Рейнджърите настояват да получат статут на ветерани

Бивши рейнджъри учредиха в събота във Велико Търново Асоциация на българските ветерани миротворци. На събитието присъстваха рейнджъри от българския батальон в мисията UNTAC на ООН в Камбоджа през 1993 г. Сините каски се обединиха с основната цел да защитят интересите си.

"Искаме да излезем от забравата на, която години наред бяхме обречени, както и да измием калта, с която бяхме залети още преди връщането си в България след мисията", споделиха войните.

Те подготвили учредителната сбирка за около месец.

"Намеренията ни са да се запълни вакуума, който настана, защото ние бяхме пратени в една държава преди 26 г., свършихме си работата, дадохме жертви и държавата ни забрави. Институциите ни забравиха, сега имаме нужда от специализирана помощ, някои от нас са с посттравматичен стрес, други имат финансови нужди… Свършихме си работата като хора, които са се клели в знамето на България, но нищо не получихме от държавата, коментира Иво Христосков, който е един от инициаторите за учредяването на сдружението.

Той сподели, че общо 1446 българи са участвали в мисията в Камбоджа, но сдружението не е затворено и за тези, които са били на мисии в други държави.

"Няма много информация за Камбоджа, не се говори за нея, а това е незаслужено, защото мисията е уникална, свързана е с много трудности, с 10 жертви. Показахме новото лице на новата България пред света и ООН. Да не забравяме, че тази мисия беше най-успешната на ООН и най-голямата. Сега в момента Кралство Камбоджа се развива много добре и ние можем да се гордеем с това. Нашите заслуги са ясни, сега трябва да се погрижим за нашите ветерани, които всъщност не са признати за ветерани и не получават абсолютно никакви облаги от държавата. Трябва да се популяризира тази мисия, да променим имиджа й, защото тогава за нас се пишеше, че сме печалбари, а ние отидохме там да служим на България. Вероятно е имало и печалбари, но не могат да се сложат 1400 души под един знаменател. Искаме да ни се признае статутът на ветерани", коментира Христосков.

Той и негови колеги са издали сборник с документи, снимки и спомени от мисията.

По думите на о. з. полк. Стефан Давидов - зам.-командир по техническата част и отговарял за цялата логистика на батальона, най-трудното в една мисия е винаги адаптацията. Тя е по-къса, ако предварителната подготовка е добра, и обратно.

"Да загубиш хора е елемент от живота. Губиш опора, а когато загубиш войник, който си възпитавал и подготвил, е трудно, но не можеш да избегнеш това. По-трудна е реадаптацията. Защото нагласата и световните изследвания за такива мисии сочат, че срокът не трябва да превишава четири месеца, максимум - шест, а ние изкарахме година и четири месеца. Трудно е да се освободиш от това, което натрупваш там - постоянно да си нащрек, постоянно готов на реакцията. Докато спадне това напрежение е трудно", сподели о.з.полк. Давидов.

Асоциацията на българските ветерани миротворци тепърва ще набира членска маса. Учредителите и решиха седалището и да е в София, а с набирането на членове ще се работи и по създаването на структури в цялата страна.