Уралци: Там, където е Жуков, там е победата

Паметникът на маршал Георгий Жуков пред щаба на Централния военен окръг в Екатеринбург.

Екатеринбург отбеляза тържествено 120-годишнината от рождението на Маршала на победата Георгий Жуков

Преди повече от 20 години страната ни бе в хаос и разруха, казва популярната телевизионна журналистка в Екатеринбург, Русия, Нина Ерофеева. Тогава хората видяха в маршал Георгий Жуков нравствена опора и всички дадоха каквото могат, за да му бъде издигнат паметник.

На 1 декември се навършиха 120 години от рождението на пълководеца на пълководците, както го наричат свои и чужди. В Свердловска област 2016 г. бе обявена за година на Маршала на победата. От 1948 до 1953 г. той е командвал Уралския военен окръг. Два пъти е избиран за депутат във Върховния съвет. Това са времената, когато маршалът е в немилост. Властта невинаги обича авторитетите, казва генерал-майор от авиацията Юрий Судаков, председател на местната ветеранска организация.

Финалът на грандиозните, но в същото време със силна патриотична насоченост прояви бе военният ритуал пред паметника в Екатеринбург. В церемонията имаше и българско участие. Сред официалните представители бе обявена делегацията на Съюза на ветераните от войните на България, която се ръководи от Елена Ангелова, председател на областната организация в Стара Загора и член на централното ръководство. Българите бяха поздравени лично от командващия Централния военен окръг генерал-полковник Владимир Зарудницкий.

Малко преди началото се срещаме с автора на открития през 1995 г. 14-тонен монумент на Жуков скулптора Константин Грюнберг. Това е първият паметник на нашия пълководец на кон, подчертава той. Оказва се, че творецът е създал статуя на Жуков още през 1984 г. Показал я на изложба на Съюза на художниците, но получил жестока критика и бил лишен от авторски права. Самата статуя изчезнала много загадъчно. Но скулпторът не се отказал. Изработил повече от 18 варианта. Въпросът опрял до средства. Така Комитетът на ветераните от Великата отечествена война създал фонд „Г. К. Жуков”. Уралци участници във войната отделили рубли от мизерните си пенсии. Защо? И сега някои казват - защото там където е Жуков, там е победата. Впрочем в този край едва ли има семейство, което да не е свързано с войната. Не само на фронта, но и с трудните години в тила. Пари дошли от много други градове. Правителството на Руската федерация внесло във фонда 80 млн. рубли. Грюнберг представил седем проекта. В Екатеринбург дошла дъщерята на маршала Мария, която със своя син Георгий одобрила единия „Маршал на кон”. Самият Жуков казвал: „25 години съм седял на коне, като унтерофицер, командир на взвод, на ескадрон, на полк, на дивизия и на корпус.”

Изграждането на паметника е народно дело, подчертава Нина Ерофеева. Отливката е извършена от Уралския машиностроителен завод. Тържественото откриване е на 8 май 1995 г. - в навечерието на Деня на победата. Тогавашният командващ войските на Уралския военен окръг завършил така словото си: „За войника номер едно, за пълководеца номер едно, за четири пъти героя на Съветския съюз маршал Жуков - ура!”

Първи монголците издигат паметник на маршал Жуков в Улан Батор. В Русия първият паметник на пълководеца в цял ръст е в град Ирбит, който се намира на около 200 км източно от Екатеринбург. Бяхме там и почувствахме преклонението на руснаците пред защитниците на родината. Такова е отношението на държавната и местната власт, такава е атмосферата в училищата и висшите учебни заведения. Средното образователно училище №1 в Ирбит, например, е колкото учебно заведение, толкова и музей на бойната слава. В това направление работят заедно и учители, и ученици. Беседите за хода на Втората световна война и за пълководеца Жуков изнасят деца. Те са изработили миниполигон, на който с различни видове бойна техника в умален вид пресъздават най-големите битки. Гордеят се с къта, който е събрал всичко за 15 випускници на училището, загинали през войната. Така е и в училището в с. Зайково, където се е родил един от най-добрите пилоти по време на войната генерал-майор от авиацията Григорий Речкалов. Разбира се, помага и държавата. Парламентът на Свердловска област е гласувал Закон за патриотичното възпитание, който задължава всички административни структури да работят в тази област, а на ветеранските организации създава възможно най-добрите условия за тяхната дейност.

Днес живите ветерани от Втората световна война стават все по-малко. В строя ги заместват техните потомци. И участниците в бойните действия в Афганистан. Те са сила, която не може да бъде пренебрегната. В Екатеринбург има паметник на загиналите в Афганистан, който е открит през 1995 г. На десет плочи са изписани имената на 240 свердловчани. Паметникът представлява военнотранспортен самолет, който превозва към родината загиналите войници и офицери. Такива самолети самите „афганци” са наричали „Чёрные тюльпаны” (”Черните лалета”). През 2003 г. е открита втората част, която е с имената на загиналите в Кавказ, Таджикистан и други горещи точки.

Уралци тачат своите герои. Навсякъде делегацията на Съюза на ветераните от войните на България бе посрещната с неприкрита радост. Тези хора изпитват повече от приятелски чувства към българите. Приемат с голямо вълнение всяка дума. На прощаване в с. Зайково държат да ни разкажат за българина Коста Стефанов. Със свои лични средства и труд той построил часовниковата кула, поставил паметни плочи на загинали фронтоваци, свършил редица други добри дела. Коста е бивш български военнослужещ. Дошъл в този далечен край през 1983 г., пленен от красотата на местна девойка. Починал съвсем скоро - на 18 ноември т.г., на 69 години. За него подполковник от запаса Владимир Гуров, участник във войната в Афганистан пише в местния вестник „Възход”: „Като воин, той положи здравето и живота си за бъдещето на нашия край.”

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи