Инвестиционният проект предвижда да се възстанови добивът и преработката на златно-сребърна руда

„Против ли сте община Трън чрез общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми“ - на този въпрос ще трябва да отговарят жителите на община Трън на местния референдум, който ще се проведе на 11 юни. Във връзка с допитването вестник „Труд“ публикува информация на 26 май за интереси на зелени организации в района, които се опитват да саботират възстановяването на златодобива. Текстът предизвика реакцията на инж. Искрен Миланов, който разказва пред екипа ни в броя от 27 май, че отварянето на мина „Злата“ застрашава природата и здравето на хората в района. В резултат на неговите твърдения от дружеството, отправило инвестиционното намерение -„Евромакс Сървисиз“, също поискаха думата в оформилия се дебат на страниците на вестника. От фирмата изпратиха становище, подписано от управителя г-жа Ваня Денева, което публикуваме.

Най-големият инвестиционен проект в община Трън предвижда да се възстанови работата на емблематичната за района мина “Злата” Ще се работи на територия, в която в продължение на 40 години е имало добив и някогашната мина е била основен източник на доходи за населението. Възможността отново да се развие силно индустриално предприятие на местна почва предизвика целенасочена акция срещу инвеститора, която не е основана на нито един безспорен факт.

Най-яркият пример за целенасочена заблуда на населението е твърдението, че мина “Злата” е била мина за добив на уран. Злоупотребява се със страховете на хората и чрез актуалната тема за урана в страната се прокарва теза, която има за цел да повлияе на местните хора при участието им в насрочения за 11 юни референдум по темата за добива на полезни изкопаеми в района.

Проектът за възстановяване на мина “Злата” в Трън ще създаде над 350 работни места в един от най-бедните райони на страната, като инвестицията ще бъде за повече от 100 млн. лв. Очакваният годишен приход за общината е от порядъка на милиони левове.

Проектът ще открие нови възможности за развитие на този регион, в който дърводобивът има основен дял за постъпленията в местния бюджет. Сега под 200 души работят в частния сектор в общината, а най-големият източник на доходи за хората все още са програмите за временна заетост и ограничените като продължителност европейски субсидии.

Бъдещите минни съоръжения са в района на някогашната златна мина “Злата”, за която от учебниците по география знаем, че е източник на първото добито по индустриален път злато в България. Заради силните традиции в златодобива в герба на община Трън има миньорски символи. На входа на общинския град гербът и името му са изписани със златни букви.

Според законовата процедура до една година предстои да бъде изготвен задължителният доклад за оценка на въздействието върху околната среда, където ще се разгледат всички екологични аспекти и необходимите мерки, след което ще има обществено обсъждане и становища на институциите. Агитацията за местния референдум обаче води още на най-ранен етап до ескалиране на напрежението, изкривяване на информацията и манипулиране на хората, включително чрез насаждането на необосновани страхове.

Не само минен, но какъвто и да било друг инвестиционен проект не може да получи одобрение и да се реализира през XXI век, ако не отговаря на най-съвременните европейски изисквания за опазване на околната среда.

В публикацията от 27 май т. г. инж. Искрен Миланов - не като строителен предприемач, а като част от тези, “които са се вдигнали против възстановяването” на мина “Злата”, твърди, че там е имало “експериментален добив на уран”.

Безспорен факт обаче е, че в мина “Злата” не се е добивал уран, а съпътстващите всяка минна дейност геоложки проучвания превратно са представени като “експеримент”. В опит да докажат нещо, което не е съществувало, опонентите на проекта визират различни министерски постановления, но пропускат да уточнят, че има разлика между дружеството “Злата” ООД и мина “Злата”. Въпреки че седалището на дружеството “Злата” ООД е било в Трън, в неговата структура са влизали 2 мини - едната е златодобивната мина “Злата” (Трън), а другата - уранодобивната мина “Габра” (Нови хан). Затова е валидно твърдението, че “Злата” ООД е било уранодобивно дружество, но не и твърдението, че мина “Злата” е била уранодобивна мина.

Това се потвърждава от Постановление № 74/1998 г., което съдържа списък на обектите, подлежащи на ликвидиране заради последствията от добива и преработката на уранова суровина в България. В този списък няма абсолютно никакъв участък, рудник и какъвто и да е друг уранов обект в района на Трън. А това е действащото и в момента постановление във връзка с урановите обекти в България. Включването или изключването на обект в този списък става с решение на Министерския съвет, след съгласуване от различните държавни органи (експерти от Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, Агенцията за ядрено регулиране, Министерството на енергетиката, специализирани органи към министерствата и др.) Тоест - няма как да е бил закрит и рекултивиран някакъв обект за уран в района на мина “Злата”, тъй като уран там никога не е добиван, а при направените подробни проучвания не са установени промишлени уранови натрупвания. За това свидетелстват и редица публични и медийни изказвания на някогашния ръководител на обекта инж. Стефан Лазаров.

Десетилетия наред мина “Злата” е работила като златна мина и добивът се е извършвал по открит и подземен способ, макар и при съвсем друго ниво на технологичното развитие и при екологични практики, които са несъпоставими с днешните стандарти. Т.е., ако е имало възможност да настъпи някакъв катаклизъм, той отдавна вече щеше да се е случил, а трънската природа изобщо нямаше все още да се представя и възприема като “девствена”.

Инвестиционният проект сега предвижда да се възстанови добивът и преработката на златно-сребърната руда. Направените тестове доказват икономическата рентабилност и потвърждават, че златно-сребърният концентрат ще отговаря на всички изисквания за качество на българските металургични предприятия, т.е. в него няма да има никакви превишения на нормите или опасни съдържания. Инвеститорът вече публично оповести промяна на проекта, така че съоръженията да бъдат съсредоточени основно на територията на някогашното минно предприятие. По този начин не се засягат защитени територии, въпреки че агитаторите срещу инвестицията внушават обратното. Реално заетата площ на повърхността ще бъде основно на територията на бившата мина “Злата” и ще е само около 1,4 кв. км, или едва 12,8% от цялата проектоконцесионна площ от 10,8 кв.км.

Инвеститорът отхвърли като абсурдни твърденията на инж. Миланов, че замърсени води “направо ще се изхвърлят в реката”. Напротив, добивните дейности и управлението на отпадъците при минните работи ще бъдат изцяло съобразени със съвременните норми за опазване на околната среда и безопасност на труда. Проектът предвижда всички промишлени води да бъдат в затворен оборотен цикъл без заустване в повърхностни или подземни водни тела, а хвостохранилището да се изгради по технология, която не позволява проникването на води в подземните слоеве. Заложено е дейностите да се извършват на етапи и още щом се приключи работата на определен участък, той да се рекултивира.

По повод опасенията за “огнища на радиация” заради установени аномални точки на естествен уран може категорично да се заяви, че от икономическа и екологична гледна точка е напълно абсурдно да се планира многомилионен проект, който да е уязвим в радиологично отношение. Съдържанията на всички метали, които съпътстват златно-сребърната руда, са ниски и не представляват опасност за околната среда. Плюс от реализацията на проекта е, че ще се изградят нови пречиствателни съоръжения, ще има стриктен контрол и постоянен мониторинг на природата. Инвеститорът ще продължава да следи за естествения уран в местните скали, както и за отклонения от естествения местен радиационен фон и качество на водите, дори в участъци, където никога не е имало и няма да има минни дейности.

Многократно сме декларирали принципната си позиция, че бихме се ангажирали с реализацията на инвестиционен проект само при спазване на всички екологични изисквания, с грижа за здравето на населението и работещите, както и в разбирателство с реално живеещите там местни хора, които ще имат безспорни ползи от оживяването на обществения и икономическия живот в района.

Ваня Денева,

управител на „Евромакс Сървисиз” ЕООД