Фалшификаторско ателие в затвора

Първите наши гербови марки.

Килия в Централния печата гербови марки менте

Зад решетките са вкарани цинкови плочи, киселина, хартия, мастила и шевна машина за перфориране на крайния продукт

Това не е легенда, а чиста проба истина. През 1928 г. килия в Централния затвор работи като фалшификаторско ателие. Майстори в райе печатат гербови марки менте. Уникален случай, който няма аналог във вълнуващата история на имитациите!

Ние сме с традиции в тази материя. Още през Възраждането Петър Дългия майсторял ювелирни бешлици и рубли. Стоката пласирал полякът Грималди. Станал провал, хванали ги и ги подложили на мъки.

„Тургаха им 200 оки камък на гърдите да обадят отгде са взели тия пари», разказва печатарят Димитър Паничков. Мъжете обаче не се огънали. „Нищо не се усети. Грималди каза, че ги намерил в болградската градина; той беше там надзирател на градината“, свидетелства очевидецът.

Като столица на фалшификаторите се утвърждава китното Банско. От там излизат толкова много ментета, че на всички лъжемонети из империята викат „бански пари“. След Освобождението част от продукцията е използвана за нуждите на Македонската революционна организация.

По онова време в масово обращение са само монетите. Фалшификаторите се съобразяват с търсенето, копират тъкмо звонковете. Най-имитирани са металните два лева, емисия 1891 г. Банкнотите стават обект чак след Първата световна война. Тогава инфлация обезценява лева, един хляб струва чанта с пари. Фабрика за фалшиви столевки е разкрита през 1923 г. През 1925 г. е подбран и доларът плюс наши купюри от 5000 лева.

Това е мащабна операция с международно участие. Главен организатор е Никола Пецов. Бивш съдържател на ресторант „Доре“, печалбата от оригинални банкноти той инвестира в производството на фалшиви. Предприятието е разкрито и Пецо заедно с цялата бригада влиза в Централния затвор. Тук попада на лицето Христо Арнаудов.

Като студент в Рисувалното училище, Ицо открива, че му иде отръки да прави копия. Той пробва таланта си с платна на флорентински и фламандски майстори. Творби на Джото, Вермеер, Ботичели, Рубенс излизат под неговата четка като под индиго.

Когато не имитира класиците, Ицо се забавлява с рисуване на банкноти. Тънкият щрих, фините детайли и завъртулките са предизвикателство за ръката му. Един ден в главата на художника светва дяволско пламъче. „Ти можеш с таланта си да станеш богат!“, казва му тайнствен глас.

Арнаудов се дипломира и постъпва на работа в Държавната печатница. Скоро е уволнен, защото подозрително се интересува от технологията на ценните книжа. Управата на печатницата е предпазлива - в началото на века с откраднати клишета са извъртяни гербови марки за 10 милиона лева. Това е поводът Стоян Михайловски да напише христоматийната творба „От развала към провала“.

През 1922 г. Ицо се свързва с Александър Механджийски. Онзи му поръчва фалшифициране на чекове. Арнаудов е арестуван, пуснат е под гаранция. После отново е закопчан и тикнат в Пловдивския затвор. Този път майсторът излиза на свобода с фалшива гаранция. Документът е изработен с подръчни средства зад решетките, но прокурорът лапа въдицата.

Ицо вече здраво е стъпил в занаята, натрупал е 5-6 дела. Над 20 години затвор лягат на раменете му. „Почти не е имало фалшификаторска афера в последните години, в която да не е замесено името на Христо Арнаудов“, информира вестник „Утро“.

През 1927 г. Ицо лежи в Централния. Есента се сприятелява с Васил Недялков от Свищов. Васо е сродна душа - учил е в Рисувалното. Той обаче няма таланта на Арнаудов и го ударил на апашлък. През ноември 1925 г. Недялков се промъкнал в нумизматичното отделение на Народния музей. Нагрял витрините с антични монети, изпикал се отгоре и пукнал стъклата. После напълнил джобовете и се измъкнал. За това деяние облича райе.

Любителят на антики предлага на Ицо да събират стари гербови марки, да ги „реставрират“ и продават. По Закона за гербовия налог от 1924 г. марките се унищожават с подпис върху тях, с част от съдържанието на документа или с печат. „Трябва само да изличаваме мастилото“, кроят пандизчиите. Намесва се обаче Пецо, който е радикален. Убеждава колегите вместо да трият стари, направо да правят нови гербови марки!

Ицо, Васо и Пецо си стискат десниците в тъмните коридори на Централния. Първата проба е с номинал 100 лева, но Ицо се мръщи. „Не е докарана, ще ни издъни“, констатира професионалистът. Работата зацикля, защото липсват такъми и материали. По този въпрос аверите говорят с Георги Мумджиев.

Гого излежава глоба за контрабанда на захарин и скоро излиза на светло. Той има свой човек в затворническата охрана, чрез когото в панделата е вкарано всичко необходимо: цинкови плочи, киселина, хартия, мастила. Доставена е и шевна машина за перфориране на крайния продукт.

Пецо урежда тримата да се съберат в една килия. Когато всичко е готово, тайфата захапва най-скъпата марка от 500 лева. С нея се обгербват документи за крупни начинания. Лепи се върху планове за железници и пристанища. Краси позволителни за отваряне на кина, кабарета и други зрелища. И производителите на взривни вещества трябва да се бръкнат за сумата. Който иска да отвори клиника или аптека, също си купува от шарените хартийки.

Фалшификаторите обаче най-разчитат на патентите за хазартни игри. През 1928 г. Народното събрание готви закон за забрана на комара в държавата. Глоба от 1 милион лева и затвор до 1 година предвижда драконовският текст. Затова съдържателите на бардаци бързат, а всеки патент се обгербва с 500 лева.

Ицо черпи вдъхновение от златния мираж. Вика музата си и приготвя клишетата. Васо ги маже с мастило и копира. Пецо върти шевната машина. Така по производствената линия са извъртяни 100 марки, които досущ приличат на истинските.

Стоката е изнесена в рамки за картини. Тях Ицо държи в килията си, защото има разрешение да рисува. „Нека цапа, та да си убива времето“, махат с ръка тъмничарите. Рамките обаче са с двойни стени, между които са пъхнати ментетата.

Георги Мумджиев иска да продаде стоката в Перник, но излиза калпав търговец. Изобщо Ицо винаги страда от некадърни пласьори. Той е артист по дух и не отбира много от алъш-вериш. Художникът поверява творбите си другиму, а онези го издънват.

Като запецва продажбата, Гого скрива хартийките в тютюневата си будка. Тя е точно срещу Българската народна банка.

В същото време полицейски агенти надушват какво върши старият клиент Арнаудов. „Те го държали под наблюдение и успели да научат това, което ключарите не могли да забележат - че в затвора се приготовляват фалшиви марки“, съобщава „Утро“ на 2 юли 1928 г.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи