Ути Бъчваров е завършил НАТФИЗ със специалности „Театрална критика“ и „Кинорежисура“. Участвал е като актьор в няколко филма, сред които „Козият рог“ , „Граница“ и „Вчера“, а също така е бил радиоводещ и журналист. Най-успешната му роля обаче е на майстор готвач и тв водещ в предаването „Бързо, лесно, вкусно“ по БНТ, което догодина ще има своя двадесети юбилей. В шоуто Ути показва не само завидни кулинарни умения, но и много артистизъм и чувство за хумор, с които се превърна в любимец на зрителите. Автор е на няколко кулинарни книги, а в „Как отслабнах с 50 килограма“, разкрива своята формула за борба с излишните килограми. С участието си в новия сезон на предаването „ВИП брадър“ Ути показа още една страна от характера си - умението да бъде лидер и същевременно да печели приятели, както и богатата си емоционалност. Ути бе сред фаворитите на аудиторията на популярния формат и беше на крачка от спечелването му, като на финала завоюва второто място.

- Ути, какво ти предстои след излизането от „ВИП брадър“ и имаш ли вече планове за Новата година?

- Извън професионалните ми ангажименти ми предстои точно на 20 януари да замина за Япония, където ще карам сноуборд по вулканите. „Биг брадър“ ме вдъхнови за това да бъда отново екстремен пътешественик по света. Имах нужда от отслабване и натренирване, което започнах в шоуто и продължих навън. Освен на скрипец вкъщи тренирам и бързо ходене, като между 20 и 22 часа може да ме види човек как обикалям по улиците на София, които много обичам.

- Как би описал изживяването „ВИП брадър“?

- Аз лично влязох и напуснах къщата с много интерес, любопитство и желание и смятам, че съм победил себе си. Макар и някои от участниците във „ВИП брадър“ да се опитаха чисто спекулативно да ме причислят към хората, които не са джентълмени и обичат да крещят и да викат. Аз нито съм крещял, нито съм викал, нито съм неджентълмен. Нито с Миглена, нито с Емануела съм се държал неджентълменски и те в прав разговор не биха казали нещо друго, ако държат на думата си и на реалността.

- А кой е най-хубавият и най-неприятният ти спомен от формата?

- Най-неприятният ми спомен е смехът на Миглена. Аз съм гледал „Портокал с часовников механизъм“ и може би самата тя трябва да бъде подложена на подобен тип културен шок и да послуша собствения си смях отстрани и тогава ще разбере колко нелепо фалшив е той, а и зловещ. Може би това беше нейното тайно оръжие и тя донякъде успя с него и го употреби прекрасно. А най-хубавият ми спомен е това, че в този „Биг брадър“ преоткрих мои стари познати, с които така или иначе сме били колеги, но никога преди това не сме били приятели. В шоуто преоткрих Жоро Торнев, Христо Живков, Ирина, Лара и Рени. С тези хора се чуваме през ден и си организираме всякакви партита - станахме си много близки, а Вальо Михов е нашият домакин. Мога да кажа, че с него мненията ни относно мисиите и елиминациите в шоуто съвпадаха на 95 процента. Така че излязох с много повече приятели, отколкото съм си мислел.

- Изненада ли се, че Миглена Ангелова е харесвана от зрителите?

- Учуден съм, но времената са тежки и е по-лесно да мразиш, отколкото да обичаш. Аз съм дълбоко разочарован и учуден от човека Миглена, защото за разлика от повечето хора вътре, които нещо разказаха и споделиха, тя не сподели нищо. До ден днешен не мога да разбера откъде идва тази нейна супернагла претенция, както и нейният бекграунд, който тя създава относно това, че едва ли не е гуруто на журналистиката в България. От нейна гледна точка е инфантилно с толкова голяма начетеност и ерудираност да говори с тези плебсове, които са вътре. Тя е толкова надменна към всичко останало, но дори с уж гражданската си и политическа позиция не отиде да гласува, а аз смятам, че е много важно човек да даде гласа си. Имал съм честта да познавам лично и да съм работил с големите журналисти на България, от които много съм научил и понякога се обаждам на Кеворк, на Елена Йончева, на Гарелов, на Тома Томов, за да чуя тяхното мнение по една или друга важна казусна история, а при нея е нула, разбирате ли? Голямо разочарование, аз очаквах от нея много повече, а тя слезе до бруталната битова безпощадност - до нивото на Емануела, само и само да вземе нейните гласове и да се съюзи с чалгата. Това е нейната игра и тя показа каква е - една съветска възпитаничка, не руска, а съветска от-до. Тя даже няма уважение към голямата руска литература, тя е типична съветска възпитаничка.

- А кой е човекът, с когото си водил най-смислените разговори в къщата и от когото си научил най-много?

- Много научих от Вальо - като отношение към живота и джентълменство, а смислените разговори, които водехме с Христо и Жоро Торнев, ме накараха да върна любовта си към киното и театъра от годините, в които пишех статии. С тях всеки ден правехме университети за кино и театър, но за съжаление това не е показано, а това бяха прекрасни дни. Тримата сме истински киномани, учили сме при едни и същи преподаватели и си спомнихме за големите души на БГ киното - Тони Андрейков, Сашо Янакиев, за големите режисьори на филми и т.н. Компания в тези емоционални разговори ни правеха Ирина и Лара. Като говорим за Ирина, за съжаление нейният образ в това предаване беше доведен до брутални крайности. Да, тя е човек със свой нелек характер, но нямаше друг, който да се грижи повече за нас от нея, и всички го усетиха.

- Покрай твоето шоу ти се познаваш с много фолкпевици. Кои от тях предпочиташ да бяха влезли на мястото на Емануела и какво мислиш за този стил музика?

- Благодаря за този въпрос. Аз не мразя чалгата, но мога да си дам мнението като човек, който е оторизиран и е завършил висша театрална критика и кинорежисура. Не съм като всички българи - да разбирам от всичко, но да дам естетически оценки за определени културни или обществени събития - това съм учил и мога да го направя, имам самочувствието за такова нещо. Смятам, че чалгата е вредно явление, като под това не визирам само и единствено попфолка и част от изпълнителите, защото в попфолка има много изпълнители и не всички са еквивалент на Емануела. С нея имаме тотални различия, докато миналата година във формата беше Преслава и ми хареса това, че тя има самоирония.

- Като дипломиран театрален критик кой спектакъл те е впечатлил в последно време?

- Много ми допадна новото представление на Явор Гърдев - „Жана“. Това е руска съвременна пиеса, шапка свалям на Явор, с когото сме състуденти. Феноменално, истинско и дълбоко усещане за театър и за драма, ново разбиране на руския модел на мислене - на съвременния, а не на класическия. Изключително впечатлен бях.

- Знаеш ли някой виц за себе си?

- Да, има един много хубав виц. Моето предаване се излъчва около 17,30-18 часа следобед и кокошката и петелът, преди да отидат в курника, застават на оградата и гледат през прозореца, а вътре върви „Вкусно“ и те викат - ох, пак започна филмът на ужасите!

-Казват, че любовта на мъжа минава и през стомаха. Така ли е при жените и на теб случвало ли ти се е да спечелиш някоя дама с кулинарните си умения?

- Разбира се! (Смее се.) Идеята за храна на Емануела беше принцеса, която се прави с лютеница, пушена сьомга и кашкавал. Тя няма други мечти, но има безкрайно много жени, с които можеш да мечтаеш, да си представяш храна и да ти е уютно дори когато тя готви в мамин стил, но това да е вкусно и е форма на близост. Храната е именно такъв момент, в който човек може да стане близък с някой, така че и аз съм печелил, и те са ме печелили с това! (Смее се.)

- Влюбен ли си в момента?

- Разбира се, че съм влюбен, напълно е възможно да има жена до мен, само че няма как да го споделя, защото едно от моите веруюта е, че човек трябва да има собствена територия. Иначе нещо, което човек трябва да забрави, е да не посяга към себе си, да не се самовлюбва.

- С каква храна изкушаваш жените, може би с някакъв десерт?

- Не, десертите не са силата на г-н Бъчваров. По-скоро с някоя хубава слънчева супа, а човек може да изяде с някоя дама дори и шкембе чорба и пак да е вкусно. Когато говорим за афродизиаците, мога да кажа, че многото алкохол и многото храна са всичко друго, но не и афродизиаци. Човек, когато е настроен еротично и дори само правилното питие - добре изстудено и темперирано, е много по-интересно от голямото количество храна.

- Ти беше водещ на Балканския ракия фест, където представи и свои ликьори. Любител ли си на тази напитка?

- Ракията е истинският уелкъм дринк за България, а не бирата и виното. Това е едно много българско събитие, но се организира по частна инициатива, а според мен от културното министерство и Министерството на туризма трябва да имат средства за организиране на такъв тип събития, защото те ни поставят в кулинарната, емоционалната и различната карта на света. Забелязах, че беше пълно с чужденци, които са дошли да пробват, защото в някои гидове по света някой е написал, че на тази земя се кърка ракия и те явно са любопитни. Не трябва да вървим срещу това, а да се възползваме, както правят сърбите. Аз за първи път показвам на такъв форум старата си мечта - моите ликьори, и слава богу, много се харесаха.

- В какво вярваш?

- Както казва Скарлет О'Хара и аз вярвам в това, че винаги ще има утре, и за някои неща ще мисля утре, а не днес.