския пролив. Инцидентът е важен, защото от началото на конфликта вече имаме директен сблъсък между военни кораби на двете държави. Обяснение от руския президент потърсиха и Макрон, и Меркел. Путин подробно нарисува на Меркел на лист хартия схемата на инцидента. Западните лидери осъдиха действията на руската страна и настояха за освобождаване на задържаните украински моряци. Това вероятно и ще стане, но след като бъдат осъдени и евентуално разменени за капитана на руския риболовен кораб, задържан от украинската брегова охрана преди месец. Важно е да се отбележи в случая, че желанието на Порошенко да използва инцидента не успя в пълен обем. Във вътрешен план първоначалното му предложение за въвеждане на военно положение на територията на цялата страна за 60 дни беше редуцирано от украинската Рада на 30 дни и само за 10 провинции, не без европейското напомняне, че при военно положение, провеждането на такива избори след три месеца няма как да минат. Във външнополитически план призивът му към НАТО да увеличи драстично присъствието си в Черно море също беше посрещнат сдържано. Говорителката Оана Лунджеску заяви, че НАТО вече разполага с достатъчно силно присъствие в Черно море. Кораби на Алианса редовно патрулират и провеждат учения като през тази година са прекарали там 120 дни в сравнение с 80 през миналата. Няколко страни членки на НАТО патрулират и извършват разузнавателни полети в небето над региона, а България, Румъния и Турция, които членуват в алианса и граничат с Черно море, разполагат със свое собствено военно оборудване. Доколкото в НАТО нищо не се случва без да мине през одобрението на САЩ, това изявление при всички положения е било съгласувано с тях. Появи се и друга причина за отказаната среща на Тръмп с Путин и тя е в конспиративната теория на борбата на тайната, невидима и неизбирана от никого но уж всичко можеща „дълбока държава“ (задкулисна) срещу американския президент. Едно от тези проявления е разследването на специалния прокурор Робърт Мълър за евентуални руски връзки на Тръмп. Воденото вече 17 месеца разследване получи признанието на Майкъл Коен, бивш адвокат на Тръмп, в което Коен е казал, че в продължение на няколко месеца са се обсъждали планове за изпълнение на проект за сграда на Тръмп в Москва и това е продължило не до януари, а до юли, когато вече Тръмп е бил кандидат за президент.

Така или иначе Тръмп-Тауър в Москва няма, на негово място е небостъргачът на банка ВТБ, но както се казва и във вицовете, неприятният спомен остава. Много по-сериозна причина за отменената среща е това, че американската страна не е готова с окончателното си решение за договорите за стратегическата стабилност с Русия. На предишната среща между двамата президенти в Хелзинки беше взето решение за подновяване на Договора за ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) и Договора за стратегическите настъпателни въоръжения (СНВ-3). Последвалите изявление на съветника по националната сигурност на САЩ Джон Болтън при посещението му в Москва бяха в тон, че САЩ ще денонсират ДРСМО. При това положение обаче и СНВ-3 също ще се окаже под заплаха, защото за Русия ще е безпредметно да намалява стратегическия си ракетен потенциал, с който може да достигне САЩ и да отвърне на евентуално разполагане на американски ракети със среден обсег в Европа, които достигат важните стратегически обекти на РФ и по този начин ударът им е равен на междуконтиненталните балистични ракети. Именно липсата на окончателно решение от страна на САЩ дали да предприемат тази решаваща за международната стабилност крачка, прави и срещата между двамата президенти на този етап безсмислена. Защото всички останали въпроси относно Сирия, Украйна, Афганистан и разширяването на НАТО са само следствие от това дали светът ще остане и без последните си два договора за стратегическа сигурност.

На този етап освен Търговската , но и Световната война също се отложи. Това, което остава, е фактът, че САЩ се намират в директен конфликт едновременно с Китай за търговията и с Русия за въоръженията.