„Един нормален човек би се примирил с целомъдрието и пропуснатите възможности, но при мен трудностите в любовта превърнаха нуждата от любов във фиксидея“.

Пиер Паоло Пазолини

Хомосексуални наклонности са имали много световно известни личности. В прекомерно дългия списък е и знаковият италиански режисьор Пиер Паоло Пазолини. Той е роден в град Болоня, където още като ученик пише стихове, а едва 19-годишен издава първата си стихосбирка, изразяваща странна носталгия по несъществуващи светове, различни и далечни от италианската действителност. По-късно се захваща с учителска дейност.

През 1949 г. Пазолини е обвинен от властите в Болоня „в развращаване на работниците и аморално поведение на обществено място“. С помощта на високопоставени личности след две години го оправдават, но с учителската му кариера е приключено завинаги. Той напуска родния си град, установява се в Рим, където намира работа като статист в киностудията „Чинечита“ и вече спокоен се впуска в безразборни сексуални връзки с млади мъже, в които е влюбен. Сближава се с писателя Алберто Моравия и Атилио Бертолучи (бащата на бъдещия кинорежисьор Бернардо Бертолучи). По време на пребиваването си и разгулния живот във Вечния град Пазолини издава два романа - „Жесток живот“ и „Момчетата на живота“, свързани с това време.

Герои в произведенията му са представители на подземния свят - проститутки, обирджии, хомосексуалисти, наркомани, които лично познава от улицата и станали впоследствие негови приятели и интимни любовници. Тези книги му донасят известност, но предизвикват скандали, неприятности с църквата и са обявени за аморални.

Огорчен, маестро Пазолини се захваща да работи в киното. Убеден, че бъдещето е негово, започва с настървение да прави филми. В пищните си, разгулни кинотворения „Един цар“, „Декамерон“, „Теорема“ и други режисьорът Пазолини се опитва да разкрие екзистенциалното усещане за тялото, физическото, жизнения порив. След известно време се отказва, отрича се от тези си филми, заявявайки, че подобна сексуалност не съществува. Последният завършен авторски филм на маестрото - „Сало, или стоте дни на Содом“, е едно кошмарно, странно, жестоко и безмилостно киновидение за властта, фашизма и сексуалния садомазохизъм.

Успехите на световния екран на произведенията на сеньор Пазолини го правят прочут, влиятелен и доста богат. Всичко това го главозамайва, опиянява и още повече задълбочава в убийствени хомосексуални връзки. На 2 ноември 1975 г. до един празен паркинг в римското предградие Остия е намерен обезобразен трупът на известния кинорежисьор. Още на другия ден полицията залавя извършителя на жестокото престъпление - един седемнадесетгодишен младеж на име Джузепе Пелози. Тъй като в Италия смъртната присъда е отменена, на състоялия се съдебен процес прокурорът настоява за доживотна каторга. Само непълнолетието на обвиняемия го спасява от тежкото наказание, но въпреки това влиза в затвора, където престоява 17 години. Седемнадесет години след бруталното убийство на Паоло Пазолини неговият екзекутор Джузепе Пелози дава за първи път публично изявление пред медиите, от което излизат наяве жестоки и гнусни подробности: „В онази фатална нощ Пиер ме заведе на ресторант. В живота си не бях виждал такова посрещане. От всички страни се чуваха само любезности: „докторе“, „маестро“. Имах усещане, че съм част от личния му багаж. После направихме една продължителна нощна разходка с неговата изключителна „Алфа Ромео“ последен модел. През цялото време ме опипваше. Започна да опипва и себе си. Изведнъж с бързо, нетърпеливо движение издърпа ципа на дънките ми. С променен глас изсумтя: „Мъжкият член не е ли по-хубав от която и да е жена?“ Усещах учестеното му дишане. Инстиктивно мускулите ми се свиха, нещо като защитен рефлекс. В погледа му блестяха искри на дива лудост. Започна да ми повтаря неколкократно: „Предлагам ти един милион.“ Удари ме през лицето и на мен ми причерня. Не беше едър, нито силен, но в ръцете си държеше бастун. Изтръгнах бастуна и започнах да го налагам бясно, където ми падне. Запалих автомобила, натиснах газта и преминах няколко пъти през тялото на този извратен нещастник. След което потеглих без посока. По пътя ме спряха карабинери за превишена скорост. На сутринта следователят ми каза: „Убил си една от най-уважаваните личности на Италия. Говорили ти нещо името Пазолини?“