Може ли информационните технологии да помагат на болни от диабет у нас? Абсолютно възможно е и го доказва учителят от Шумен Ангел Ангелов и възпитаниците му Радостин Маринов и Габриел Атанасов. Успешният екип за няколко месеца измислил как да усъвършенства работата на модерните инсулинови помпи, които се носят от хора с диабет.

Устройствата много често са верни "приятели" на деца, някои съвсем малки. Рационализацията на учител и ученици позволява на родителите спокойно да стоят на работното си място или у дома, а през цялото време да знаят в какви граници се движи кръвната захар на децата им, които са в забавачката или в класната стая. Данните се предават към смарт часовник на ръката на бащата или майката. "Не е нужно да е от скъпите, върши работа и такъв за 20 лв.", уточнява педагогът Ангелов. За стореното добро, по което има още работа, се разбра в навечерието на Световния ден за борба с диабета - 14 ноември.

Ангел, или за по-лесно Ачо, и възпитаниците му, които тази година са 12-и клас в СУ "Сава Доброплодни", работят по здравната тема от това лято. Обстоятелствата така се завъртели, че били поканени на летен лагер за деца с диабет в Санаторно-оздравителен комплекс "Камчия". Идеята била да провеждат обучения и занимания, но стъпка по стъпка научили и за проблемите. "Гледаш ги - деца, като всички други, но все крият нещо на коремчетата, ръката им все там стои", обяснява учителят. Там всъщност е мястото на инсулиновата помпа. Един от учениците на Ангел, талантливо момче в шести клас, носел точно такава инсулинова помпа. Ачо отдавна усещал несъвършенствата. Ако детето се задълбочи в учебния материал, разсее се, а нивата на кръвната му захар се променят, то забравя да въздейства върху помпата и да подаде нужния инсулин.

Тогава настъпва срив...

Ачо не крие подробности от рационализацията: "Използваме подкожния сензор на ръката на детето. Той е там, за да не се дупчи то непрекъснато с глюкомер. Този сензор изпраща постоянни радиосигнали на FM-честота към инсулиновата помпа и на нея се изписва колко е кръвната глюкоза. Детето, като види показателя, може да си подаде само определена доза инсулин. Но когато става въпрос за малко хлапе, то дори и да види цифрите, не може да вземе решение. Затова се намесихме". Инициативните момчета се досетили, че могат да ползват платка от компютър . Поставили я в кутийка от бонбони "тик-так" за прегледност и я вързали към мобилния телефон на детето. Тя улавя радиосигнала от сензора на ръката, преобразува го в цифров сигнал, така че да е разбираем от операционната система на телефона.

Оттам сигналът се качва в "облак" в интернет и после информацията стига до мобилния телефон на родителя. За улеснение се препраща до смарт часовника, за да не си вторачен непрекъснато в телефона. При тревожни стойности часовникът започва да вибрира и да издава звуци. Алармата се задейства, когато нивата на кръвната захар са много ниски или високи. Ачо, като половин лекар обяснява, че показател 4-5 е в норма. Направено е така, че при стойност 2,5 часовникът да алармира. Учителят информатик вече знае, че за всеки организъм пиковите нива са различни, важно е и дали си възрастен или дете, дали се движиш, караш колело или бягаш.

Сега групата работи по крайната най-важна цел - родителят, като види че кръвната захар е висока или ниска, да натисне копченце на часовника си и инсулиновата помпа да подаде нужната доза. Учителят признава, че са го измисили и дори системата действа при неговия ученик с инсулинова помпа, но все пак имат да работят още по защитата. Целта е да не се допусне чуждо външно вмешателство, обясняват рационализаторите. Другата им задачка е подвижната платка да се вгради в телефона на детето.

"Искам да освободя родителите от един ангажимент и да се чувстват спокойни. Да не се мислят за обречени, да стоят пред детската градина с инжекцията и с ужас да чакат лелките да се разпищят", откровен е учителят.

Групата признава, че дълго тествали дали устройството предава верен сигнал за нивата на кръвната захар. Доста пробни убождания си направили децата, докато стане ясно, че измислената система работи. Умното шуменско трио не е решило дали ще я патентова. Но са готови да я предоставят на всеки нуждаещ се.

Това може би е първото здравно изобретение на учител и талантливи деца, но иначе заедно творят непрекъснато. Ангелов води часове по информационни технологии в училището и отделно в школа работи с най-запалените. Заради модерния му занимателен подход на преподаване и девизът му „Учене чрез правене“, преподавателят спечели приза "иновативен учител" на „Майкрософт“. Всички знаят, че ако искаш да програмираш нещо в часа на Ангелов, първо трябва да го изработиш. Например, децата правят робот от стар миксер или от играчка, а после пристъпват към програмата за неговото управление.

Випускникът Радостин бил част от националния отбор по информационни технологии м.г. Габриел е лауреат на много международни конкурси. Последната им съвместна изява е подобрена гривна за деца с ограничени двигателни възможности. Позволява им да управляват компютъра, без да го докосват, само с жестове. Например свиване на ръката в юмрук, действа като двойно настискане на левия бутон на мишката. Идеята е ученето да става по-лесно и интересно. Засега програмистите на Ангелов остават в родината, решили са да кандидатстват в български университети.

Нова кауза беше подета в Шумен в подкрепа на болните от диабет. Започна подписка Здравната каса да поеме прецизните, високотехнологични сензори за автоматично измерване на кръвната захар. Сега болните мерят кръвната си захар с глюкомери еднократно и това струва на касата 1 лев. Предимството на сензора е, че има възможност за 278 измервания в денонощие.

Себестойността на едно мерене със сензор е към 5 ст. Така болният ще има пълен контрол. А най-важната предпоставка за добър контрол на диабета е именно редовното измерване на кръвната захар, каза шуменката Ваня Стоянова, председател на националното сдружение "За инсулинови помпи" по време на старта на инициативата