Урисар Аспитарте, съдията, настъпан от Стоичков през 1990 година, ексклузивно пред „Труд“: Суарес прилича на Христо, но не е толкова смел

Урисар Аспитарте бе голямата изненада при промоцията на автобиографията „Историята“ на Христо Стоичков. Един от най-големите съдии в световния футбол през 80-те години и участник в един от най-паметните моменти в кариерата на Камата. На първото „Ел Класико“ с участието на Стоичков през 1990 година българската мегазвезда първо получи червен картон, а после настъпи Аспитарте! Наказание от шест месеца, което по-късно бе намалено именно заради потърпевшия.

Сеньор Аспитарте се съгласи да даде ексклузивно интервю пред „Труд“ за историите си със Стоичков и Божията ръка на Диего Марадона.

- За първи път ли идвате в България, сеньор Аспитарте?

- Не. Преди сегашното посещение съм идвал и два пъти за мачове. Не мога да си спомня кога и точно какви срещи съм свирил.

- Не звучи ли странно? Настъпеният от Христо Стоичков рефер е ВИП гост на промоцията на неговата автобиография?

- Това е едно от прекрасните неща в живота - има много обрати. Във футбола не е добре човек да е злопаметен, а за съдиите това е напълно забранено. Не знам дали имам друг подобен случай. И Бакеро, и Чики Бегиристайн се застъпиха за него и казаха, че е прекрасен човек. А за такива хора с добри сърца е нормално да се прощават такива постъпки. И той е простил прегрешенията на много хора.

- Нека се върнем в 1990 година и на онова „Ел Класико“. Какво точно се случи тогава?

- Това бе предпоследното ми „Ел Класико“. Вероятно съм испанският съдия, който е свирил най-много мачове между „Реал“ и „Барселона“ – общо 15. В първите си признавам, че бях нервен. В Испания те са по-важни от всичко друго. Като съдия усещах голямо напрежение. След като свирих 4-5 пъти, тази нервност и напрежението отминаха. И тогава започнах да се опитвам да успокоявам играчите. Точно в онзи мач и малко преди момента, за който говорим, имаше едно влизане на Чендо, при което мисля, че нямаше контакт, но играчът на „Барса“ – Стоичков, се превъртя цели три пъти. И още докато не се беше изправил, му казах да не прави театър, защото съм видял, че няма фаул. И тогава Мур, който беше масажист и на „Барса“, и на националния отбор на Испания, ми потвърди от скамейката - нямало е контакт. В този момент обаче Йохан Кройф започна да протестира, да вдига ръце и да ръкомаха. Резултатът беше равен и той искаше да предизвика публиката. Аз му казах: „Моля, по-спокойно, защото иначе ще трябва да ти покажа жълт картон!“. Но той не се спря, продължи и трябваше да го декорирам. Кройф не спря с шоуто си и се наложи да му кажа: „Йохан, ако продължаваш, ще бъда принуден да те изгоня!“. А той ми отвърна: „При този врящ котел на трибуните и на терена, как ще ме изгониш? Как?“ Провокира ме и си го получи- изгоних го. И тогава Христо дотича и се удари с ръка в лицето и ми каза: „Ти срам нямаш ли?“ И за това му извадих директен червен картон и го изгоних от терена. Тогава казах на делегата на мача Перис, с който бяхме добри приятели: „Внимавай, че този е бесен, направо е полудял и ще направи нещо!“ А той ме успокои: „Няма страшно!“ Точно тогава ме наобиколиха няколко играчи и човек от „Барса“. Настана суматоха и Стоичков ме настъпи по предната част на ходилото. Опитах се да издържа на болката, но тя се оказа много силна. Куцах малко, но все пак успях да завърша първото полувреме. Много се ядосах след мача, когато разбрах, че Христо е казал, че не ме е настъпил.

- Смятате ли, че сте могли като съдия да предотвратите тези скандали?

- В момента, в който му показах червения картон, се опитах да предупредя делегата им Перис, за да обърне внимание и да вземе мерки. Те не смятаха, че Христо може да стигне дотам, а се оказа обратното. За изненада на всички. След това дойде Бакеро и ми каза: „Ей, човек, Христо казва, че не те е настъпил.“ И аз му отговорих: „Не, истината е, че ме настъпи.“ И после нещата се видяха по телевизията. Има нещо в живота - всички имаме добри и не толкова добри моменти. Освен това има нещо, което хората трябва да знаят. Христо Стоичков на терена няма нищо общо с Христо Стоичков извън терена, когато е с приятелите си. Разликата е като тази между най-белия ден и най-черната нощ.

- Наказанието на Христо беше намалено от първоначалното. Имахте ли някакво участие?

- Определено да. Истината е, че след случилото се опитаха да ни сдобрят. Аз не бях съгласен, защото обикновено, когато се случи нещо такова, нещата могат да станат още по-неприятни. Така че отказвах да го видя до момента, в който директорът на вестник „Марка“ ми се обади и ми каза: „Слушай...“ Всъщност, извинете, но тук се налага да отворя една скоба. По онова време бях председател на Асоциацията на футболните съдии. Тогава директорът ми заяви, че иска да говори с мен в качеството ми на президент на асоциацията на съдиите. Приех. А преди това Бакеро и Бегиристайн ми бяха казали, че Христо е наистина хубав и приятен човек. Приех да се видя с него и директора на вестник „Марка“, който ни покани на обяд. Седнахме в хубав ресторант, хапнахме и си поговорихме. Имах още някакви притеснения, но тогава видях, че извън терена Стоичков е наистина съвсем друг човек. Затова, когато докладвах след това на дисциплинарната комисия, не представих нещата в толкова черни краски.

- Кога точно се стоплиха толкова отношенията ви?

- Малко по-късно отидох отново в Барселона, за да участвам на една конференция. И тогава там бяха играчите на „Барса“ и някой се пошегува: „Урисар, внимавай сега, защото Стоичков ще мине покрай теб.“ И тогава пак си поговорихме. След това ни поканиха от два или три телевизионни канала, където отидохме заедно в няколко предавания и така постепенно станахме приятели. За хората във футбола има едно много важно правило - каквото стане на терена, трябва да бъде забравено извън него. Аз съм се старал винаги да го спазвам. После той беше направил изказване, че ние, баските сме много хубави хора и че освен мен има и много други добри приятели баски. Така вече наистина докосна сърцето ми!

- Свирил ли сте и друг мач с негово участие?

- Мисля, че да. Свирих целия следващ сезон, така че би трябвало да съм свирил още поне един.

- Помните ли Ла Коруня?

- Това е друго. Когато Христо дойде в Испания, отиде там, за да играе първия си мач. На турнира „Тереса Ерера“ ме пратиха и мен да ръководя мача. Тогава още не знаеше испански и съотборниците му си направили майтап с него, като му бяха казали, че обръщението към съдията трябва да е или „Каброн“ - рогоносец на български, както ми казаха, че се превежда или израз, който означава син на проститутка. И той не знаеше какво точно означават тези думи. Така при една игрова ситуация той се обърна към мен с усмивка и с „Каброн“. Аз обаче усетих, че това не е възможно. Отидох при треньора и го попитах: „Какво става тук? Този или го сменяш, или ще го изгоня!“ И тогава видях на скамейката всичките му съотборници да се смеят шумно и да се радват, че номерът е сработил. И тогава разбрах, че става въпрос за шега. По-късно разбрах, че за начало го бяха научили на само две думи, за които обикновено веднага се вади директен червен картон. Но слава Богу, че благодарение на моя опит успях тогава да разбера, че са му направили номер.

- Какво мислите за Христо като футболист?

- Феноменален! Класически тип класен играч. Силен, здрав, бърз... Днес в „Барса“ има един, който мъничко прилича на него – Луис Суарес. Но Христо беше много по-силен и не го беше страх от сблъсъците. Ако например се налагаше да направи фаул, той го правеше мъжки, но не грубо. А основното му качество беше бързината. Дългите пасове в свободна зона бяха най-добри за него и се възползваше максимално от това. Беше един от тези играчи, за които съдиите казваме: „Трудни за настигане и трудни за свирене.“

- През 90-те години в Испания играеха много българи. Имате ли някакви интересни истории с някой друг от нашите футболисти?

- Да, имаше един висок - Любослав Пенев. Мина през няколко клуба. С единия от тях му останаха някакви неуредени към него сметки. Не си спомням добре. Беше силен характер, добър играч, но бе малко по-спокоен от Христо. Да, Стоичков беше истински вулкан, боец с много гореща кръв!

- Как станахте съдия? Играл ли сте футбол преди това?

- Играх като юноша в един отбор, а след това преминах в „Атлетик“. Изкарах само година и ме изгониха, защото дойде по-добър играч от мен – това беше големият Чечу Рохо. Треньорът ни караше понякога някой от нас да бъде съдия на тренировките. Един приятел, който беше рефер, ме срещна и директно ме попита: „Защо не станеш арбитър? Добре ти се отдава.“ Така се записах на курсовете. Малко по малко се издигах през различните дивизии. Всички отбори искаха аз да съм им съдия за гостуванията, защото не се огъвах от натиска на публиката. Бях финансово независим, поради това че имах няколко собствени компании и това ми позволяваше да практикувам моето хоби. Тогава не се печелеше нищо от съдийството.

- Кой беше първият ви мач като съдия?

- Дебютният ми мач като рефер беше между младежки отбори на един стадион в Билбао. Мисля, че се получи добре, защото не си го спомням. А първата среща, която ръководих в Примера дивисион беше „Райо Валекано“ – „Сантандер“.

- Какво е да се ръководи „Ел Класико“?

- Да си съдия на „Ел Класико“ е най-голямото нещо. В такъв мач има от всичко по много. Вижда се колко струва един арбитър. Нервите са пред скъсване. Има много груби влизания. И двата отбора искат да спечелят и не се свенят да използват всички позволени и непозволени средства. В такива случаи един съдия трябва да има много качества, за да води точно такъв мач. Трябва да си справедлив, да не грешиш и най-вече да търсиш подход, за да не повлияеш по никакъв начин на резултата и нито един от клубовете да не може да те упрекне в това. Има една популярна футболна сентенция, която ми каза Хуанито Гуардиасабал, който беше от баската съдийска колегия - „Ако изгониш един играч и ако отборът му загуби, ще обвинят теб. Затова, когато се сбият, винаги е по-добре да изгониш двама – по един от всеки отбор.“

- Кой е най-големият ви мач?

- „Ел Класико“! Иначе съм свирил на много. В Аржентина, Израел, Африка, Китай. На много места...

- Поддържате ли връзка с други футболисти, така както правите с Христо?

- Да, когато спрях със съдийството, станах шеф на Асоциацията на съдиите, а също така и вицепрезидент на Националната съдийска колегия. След това станах член на Изпълнителната комисия на футболната федерация, а когато приключих и там, Професионалната футболна лига искаше аз да бъда техният представител в Националния съдийски комитет. Държаха това да бъде човек със собствен бизнес и аз изпълнявах най-добре изискванията от колегите. И там изкарах четири години, като основната дейност беше определяне на съдиите за мачовете. След това, когато и там ми свърши мандатът, отидох в ръководството на „Атлетик“. След това вече за удоволствие почнах да пиша за няколко вестника моя рубрика за съдийските грешки. След това си направих футболен отбор и футболна школа с повече от 300 момчета и момичета.

- Технологиите навлизат много яростно във футбола. Харесва ли ви системата ВАР?

- БАР в нашата страна казваме на местата, където се пие (смее се). Ние предпочитаме да го наричат видео арбитраж или видео съдийство. В момента нещата ми изглеждат коректни. Но това, което не трябва да прави системата, е да отнема функциите на съдията. Той трябва да води мача, а видео системата да коригира грешки, ако има такива. В момента е много хубаво това, че те просто напомнят на съдията, че на терена има някакво обстоятелство, на което той трябва да обърне внимание. И да знае, че ако не е видял добре дадена ситуация, ще може да я анализира пред монитор и така да се предпази от евентуална грешка. Не бива да има повече голове, вкарани с ръка. Не трябва да има попадение, когато топката не е преминала голлинията и не бива да бъде изгонен един играч, когато нарушението е направено от друг. Малко бих поспорил за засадата. По-конкретно за нововъведението, при което трябва да оставиш да се развие игровата ситуация и чак ако топката попадне в играча в засада, да я отсъдиш.

- „Божията ръка“ на Диего Марадона. Тогава страничният съдия беше българин – Богдан Дочев. Дали той можеше тогава да реагира, за да се избегне тази несправедливост?

- Ако положението приключи с гол, трябва да се види ВАР и да се проследи дали няма някакво нарушение. Защото щом е вкарал с ръка, голът трябва да бъде отменен. Но това е днес. Тогава беше друго.

- Виновен ли е българският съдия?

- В никакъв случай! Не само на него, но и на много други хора им се видя при тази ситуация, че голът е редовен. Мнозина например разбраха, че Марадона е вкарал с ръка едва на второто или третото повторение. Но при тази игрова ситуация е нормално да не видиш подобно нещо. Когато се пусне запис на забавен каданс, вече ясно се вижда как Диего удря топката с ръката, но истината е, че и двамата съдии не го бяха видели.

- Съобразяват ли се съдиите с големите звезди във футбола?

- Във футбола има играчи с различни класи. Има и съдии с различни класи. Нормалното е съдията да не прави разлика. Няма значение дали е Меси или Марадона. Истината е също, че Кристиано Роналдо има едно специфично поведение. Играч, който трябва да бъде следен зорко, когато пада в наказателното поле. Съдиите трябва да изучават играта на футболистите и така правех аз. Да знаят какви „капани“ могат да им сложат футболистите. От футболна гледна точка между Роналдо и Меси, често казано, предпочитам Меси.

- Как се контактува с тях?

- Трябва да е нормално и напълно идентично както с всеки друг. Има някои, които обичат да прекаляват, но контактът трябва да е сведен до минимум. Свирил съм на Марадона, на Ромарио, дори на Пеле. Всички трябва да бъдат третирани, както всеки друг. Ако на терена започнат да се опитват да налагат своето лично его, трябва да видят, че съдията също е на игрището и той определя правилата на играта.

- Вие не се поколебахте да изгоните Христо. Колко червени картона се показали в кариерата си и съжалявате ли за някое ваше решение?

- Много червени картони съм показал. В един мач „Барселона“ – „Реал“ свирих три или четири дузпи – не си спомням точно. Направиха дузпа на играч на „Барса“, която аз не видях, защото Йеро го беше дръпнал отзад, а аз бях в позиция, от която това не се виждаше. А пък при ответната атака Куман събори Емилио Бутрагеньо и свирих дузпа за „Реал“. Стана огромен цирк. Тогава разбрах, че за да бъдеш справедлив, трябва да си справедлив и с двата отбора и да търсиш равновесието. Много червени картони съм показвал, но има нещо, което беше различно по онова време. За „Ел Класико“ всеки отбор даваше по три „взривоопасни“ имена от всичките им 27 футболисти и впоследствие аз винаги ги уцелвах с картоните.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол БГ