Бунт сред военните пилоти няма, но проблемите остават

Във вторник а-ха да осъмнем със закана за бунт в армията. По-точно в поделението на Военно-въздушните сили в Граф Игнатиево край Пловдив. Както е известно, там е базирана българската изтребителна авиация, оттам се осъществява т. нар. „еърполисинг“ – денонощно дежурство за охрана на въздушното пространство и границите на републиката.

На „Графа“ редовно се правят съвместни учения и тренировки с пилоти и самолети от страните, членки на НАТО. До края на месеца там са базирани и италиански изтребители „Юрофайтер“, с които нашите летци с „МиГ-29“ дават общи партньорски дежурства.

Ситуацията във вторник сутринта е горе-долу следната: Предстои нормален тренировъчен ден. Той не засяга дежурните по „еърполисинг“. На редовния сутрешен рапорт част от пилотите, твърди се, че са двама, отказват да летят, като се позовават на правилника. Това е тяхно право – ако се чувстват неуверени, могат да откажат изпълнението на тренировъчните полети. По-късно солидарност с тях са изразили и други.

Може ли да се говори за бунт, за стачка? Разговарях с голям експерт и дългогодишен офицер, служил точно в „Граф Игнатиево“. Имало е подобни случаи и преди време. Те просто не са стигали до медиите. Нарушения на устава на Военно-въздушните сили няма. Няма нито бунт, нито стачка. Нещо, което беше потвърдено вчера и от Военната полиция и от Военната прокуратура, които спешно бяха пратени да разследват произшествието.

Какво има обаче? Натрупани с години проблеми – технически, мотивационни и, разбира се, политически. Защото открай време у нас политиката е иззела функциите на професионалистите във военното дело.

Представете си следната ситуация – карате багер и трябва да отидете сутринта да копаете на строителството на поредната магистрала. Ама знаете, че багерът от доста време скърца и трака, има нужда от подмяна на важни елементи от ходовата част и от двигателя. А и маслото му не е сменяно от две години. Да не говорим, че и спирачките му не работят както трябва. Естествено е багеристът, ако е истински професионалист, да откаже да го подкара… Него може и да го уволнят, да си назначат друг, но в авиацията е по-различно, нали.

Именно затова при самолетите е още по-сложно. Сега разполагаме едва с 15 изтребителя „Миг-29“, като поне половината от тях не летят, защото чакат подмяна на двигателите и на други важни елементи, без които не може да се гарантира безопасността на полетите.И вместо нещата постепенно да си дойдат на мястото, точно тук се намесва отново политиката.

Все още не е ясно кога ще се задейства за кой ли път процедурата за придобиване на нов многоцелеви изтребител. И докато трае тя, нали трябва да се поддържа наличната техника, колкото и трудно да е това.

Истината е, че се забави много във времето ремонтът и подмяната на част от двигателите на „МиГ-29“. Политикът бивш министър Николай Ненчев тръгна да заиграва с Полша, пренебрегвайки производителя в Русия. Резултатът – трябваше да минат доста месеци и отново да търсим решение в Москва. Сега имаме доставени десет двигателя, но без необходимите оригинални документи за произход и гаранция от завода.Пак започва процедура по съгласуване, пишат се писма, чакат се отговори… Има проблеми и с гориво-смазочните материали.

Е, всичко това не е някаква военна тайна. Знаят ги тези многогодишни проблеми и пилотите, и наземният персонал, и ръководството на министерството на отбраната, и политиците в парламента.

Но първи реагираха именно летците. Те не изпитват сигурност как ще вървят оттук-нататък нещата. На кой не му се иска да разполага с модерна и безаварийна техника? На кой не му се иска да знае дали в обозримо бъдеще ще се преквалифицира от пилот на изтребител „МиГ“ на „Ф-16“, „Грипен“ или „Юрофайтер“, например.

А какво да кажат и какво си мислят малкото на брой курсанти в Долна Митрополия. Как да бъдат мотивирани те и бъдещите им колеги да кандидатстват и да завършват висшето ни военно-въздушно училище?

Уморените крила (по песента на Дони и Момчил) имат нужда не от почивка, а от сигурност и гаранции за полети.

„Бойните пилоти на България са ОК“, казва министърът на отбраната Красимир Каракачанов. Едва ли някой може да оспорва това му твърдение. Но бойните пилоти на България освен, че знаят какво могат, доказали са се и във въздуха и на земята, са в правото си и да искат. Това, което им се полага по правилник и по устав. Те много добре знаят, че Военно-въздушните сили не са детска градина. Затова, сигурен съм, след случката във вторник сутринта, тежестта им и реномето им на истински мъже, се увеличиха многократно. За да се съобразяват с тях и днешните, и бъдещите политици.

Това са правилата в авиацията

Всеки един пилот е в правото си, когато смята, че не е уверен в изпълнението на задачата, да докладва на командира си и да се откаже от изпълнението на тази задача. Тъй като ние провеждаме тренировъчни полети, а не сме на война, така се случи, че в този ден летателен състав, който участваше в планираната дневна смяна, почувства, че не е в състояние да изпълни задачите, докладва и се отказахме да провеждаме полети. Това са правилата в авиацията. Иначе хората излитат и понякога не се връщат. Затова думата “бунт” е крайно не добре употребена в медиите, където се появи”, казва ген. Иван Лалов, командир на база “Граф Игнатиево”.

“Знаете, че състоянието на военно-въздушните сили като цяло не е много добро, но конкретно в авиобаза “Граф Игнатиево” има много сериозни проблеми с изправната авиационна техника. А за да можем да подготвим пилотите, ни е необходим достатъчен брой изправни самолети, за да могат да летят ритмично и да изпълняват задълженията си”, посочва генералът.