Учени виждат Балканите като люлка на човечеството

Artist impression of Graecopithecus. Scientists have proposed this could be the oldest hominin ever discovered. National Museum of Natural History, Assen Ignatov

Новата хипотеза може да промени представата за еволюцията на човешкия вид

Учените дълго време смятаха, че човешкият вид се е отделил от маймуните преди около 5 милиона години в Африка, но публикувано в понеделник изследване твърди, че това е станало доста по-рано - в Европа, и по-конкретно на Балканите, съобщи Дойче веле.

Основа за тази нова хипотеза за произхода на човечеството са фосили на ранни хоминоиди, датирани на около 7,2 млн. години, открити в пещери в България и Гърция. Изследователи от България, Гърция, Германия, Франция, Канада и Австралия изследвали изследвали отново и предатирали зъб и долна челюст на грегопитек, древен предшественик на човека. След проучване на седиментните скали, в които били фосилите, те установили, че зъбът, открит в местността Азмака край Чирпан, е на 7,24 млн. години, а долната челюст от район край Атина - на 7,175 млн. години.

Анализът на двете находки карат учените да предполагат, че грегопитекът е непознат досега праисторически човек. Корените на зъбите му до голяма степен са слети, което е характерен белег за човека и неговите предци. При човекоподобните маймуни това не е така. И те правят извода, че разделянето на родословието между шимпанзето и праисторическия човек е станало по-рано - при това не в Африка, а в Източното Средиземноморие.

Възможно е това да е било предизвикано от драматични промени в климата. В седиментните скали край находките учените се натъкнали на фин червеникав пясък и соли, като се предполага, че произходът им е от Северна Африка. “Тези данни могат да докажат за първи път, че преди 7,2 млн. години Сахара се е разширила и пясъчните бури са разпространили червен, богат на соли прах чак до северното крайбрежие на Средиземно море”, казва ръководителката на научния екип Мадлен Бьоме.

В седиментните скали са открити и следи от типични за саваната растения, както и от бушували пожари. “Общата картина говори за условия, типични за саваната. Към това се прибавя и фактът, че заедно с фосилите на грегопитека са били открити и вкаменелости от далечни предци на жирафи, газели, антилопи и носорози”, казва съавторът на изследването от БАН проф. Николай Спасов.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Наука