Властта предпочита да омаловажава броя на протестиращите срещу нея

Мина време от политическия протест срещу кабинета на ГЕРБ на 7 март, но аз все още не знам какво точно се е случило. Знам какво се е говорило, кои са организаторите, но не знам колко хора са присъствали. Поне приблизително. Един вестник, който демонстрира връзките си с властта, посочи цифрата 300 души. А властта, както е естествено, предпочита да омаловажава броя на протестиращите срещу нея. От своя страна един журналист, който не би се обидил, ако се каже, че е близо до властта, се сети да преброи рейсовете, докарали протестиращи от други градове и ги умножи по местата за сядане. Така изкара общия брой с около 1000 повече от въпросния вестник. Къде е истината? А организаторите, които естествено предпочитат да преувеличават броя на участниците в протеста, този път мълчат. Което означава, че със сигурност не са доволни от реалния брой, който е по-малък от очаквания. Но с колко по-малък?

Ами телевизията, бе, Гарелов, чувам да питат нетърпеливите читатели. Даже и да не кажат цифри по телевизията, от картината може да се състави някакво мнение. Да, ама не. Като по някаква договорка помежду им , те показаха един близък план на първата редица, така че не се вижда в дълбочина колко хора присъстват. Кратко интервю с една активистка от общински мащаб, която често е интервюирана, защото прическата й буди по-скоро смях (извинявам се на госпожата). Още един кадър на възрастни хора, от чийто плакат лъха на носталгия по отминали времена. Две думи от лидера. И толкоз.

По този начин телевизиите скриват истината и от опозицията, но и от властта. Броят на участниците е най-важната информация, за да определят своята по-нататъшна дейност. Но и те не знаят, освен от собствени преброители. А широката публика? Тя не знае какво се е случило. Отнето й е правото да бъде информирана. Пробутват й фалшива новина и то благодарение само на един кадър в близък план.

Аз умея да разчитам броя на участниците в масови събития по телевизионната картина. Толкова години съм отразявал изборите в Гърция. Там към впечатлението от картината се подхожда съвсем професионално. На участниците е наредено да не се доближават едни до други. Колкото са по-нарядко, толкова повече пространство запълват. Над празните места се веят големи знамена, а не малките знаменца, които БСП раздава на пенсионерите. Технологията на митингите дотолкова е усъвършенствана, че те си приличат едни с други. Попитах веднъж режисьора от телевизията как се отразяват тези митинги , които се провеждат в последната седмица преди изборите. Никак, отговори ми той. Хората вече са се определили. Но тежко му, който не направи такъв митинг, ще загуби много гласове.

Не вярвам, че опитните оператори не знаят значението на кадъра, от който се снимат масовите прояви. Отдавна го знаят. В книгата си „Тук и сега“ , посветена на „Панорама“ и прехода, съм написал следното: „Първоначално операторите според навика от казионните събития от миналото снимаха само началото на различните митинги, панихиди, демонстрации и т.н. А най-интересното се случваше накрая. Тогава идваше Евгени Михайлов и ми предлагаше заснетия от него материал. Обидно ми беше и постепенно научих и нашите оператори да стоят до края.“ Разбира се, както всички останали по това време, операторите бяха политизирани до краен предел и намираха начин да изразят своите предпочитания. Снимаха например демонстрация още преди да е набрала мащаб или я снимаха отзад, за да изглежда малобройна. Снимаха грозни лица, стари хора. Снимаха необичани от тях политици без осветление. И какво ли още не? Тези прийоми наблюдаваме доста усъвършенствани и днес.

Аз лично не разбирам какво точно означава „фалшива новина“ според нароилите се като подранили кокичета агитатори и пропагандисти. По-скоро това понятие възникна от повея на новата студена война и се подразбира като средство за „хибридна война“, още едно ново понятие. Иначе фалшива новина си е просто лъжа. Може да е изопачена истина, частична истина, премълчана истина, може да е закъсняла новина, подценена новина, може да е и преувеличена или стопроцентова лъжа, но във всички случаи си остава лъжа. Дори когато е изразена само с един телевизионен кадър.

Когато говорим за истина и за фалшива новина, трябва да правим разлика между новина и коментар. Фактите, които определят новината, не могат да бъдат интерпретирани според лична позиция. И всеки може да ги тълкува както иска. Затова новината никога не може да бъде смесвана с коментара. Както се казва, коментарът е свободен, фактите са свещени. Другото е пропаганда.

Сезоните и амбициите

Известно е, че приоритетите и балансите в една телевизионна програма, се определят от сезона и амбициите, които си поставят телевизиите. За начало на сезона се брои есента. Тогава се показват новите рубрики в новинарските и публицистични жанрове, както и новите водещи. Зимата се смята за най-активен сезон, тогава хората се прибират по-рано вкъщи. Тогава е времето на риалитита, които събират масовата публика. Пролетта е краят на активния сезон.

Затова се вадят най-добрите оръжия - музикални шоута, кулинарни предавания. За да задържат зрителите. Лятото е почивка. Вървят повторенията. Лошото е, че всички спазват тази схема. Затова е претоварено със сходни програми от големите телевизии. Да се побъркаш.