Фаворитът за победата на Софийския маратон Стивън Киплагат: През деня бягам, а през нощта сънувам, че бягам

Кениецът иска температура от 14 градуса и много хора по улиците

Елиуд Кипчоге ни казва, че човешките възможности нямат граници

Стивън Киплагат е една от най-ярките звезди, които пристигат за Софийския маратон. 28-годишният кениец идва с богата визитка на победител в Брюкселския маратон миналата година, където постави и личен рекорд от 2:11,44 часа. От него се очаква да подобри рекорда на сегашното трасе – 2:14,49 ч в българската столица, поставен през 2017-а от сънародника му Самсон Бармао Кипруто, който е и негов съотборник в първия професионален отбор по бягане “NN Running Team”, спонсориран от холандска застрахователна компания. Лидер на тима пък е световният рекордьор в класическата дистанция Елиуд Кипчоге, който не спира да предизвиква тези, които вярват, че човешките възможности имат граница...

- Какво очаквате от маратона в София?

- Подготовката ми върви наистина добре и се надявам да се преборя за място на подиума. Това ще бъде първото ми участие на този маратон и го очаквам с огромно нетърпение. Вярвам, че ще бъде много силно състезание и очаквам да се включат много хора. Знам, че сред тях има добри атлети и това ще доведе до силни резултати. Един от тях е и миналогодишният победител и мой съотборник от “NN Running Team” Самсон Бармао.

- Разузнахте ли вече трасето и можете ли да го сравните с други, на които сте бягал?

- Това ще бъде първото ми бягане тук и все още не познавам добре трасето. Ще разбера повече детайли, когато пристигна в София. Знам, че ще включва четири обиколки и затова се надявам да видя много хора по трасето, публика и участници. Най-важното за мен е добрата подготовка, а проучването на трасето ще го направя преди състезанието. Тогава ще изработя и най-добрия план за бягането. Познавам различни трасета от международните си участия; надявам се, че в София ме очакват само приятни изненади и добър ден за маратонско бягане.

- Софийският маратон е през есента, което е по-скоро в края на сезона. Да очакваме ли гръмки резултати?

- За нас есента и пролетта са най-добрите сезони за маратонско бягане в Европа, защото нито е много студено, нито е прекалено горещо. Повечето от моите съотборници бягат маратони през октомври, този период е най-добрият и за мен. Това ни дава възможност да тренираме заедно за участие в различни състезания. Що се отнася до резултатите - те могат да се очакват по-всяко време на годината. Никога не се знае кога усилията на един бегач ще се увенчаят с върхов успех.

- Значи е мит, че африканските бегачи предпочитат да е горещо?

- Специално за Европа, най-комфортно ни е през април и октомври, защото времето е чудесно за бягане. За хората, участващи в маратони, това е време, в което температурите са най-щадящи за тялото. По-трудно е когато времето ни предоставя по-екстремни, ниски или високи градуси. В никакъв случай не трябва да е прекалено топло, когато бягаме. Когато се подготвяме, предпочитаната температура е около 14 градуса сутрин. Това е оптимална температура. Но в крайна сметка, за резултата на един бегач най-важни са неговата кондиция и подготовката, която е направил за дадено състезание.

- Наскоро вашият сънародник Елиуд Кипчоге постави нов рекорд в класическата дистанция. Може ли това постижение да бъде подобрено в обозримо бъдеще?

- Да, тренирам почти всеки ден с Елиуд Кипчоге, заедно сме в един лагер в Кения и той винаги ни казва, че човешките възможности нямат лимит. Вярваме, че той може да пробяга маратон дори по-бързо от 2:01:39.

- Маратонците бягат в най-известните градове в света, но имат ли време да ги разгледат? Къде бихте искали да се върнете като турист?

- Обикновено предпочитаме да си починем и да се концентрираме преди маратона, което означава, че за съжаление нямаме време за разглеждане на забележителности. Надявам се да наваксам след края на кариерата си, когато вече няма да съм концентриран върху тренировките и възстановяването след състезания.

- Как протича животът на маратонеца извън състезанията? Има ли време за друго, освен тренировки?

- Тренировъчната ни база се намира в Каптагат, кенийски планински район на надморска височина от над 2 000 м. Животът там е труден и стриктно организиран, но играе ключова роля за подобряването на постиженията на атлетите от нашия отбор. Да живееш в лагера ти помага да се изолираш от всякакви външни фактори, които могат да те разсеят. Помага ти да останеш спокоен, а това е много важно за бегачи на нашето разстояние. Най-добрата част на това да живееш в лагера е, че ти дава възможността да си постоянно заедно с другите атлети. Дните ни обикновено протичат по един начин - тренировка сутринта, после закуска, след това почивка, нова тренировка следобед и пак почивка. В неделя имаме почивен ден и прекарваме времето със семействата си, което аз наистина харесвам. Когато почиваме, понякога гледаме телевизия.

- На какво се дължи трайната африканска хегемония в дългите бягания? Може ли скоро състезатели от друг континент да оспорят господството ви?

- Мисля, че има няколко фактора за това. Един от тях е нашият начин на живот. Ние живеем опростено и сме фокусирани върху тренировките и възстановяването. Надморската височина, на която живеем, също е важен фактор. Тя е много подходяща за подготовка и почивка. Също така имаме най-добрите треньори в света. Бягането е залегнало дълбоко в нашата култура и ние наистина се вдъхновяваме от нашите сънародници, които се справят много добре с тази дисциплина.

- Шампиони и рекордьори като Кипчоге със сигурност печелят добре, но достатъчно ли заработват не толкова известните маратонци за усилията, които влагат?

- Опитваме се да станем по-добри и по-добри, това е нашата цел. Истинският адреналин за мен е успехът. Всяко ново състезание ме вдъхновява, както и постигнатите рекорди. Вярвам, че в нас съществува скрита енергия, която, ако успеем да реализираме по правилния начин, ще възнагради всичките ни усилия.

- До каква възраст очаквате да останете на шосето? Имате ли планове с какво ще се занимавате когато спрете да бягате?

- Още не планирам да се пенсионирам. Все пак, опитвам да мисля дългосрочно, имам някои мечти и идеи, които се надявам да реализирам. Засега животът ми е 24-часов маратон – през деня бягам, а нощем сънувам, че бягам. Ако можеш да правиш нещо, което обичаш и което ти е страст, то тогава по-добра работа няма.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Спорт