Магдалена изучава старинни техники на бродерия, плетене и тъкане

Г-жа Чамурджиева преподава информатика във Велико Търново

Магдалена Чамурджиева е преподавател по информатика в Природоматематическата гимназия “Васил Друмев” във Велико Търново, но от 7 години е отдадена на издирването и съхранението на изчезващи или заличени от съвремието ни домашни занаяти.

С ръкоделия се занимава от дете, а любовта към ръчното изящно изкуство е наследила от своите баби. Тя е една от малкото жени членове и последователи на клона на Национално дружество “Традиция” в болярския град, който скоро ще чества 20-годишнина.

В историческите възстановки участва със съпруга си Милен. Сама шие и бродира одеждите от Римската епоха, Средновековието, Възраждането, Руско-турската освободителна война и Първата световна война, в чиито образи се превъплащават двамата радетели на историята.

Като роклите и везбите на Магдалена дори и в музеите няма. Талантливата болярка обича старото и екзотичното. Признава, че като човек на точните науки и благодарение на математиката е развила мислене, което и помага в изчислението на бодовете, както и в разгадаването и усвояването на различни техники на плетива и работа с игла, куки и стан.

“Запленена съм от ръкоделието и старите текстилни занаяти. Непрекъснато чета и издирвам информация за отдавна забравени техники. Това се нарича експериментална археология. Вълнува ме както обработката на вълната и конопа, така и различните начини на тъкане. Някои от тях вече не съществуват - останали са само в легендите”, казва Магдалена Чамурджиева.

Една от техниките, която е намерила в исторически справочници е т. нар. “Черна бродерия”.

“Тя води началото си от творбите на немският художник портретист Ханс Холбайн, творил по времето на крал Хенри VIII през 16-ти в. С двулицевата черна везба са гарнирани яките и маншетите на изобразените в портретите му лица”, обяснява Чамурджиева.

Тя допълва, че двулицевите бродерии са били познати и в Османската империя като до днес от тях са се съхранили около 30 вида. У нас обаче е останала единствено сокаената шевица. Специалистката по информатика дълго се е ровила в стари книги, в които е открила и уникални релефни техники. Сред тях е т.нар.”патки”.

“Този вид шевица е позната в Мароко, Украйна, Румъния, България, Македония и Гърция.За нея са необходими подходящи плат, нишка и специален бод”, уточнява Чамурджиева.

Друго нейно откритие е техника, наречена “спранг”.

“Думата няма превод на български, а на английски означава тъкане без вътък. Състои се само от основа, чиито нишки се преплитат, за да се получи плътност на платното. Това е праобразът на еластичните тъкани и трикотажа. Плетенето се появява едва през XV-XVI век. Спрангът е много по-стара техника. Историческите източници сочат, че за първи път тя се появява преди новата ера в Египет. Има и елински стенописи и рисунки по вази, където този метод на тъкане също може да се види”, изтъква проучвателката.

Тя споделя, че попаднала на тази стара техника, изучавайки оцелели до наши дни образци от скандинавските държави.

“Открити и съхранени са няколко погребения на викинги, където не само тя е запазена, но и рядка техника за плетене с една игла - с нея все едно се бродира, но всъщност се изплита чорап. За съжаление нашите климатични условия не позволяват текстилът да оцелее през вековете, за разлика от Скандинавието, където всичко замръзва, или от Египет, където пък е много сухо и горещо. Нямаме никакви писмени сведения дали тези техники не са били разпространени и по нашите земи”, информира Чамурджиева.

Изследователката казва още, че най-старият екземпляр на бродерия, който е виждала, датира от IV век от времето между Римската и Византийската епоха. А за най-стара в света пък се смята бродерия от погребението на Тутанкамон. Запалената изследователка е проучила и по-особените начини на бродиране, използвани през IX-XI век.

“Кръстатият бод, който познаваме, е бил известен и тогава, но не е бил от масово използваните. Прилагам на практика всички техники, които открия и проуча. Именно с такава бродерия съм украсила ръкавите на болярската си рокля. Апликациите по тях са направени с техниката на така наречената арменска бродерия от XVIII век. Тя е позната и в Индия, но има и находки от X век от Египет. Известна е с името мараш. Наричат я още малтийска бродерия. Представлява двоен кръст с преплитане.

Тя е добра и в плетенето и тъкането. Неотдавна изплела на две куки два огромни оренбургски шала от фина вълна. Преждата е толкова тънка, че гранче от 50 грама съдържа 1000 метра нишка. Плетачната ажурна техника пък е характерна за Прибалтийските Републики и за Шетландските острови. Характеризира се с характерна подредба на дупки, които предават на плетивото вид на дантела.

“Плетенето на една кука е заместило плетенето със совалки. Плетенето на две куки пък води началото си от XV век. Преди това са плели чорапи с игла. Тази ръкоделска дейност развива фината моторика на ръцете. Не случайно навремето военноплениците са плели мънистени торбички с различни надписи. Инвалидите от войните също масово са се занимавали с ръкоделие.

И както казва Далай Лама: “Преденето е най-чистата форма на медитация”, обобщава Магдалена Чамурджиева.