Задължително е да ги измиваме добре

Специално за „Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 46 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Ягодите са един от най-желаните и популярни плодове, но е малко известен фактът, че ботанически представляват сложен плод орехче (сборно), докато плод “ягода” са плодовете на домата например.

У нас масово се консумират два вида: Горска ягода (Fragaria vesca) и градинска ягода (Fragaria x ananassa). Те принадлежат на род Ягода (Fragaria) от добре познатото семейство Розови (Rosaceae). Горската ягода е широко разпространена в северното полукълбо, не е капризна и добре се развива както при по-сухи, така и при по-влажни условия. Същото се отнася и за температурния диапазон. Изключително ароматна /на латински Fragraia означава ароматен/, наситена с ценни вещества, при нея единственият проблем е дребният плод, който изисква много труд и време за събиране. Може би затова масово хората отглеждат съвременния култивиран вид -градинската ягода. Има голямо количество нейни сортове. Тя е полиплоид, което обуславя големия й размер, но за съжаление е рядко така ароматна както дивата родственица.

По пазарите и супермаркетите масово се предлагат пресни ягоди почти целогодишно, но винаги най-вкусни и полезни са браните в сезона им, което ще рече в повечето случаи от края на май до към края на юни. На много места те дават и по две реколти, така че е възможно да се насладим на прекрасния плод и по-късно. През останалото време, ако желаем да хапнем свежи ягоди, ще трябва да се задоволим само и единствено с производство от отопляеми оранжерии. Добра е идеята за употреба на замразени ягоди във времето извън летните месеци. Въпреки че не могат да се сравняват със свежите слънчеви плодове, те обикновено са брани, когато са в сезон и в пик на зрелост и са били бързо замразени. Така можем да ги добавяме целогодишно към смутита, пюрета и всевъзможни други рецепти, повишавайки хранителната стойност на продукта. В нашия медицински център ползваме през цялата година замразени слънчеви ягоди, както и малини и къпини.

Мои пациенти от Ген. Тошево например редовно прибавят към зимното си меню изсушени ягоди. Отглеждат плодове в собствена градина и редовно сушат по технология от времето на бабите ни ягоди, череши, ябълки, диня, смокини и др.

Ягодите са богати на витамин С, витамини от групата В, каротени, антоцианини, калий, калций, магнезий, фосфор и още ценни съставки. Хранителната стойност в 100 г алени плодчета е 32 калории, 0,62 г протеин, 0,3 г мазнини, 7,68 г въглехидрати, 2 г фибри.

Дългогодишни научни изследвания доказват, че ягодите действат пречистващо, противовирусно, регулират кръвното налягане, укрепват имунитета. Сърдечно-съдовите заболявания също се държат под контрол от редовната консумация на ягоди. Силните антиоксиданти в тях водят до подтискане на възпалителни процеси при хора, приемали редовно по 50 г пресни (или замразени) плодчета, сочи проучване на Университета Уорик във Великобритания. Отчитат се намалени рискове от увреждане на съдовете, нормализиране на сърдечната дейност, и още - намаляване на риска от усложнения при диабета. Важно е да подчертаем, че ягодите имат нисък гликемичен индекс - 40, както и нисък гликемичен товар - 5. Това ги прави подходящи за умерена консумация от диабетици. Препоръчвам ги и на пациенти със затлъстяване, които искат да свалят килограми с траен ефект.

Винаги напомням на пациентите, че ягодите не са десерт, защото приети след обилно похапване могат да доведат до стомашни проблеми и да предизвикат процеси на ферментация в дебелото черво. Плодовете не бива да се комбинират със сметана, шоколад или други някакви захарни изделия.

Отварата, приготвена от листата на растението, има много лечебни свойства и е позната и използвана от далечни времена. Препоръчвана е била при настинки и кашлица. Чаят от ягодови листа има и доказан ефект при упорит запек.

В народната медицина се прилагат  свежи и изсушени плодове, листа и корени, прясно изцеден сок, както от дива, така и от градинска ягода. С този богат арсенал предците ни са лекували различни кожни болести, рани, циреи, кашлица, възпаления на венците, стомаха, червата и пикочния  мехур, глисти, ревматизъм, отоци, сърдечни заболявания. Ягодите са били използвани дори при епидемии от холера.

Понякога консумацията на ягоди може да предизвика алергична реакция. Въпреки че причината не е напълно изяснена, проучвания сочат за причинител протеина, отговорен за узряване на плода, наречен Фрагария алерген 1 или за по-кратко Фра а1.

Широко разпространено е мнението, че ягодите трябва да се изключат от менюто на малките деца, защото предизвикват алергия. Опитът ми показва, че появата й съвсем не е задължителна и това зависи изцяло от отношението на майката. Ако тя се е хранила здравословно по време на бременността, а не “за двама”, ако е кърмила бебето, продължавайки своя режим на избягване на животинските храни, малкото ще хапва ягоди от най-ранна възраст без никакъв риск.

Но да не забравяме, че плодчетата имат пореста структура и лесно задържат цветен прашец и плесени, които също може да са причина за хранителна непоносимост. Точно поради този факт е хубаво да ги консумираме винаги много добре измити.

Рецепти на консултант-сътрудник Веселин Станков

Ягодово смути

1 добре узрял банан, 1 ябълка “Златна превъзходна”, 100 г ягоди със зелената част, 100 мл вода и няколко зрънца ванилия от шушулка се блендират до гладка смес. По желание смутито се украсява с листенце мента.

Ягодов чиа пудинг

Продукти: 300 г изчистени пресни или замразени ягоди, 100 г обезкостени пресни фурми, 50 г семена от чия, няколко зрънца ванилия от шушулка, 150 мл вода

Приготовление: Ягодите, фурмите, ванилията и водата се блендират до получаване на гладка смес. Добавя се чията и хубаво се разбърква. Изсипва се в купички и се оставя в хладилник за около 4 часа.