Ули Хьонес - Великият комбинатор

47 спечелени купи за 40 години – едва ли друг шеф на голям футболен клуб има успехите на Ули Хьонес в „Байерн”. „Златният век“ на неговото управление приключва в петък, когато мандатът му изтича и друг човек ще седне в президентския стол на най-популярния германски отбор. Хьонес се отказва доброволно от постовете си и оставя след себе си една перфектно смазана машина за победи и пари.

В деня на труда 1 май в далечната 1979 г. Ули Хьонес влиза в управлението на „Байерн” като мениджър, след като тежка контузия слага край на кариерата му като футболист едва на 27-годишна възраст. По това време в клуба работят 12 служители, годишният оборот е 12 милиона марки, а дълговете гонят 9 милиона марки. Четири десетилетия по-късно клубът представлява преуспяваща бизнес империя с повече от 1000 служители, годишен оборот близо 700 милиона евро и огромна популярност в целия свят. Основната заслуга е именно на Хьонес, който реализира таланта си не само като футболист, но и като предприемач.

Роден преди 67 г. в Улм в семейство на месари, Улрих Ервин Хьонес е палаво хлапе със слаби оценки в училище, но с огромно желание да играе футбол. Започва да тренира в едноименния местен отбор и бързо стига до капитанската лента на ученическия национален тим на Германия. По това време за юношеските гарнитури отговаря Удо Латек, който по-късно става треньор на „Байерн“ и веднага привлича в клуба 18-годишния Хьонес. Младият нападател бързо се превръща във важна фигура в първия тим, където заедно с Герд Мюлер оформя най-опасния нападателен тандем в Бундеслигата. Те вкарват общо 53 гола в два последователни сезона. Ули е неудържим, защото е бърз като светкавица – тича 100 м за 11 секунди – постижение, което във футбола е подобрено по-късно от украинеца Олег Блохин.

В периода 1971 – 1976 г. Хьонес печели с „Байерн“ три шампионски титли на Германия, една национална купа и три купи на европейските шампиони. Върхът в кариерата му на клубно ниво са двата гола за победата с 4:0 над „Атлетико” (Мадрид) във финалния реванш за купата на европейските шампиони през 1974 г.

Още по-престижни са отличията, които вдига с националния отбор. Само за две години става последователно европейски и световен шампион. За мнозина това е най-силният германски отбор в историята с футболисти като Франц Бекенбауер, Сеп Майер, Герд Мюлер. Във финала на световното през 1974 г. на мюнхенския олимпийски стадион Хьонес още в първата минута причинява дузпа с нарушение срещу Йохан Кройф. Холандците повеждат с точен удар от бялата точка на Йохан Неескенс. До днес Ули твърди, че не е извършил нарушение и дузпата е несправедлива. Той смята за несъществуваща и следващата дузпа в мача, изработена от Бернд Хьолценбайн с атрактивно падане с разперени ръце като лястовица. Хьонес трябва да изпълни отсъдения наказателен удар, но тъй като играе с висока температура (без да каже на треньора Хелмут Шьон) и вече е пропуснал веднъж дузпа в турнира, се отказва. Вторият дузпаджия Герд Мюлер също се „скрива“, но младият Паул Брайтнер смело взима топката и я вкарва за 1:1. По-късно Мюлер забива от игра за победното 2:1.

Наред със сладкия вкус на успехите, още на 24-годишна възраст Хьонес изпива и горчивата чаша на провала. Във финала на европейското през 1976 г. в Белград той пропуска решителна дузпа, пращайки топката високо над вратата. След неговото изпълнение Антонин Паненка с легендарното си „копване” на топката в средата на вратата носи победата на Чехословакия.

След девет сезона в „Байерн” с изиграни 239 мача и отбелязани 86 гола Хьонес е принуден да отиде под наем в другия елитен баварски клуб „Нюрнберг”, тъй като е сполетян от тежка контузия в коляното. Получава травмата в спечеления с 2:0 срещу „Лийдс” финал за купата на европейските шампиони през 1975 г. Той никога не успява да излекува коляното си. Не се оправдават надеждите му да възвърне старата си форма в „Нюрнберг“, за който записва само 11 мача и слага край на кариерата си.

Веднага след отказването си от футбола заема поста на мениджър в „Байерн”. На първия си работен ден се появява в нетипично облекло – с риза, сако и с тефтер в ръката. Зад бюрото той разгръща таланта си на бизнесмен, за който е загатнал още като играч, когато намира спонсор (автомобилна фирма) за привличането на Паул Брайтнер от „Айнтрахт” (Брауншвайг) в „Байерн”. По онова време баварският колос е затънал в дългове и най-младият мениджър в историята на Бундеслигата запретва ръкави да разчисти финансовия батак с успешни сделки. Бързо постига добри резултати, прилагайки американски бизнес модел.

Докато останалите немски клубове се финансират основно от билети, Хьонес развива маркетинг, мърчандайзинг и намира спонсори. Реализира сложни сделки и комбинации, от които касата на отбора винаги е пълна. Така един син на месар, завършил с ниска оценка училище и прекъснал още на втория семестър следването си, води „Байерн“ към нова ера. Избират го и за предприемач на годината в Германия – нещо уникално за футболен функционер.

Първият голям трансфер на Ули Хьонес е привличането на неговия брат Дитер Хьонес от „Щутгарт” срещу сума, равняваща се днес на 90 000 евро. Сделката се оказва попадение, защото Дитер вкарва 145 гола в 302 мача за „Байерн” и заема седмо място в класацията на най-резултатните реализатори в историята на клуба. Още в дебютния сезон на Ули на мениджърския пост отборът става шампион след 6-годишна пауза.

През 1982 г. гръмва шокираща новина. Хьонес е на борда на малък частен самолет, който пада при изпълнение на курс до Мюнхен от Хановер след приятелски мач между Германия и Португалия. Останалите трима пътници, които са негови приятели, загиват. Ули е единственият оцелял в катастрофата, но не си спомня нищо за нея, защото е спял в задната част на самолета.

Година по-късно той основава фирма за месни продукти, която добива голяма известност със своите вурстове, присъстващи неизменно в менюто на всеки банкет на „Байерн“. Днес компанията се ръководи от сина на Хьонес – Флориан. А до края на 40-годишния си мандат като мениджър, впоследствие президент и шеф на надзорния съвет на търговското дружество на „Байерн“, Ули се концентрира върху клуба. Той го превръща в първа сила в Германия, ангажира за треньори големи имена като Удо Латек, Юп Хайнкес, Франц Бекенбауер, Отмар Хицфелд, Юрген Клинсман, Луис ван Гаал, Пеп Гуардиола, Карло Анчелоти.

След три загубени финала в шампионския турнир на Европа през 1982, 1987 и 1999 г., „Байерн“ печели и Шампионската лига в ерата на Хьонес след победа с дузпи над „Валенсия“ във финала в Милано през 2001 г. През 2013 г. баварците отново вдигат тази купа след триумф над „Борусия“ (Дортмунд) на „Уембли“. Миналия сезон отборът стана за 24-и път шампион при управлението на Ули, по време на което са спечелени още десетки трофеи, сред които 14 купи на Германия, 1 купа на УЕФА с Емил Костадинов в състава, 1 суперкупа на Европа, 1 междуконтинентална купа и 1 купа от световно клубно първенство.

Един от големите му проекти е построяването на стадион „Алианц Арена“ в Мюнхен. За да финансира строежа, Хьонес отново се проявява като великия комбинатор. Той продава 10 процента от акциите в клуба на „Адидас“, а спортният концерн инвестира в стадиона, който посреща мача на откриването на световното първенство през 2006 г.

 

Влезе зад решетките за данъчни измами

След като „Байерн“ печели Шампионската лига през 2013 г., гръмва афера за укрити данъци от Ули Хьонес. Той си е спестил плащането на сума между 3 и 7 милиона евро на германската хазна. По съвет на адвоката си сам подава сигнал срещу себе си до прокуратурата. Признава се за виновен и е осъден на три години и половина затвор. На следващия ден след присъдата се оттегля от всички постове в клуба, чието управление се поема от Карл-Хайнц Румениге.

Хьонес влиза в затвора на 2 юни 2014 г. Настаняват го в голяма килия с друг затворник, който да му помогне да се адаптира към живота зад решетките. Две седмици по-късно е преместен в самостоятелна стандартна килия. След 6 месеца преминава към лек режим с излизане от затвора през деня и връщане в 6 часа привечер. През февруари 2015 г. заменят присъдата му с условна, а за добро поведение е освободен напълно на втората година от присъдата.

 

За него

Човек за големите неща

Без Ули Хьонес футболен клуб „Байерн” нямаше да бъде това, което е днес. Още като футболист той беше човек за големите неща. Много ми се искаше да играе по-дълго, защото сравнително млад приключи кариерата си като играч. Но това, което постигна впоследствие като мениджър и президент на „Байерн”, е наистина впечатляващо. Неговото най-силно качество е същевременно и ахилесовата му пета – реагира бързо и много импулсивно. Може би щеше да е по-добре, ако първо поеме глътка въздух, но... и аз често осъзнавам какво съм направил, чак след като съм избухнал.

Франц Бекенбауер, почетен президент на „Байерн”

 

Тъжно е, че си отива

Тъжно е, че Ули Хьонес си отива, защото е постигнал изключително много. Погледнете само колко купи са спечелени от „Байерн” по време на неговото управление. Той е много голяма фигура в германския футбол. Но винаги идва момент, когато нещата приключват. Сега той ще поеме по своя път, а „Байерн” ще излъчи следващия силен човек за неговия пост.

Йоаким Льов, треньор на националния отбор на Германия

 

Помогнах му да излезе от затвора по-рано

С Ули Хьонес сме водили много словесни престрелки по време на голямото съперничество между неговия „Байерн” и моя „Вердер”. Днес аз не искам да си спомням за тези пререкания, но с удоволствие се връщам към едно телефонно обаждане от „скрит” номер, за което мислех, че е от жена ми. Оказа се Ули, който ми благодари, че съм бил много коректен и съм му помогнал да излезе от затвора. Истината е, че аз наистина се срещнах с него, докато излежаваше присъдата си, и бях изумен колко се е променил. После написах до съда личното си мнение и призовах да го освободят предсрочно. Радвам се, че стана така.

Вили Лемке, дългогодишен мениджър на „Вердер”

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол Свят