Урсула фон дер Лейен - Госпожа Компромис

Едно нещо може със сигурност да му се признае на Съвета на ЕС - затлачат ли се нещата отвъд допустимото за здравия разум - винаги има как в последния момент да се изостави цялата схема и да се започне отначало. И вместо за три дни, решение да се намери за три часа - цифром и словом. Така е то, голямата политика!

След близо 72 часа преговори, задкулисни маневри, спрягане на имена, гафове и стойки в Брюксел, държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС номинираха за петгодишен мандат начело на водещите институции на Съюза списък с личности, който за пореден път доказа, че „истината, Санчо, е някъде там”. Цялата какофония около водещите (шпицен) кандидати, значението им за демократичния процес при избирането на следващите председатели на Европейската комисия, Съвет, Парламент, Европейска централна банка (ЕЦБ) и Върховният представител по външната политика със съпътстващите публични реверанси, излезе накрая „за парлама”. Не че очакванията от самото начало не бяха такива, но какво да се прави.

След като не малка част от лидерите на държавите членки се противопоставиха още на насроченото изначално 21 юни заседание на Съвета на номинирането на Манфред Вебер от Европейската народна партия (ЕНП) за следващ председател на Еврокомисията, държавните лидери от семейството на консерваторите пристигнаха в Брюксел в неделя готови на компромис. Да оттеглят своя шпиценкандидат Вебер за приемник на Жан-Клод Юнкер в полза на този на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Франс Тимерманс, досегашният първи зам.-председател на изпълнителния орган. За да получи подкрепа тази идея предполагаше разпределение в три посоки на общо петте ключови постове в ЕС между ЕНП, ПЕС и „Обнови Европа”, която под егидата на партията на президента на Франция Еманюел Макрон замени в ЕП Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ).

И всичко изглеждаше възможно, преди да се появи нов прът в колелетата - лидерите на страните от Вишеградската четворка (Чехия, Словакия, Полша и Унгария). Които макар и членуващи в различни европейски политически семейства се противопоставиха категорично на номинацията на Тимерманс, който като еврокомисар по въпросите на върховенството на закона откри последната година наказателни процедури срещу Будапеща и Варшава за неспазване на принципите на ЕС. Според редица наблюдатели отказът на „Вишеградците” да приемат компромис с назначението на холандския политик е довело в крайна сметка до пълно реорганизиране на предложенията, свеждайки ги до „добрата стара западна сделка”.

Белгийският премиер Шарл Мишел застава начело на Съвета на мястото на Доналд Туск, шафетата на Върховният представител по външната политика преминава от италианката Федерика Могерини в испанския ветеран на европейската сцена и бивш председател на Европарламента Жозеп Борел, Кристин Лагард е номинирана за приемник на Марио Драги, а германският министър на отбраната Урсула фон дер Лейен за следващият председател на Европейската комисия.

Ако ви прави впечатление че не виждате нито едно име, което да звучи като „на изток от Виена”, сте разбрали що е то „добрата стара западна сделка”. Защо след цялата предизвикана от тях драма, „Вишеградците” са се съгласили за подкрепят Фон дер Лейен и дали България наистина е отказала възможността да излъчи топ-дипломата на Европа, както настояваше преди дни премиера Бойко Борисов, с което окончателно да се самозазида като активен член и външна граница на ЕС, е тема за утре. И дните напред.

На този етап името на седмицата е кандидатът за следващ председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен - която, казват, не дава признаци да страда от ишиас. Урсула Гертруд Албрехт е родена в Брюксел на 8 октомври 1958 г. в семейството на един от първите германски еврократи, Ернст Албрехт. Урсула живее със семейството си в Белгия до 13-годишна възраст, когато се преселват в Хановер. Родът є се смятат за директни потомци на германския аристократ от Бремен, барон Лудвиг Кноп, който натрупва състоянието си с търговия с имперска Русия през ХIХ век. В края на 1970-те Урсула Албрехт изучава за кратко икономика в университетите на Гьотинген и Мюнстер, и един семестър в Лондон, където заради произхода си използва псевдоним, за да се крие от потенциални крайнолеви западногермански терористи. В крайна сметка тя решава да се отдаде нанауката и между 1980-87 изучава медицина в Медицинската академия в Хановер със специалност гинекология, преди да се дипломира през 1991 г.

В средата на 1990-те Урсула се пренася в САЩ със съпруга си, Хайко фон дер Лейен, също медик и от известен германски аристократичен род, който преподава в университета „Станфорд”. Там се раждат и първите две от седемте им деца.

След завръщането на семейството в Германия в края на века, Урсула фон дер Лейен става член на Христиандемократическата партия (ХДС) и през 2003 г. е избрана за член на парламента на Долна Саксония и в последствие за член на екипа на бъдещия канцлер Ангела Меркел. След идването на власт на последната, Урсула фон дер Лейен заема серия постове, свързани със социалната политика на Германия - семейството, труда и социалните въпроси. През 2013 г. е номинирана и избрана за първата жена министър на отбраната на Германия. На този пост последните години е и председател на заседанието на министрите на отбраната на държавите управлявани от партиите членуващи в ЕНП.

 

Европарламентът готов да я одобри

Рязката промяна на курса, която изведнъж предприеха държавните и правителствените лидери на страните от ЕС с номинирането на Урсула фон дер Лейен, след тридневния, тупик в който влязоха около избирането на следващите ръководители на водещите институции на съюза, предполага единствено подготвена писта. ЕНП и либералите не издигнаха кандидати за председател на ЕП, за да отворят път на социалистите. И да ознаменуват коалиция, която ще прокара бъдещия шеф на Еврокомисията Урсула фон дер Лейен през пленарна зала без спънки.

 

За нея

Нашият най-слаб министър

Урсула фон дер Лейен е нашият най-слаб министър. Очевидно това е достатъчно тези дни, за да бъ­деш избран за председател на Европейската комисия.

Мартин Шулц, бивш председател на Европейския парламента

 

Армията пред катастрофа

Под управлението на Фон дер Лейен състоянието на Бундесвера е катастрофално. Всички отбранителни способности на федералната република изнемогват, а това е крайно безотговорно.

Руперт Шолц, министър на отбраната на Германия под Хелмут Кол

 

Изненадата е в Германия

Изненадващата номинация на г-жа Фон дер Лейен (б.р. - начело на Европейската комисия) провокира широкоразпространена изненада в Германия. Гледана със съмнение от нейните христиандемократи, постоянен обект на нападки от страна на опозицията и недолюбвана от мнозинството от генералите под нейно командване, фон дер Лейен е самотна фигура в Берлин. Малцина министри са успели да генерирарат толкова негативни вестникарски заглавия, колкото нея през годините. А сега я назначиха на една от най-влиятелните позиции в Европа.

Ги Шазан, журналист, “Файненшъл Таймс“

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети