Дъщерята на Красимира стажувала при президента Доналд Тръмп в Белия дом

Наричали ги малките „болярки“

Красимира Михнева-Панайотова е от първия випуск гимнастички във Велико Търново. Изисканата дама произхожда от стар болярски род. Дядо u бил известен търговец, а баща и изявен спортист, съдия по футбол и лека атлетика. Преди 60 години търновката тръгнала по пътя на славата. В далечната 1959 г. се запалила по художествената гимнастика като треньорка и била легендарната Ангелина Иванова, която току-що била завършила Висшия институт по физкултура (ВИФ).

„В клуба бяхме 4 момичета на възраст 6-7 години. Наричаха ни „малките болярки“. Тогава във Велико Търново имаше само една спортна зала на стадион „Юнак“, където тренираха представители на всички видове спортни дисциплини“, спомня си видната дама.

Красимира Панайотова с умиление разказва за ентусиазма, с който тя и съотборничките u тренирали. В продължение на година-две изучавали и усъвършенствали отделни елементи от красивия спорт, а съчетанията изпълнявали под съпровод на пиано. Любимите u уреди били обръчът и лентата. Заредили се състезания, а за спортните постижения през годините свидетелстват множеството завоювани медали.

Търновката завършила ВИФ (б.а.- сега НСА) и била назначена за преподавател по физкултурни дисциплини в Правец.

През 1999 г. станала съучредител на прочутия турнир по художествена гимнастика „Огърлицата на Десислава“ във Велико Търново, който се провежда вече две десетилетия в памет на Ангелина Иванова. Веднага след първото му издание Красимира Панайотова напуснала България и заминала за Америка заедно със съпруга си, който е родом от лясковското село Джулюница и с 12-годишната им дъщеря.

„Там се установихме в Атлантик сити, град на казината, разположен на три часа от Ню Йорк и на един час от Филаделфия. Клубът, в който работих в продължение на 20 години, бе по спортна гимнастика и танци. Когато отидох и започнах работа на 13 септември 2000 г. предложих на собственика, който бе сърбин, да развием и художествена гимнастика. Той се съгласи и ми отделиха едно кътче в залата, където започнах по два часа три пъти в седмицата да тренирам деца. В останалото време помагах на спортната гимнастика, правех съчетанията на греда и земя и водех класа по балет. Най-трудно в началото ми беше заради ограничените познания по английски език. Записахме се със съпруга ми на езиков курс. Всяка сутрин по три часа занимания и после в клуба на работа“, споделя Красимира Панайотова.

Тя допълва, че привличала малки гимнастички чрез обяви. Първоначално започнала да тренира десетина дечица на 4 и 5 години.

„Преди да усъвършенствам английския език, говорех с лице, очи, тяло, жестове. Постепенно научих терминологията-топка, обръч, лента. До 2003 г. всеки ден посещавах и езиковото училище. През същата година децата станаха готови за участие в състезание и се явихме в Ню Джърси. Беше голяма изненада, че в Атлантик сити има художествена гимнастика, защото до тогава са развивали нашия спорт в големите градове“, изтъква емблематичната представителка на родния спорт.

Тя уточнява, че в Америка художествената гимнастика не е много популярна, както например спортната.

„Ефросина Ангелова постави началото на нашия спорт отвъд океана преди 25 години. Тя водеше националния им отбор и постигнаха успехи. Сега в САЩ има българки със свои клубове. На едно състезание във Флорида моите гимнастички се представиха със сложно съчетание под съпровод на българска народна музика, която ми бе изпратила моята съотборничка Антония Ганчева. Като засвириха кавалите, гайдите и тъпаните, чух как една жена възкликна на родния ми език: „Това е българско!“. Оказа се, че тя е моя състудентка, която пък е треньорка в Чикаго“, разказва с нескрито вълнение темпераментната търновка.

Красимира Панайотова разкрива, че за две десетилетия през школата и са минали стотици гимнастички. Тя не крие, че в САЩ големият спорт се поддържа от спонсори, но за редовните клубни тренировки родителите всичко си плащат. За да се отиде на състезание те покриват разходите- пътни, дневни, нощувки, тъй като за малките клубове спонсори няма. „Спортът там е скъпо удоволствие, но родителите не жалят пари. За най- малките по на две години, с които работих по половин час всяка събота, месечната такса беше 56 долара. Колкото на по-високо ниво са децата, толкова се качва и цената на тренировките. За най- добрите таванът е 350- 400 долара. Отделно разходи за екипировка и състазания“, обяснява Панайотова.

Енергичната търновка е щастлива, защото е била обичан и уважаван треньор.

„Подхождах към децата ласкаво, с усмивка, майчински. На тренировките обаче бях строга и взискателна. Моите възпитанички обаче разбраха, че съм справедлива и това е в техен интерес. Обичат ме и до днес ми изпращат поздравителни картички, подаръци, сувенири“, споделя Красимира Панайотова.

Тази година обаче тя се разделила с дългогодишната си треньорска дейност.

„Двадесет години ми стигат. Удовлетворена съм от постигнатото. Показах как се прави и сега мога да се оттегля и да отделя повече време на себе си и близките си“, категорична е Красимира Панайотова.

За последните 20 години, си е дошла за кратко в родния град за трети път. Не спира да се любува на приказната панорама с хълмовете и меандрите на река Янтра в старопрестолнината, която се разкрива от прозорците на наследствената и къща в старинната част на Велико Търново. За миг се пренася в детските си години, притваря очи и описва дюкяна на дядо си и първата им фамилна къща на ул.“Зеленка“ в болярския град.

„Дойдох, за да продам имота, от който се вижда Художествената галерия „Борис Димов“, паметника на Асеневци, накацалите по скалистия бряг над реката къщи. Моят дом обаче е затворен и се руши. Искам да му намеря добри стопани. Мъчно ми е за родната стряха, но цялото ми семейство е в Америка и имаме хубава къща в Атлантик сити на брега на океана. Дъщеря ми вече е на 32 години и прави сериозна политическа кариера. След като се дипломира, беше 4 месеца на стаж при президента Доналд Тръмп в Белия дом. Имаше право да избира дали да остане на постоянна работа там или да бъде назначена на друга позиция. В момента заема висок пост, владее няколко езика-сред които испански и арабски, но и българският не е забравила. Много се гордея с нея“, споделя щастливата търновка.