Фатима: Олтарът на света

Святото място събира надеждите и живота на милиони пелигрими, идващи да се помолят за здраве

На 13 май 1917 г., по обяд, три овчарчета – Жасинда, Лусия дош Сантуш  и Франсиску Марто – запладнили животните си на сянка, виждат една

„синьора, по-красива от слънцето“

в ръцете с роза. Тя им съобщава, че трябва да се върнат на същото място, където днес се намира малката капела на Появяването, в същия ден следващите месеци. Децата се разбират да запазят в тайна срещата с Божията майка, но Жасинда нарушава споразумението и на 13 юли мястото е посетено от неколцина любопитни.

В продължение на цели шест месеца – от май до октомври, всеки път на 13-и - Дева Мария се явява в района на Фатима, Португалия, като на третото си явяване – през юли, предава на трите деца своите послания. Освен това обещава, че на последното си явяване – на 13 октомври, ще направи чудо, за да я видят всички. В този ден над 70 хиляди, стекли се в местността Кова да Ирия, стават свидетели на т.нар. Чудо на Слънцето. Небесното светило започва да мени цвета си и да се върти досущ като огнено кълбо, докато най-накрая сякаш пада от небето към земята и изчезва.

Колкото и мистериозно да е „Чудото на Слънцето”, това, което постоянно възбужда любопитството на хората, са трите послания, които Богородица отправя към човечеството чрез Лусия Сантуш, на която казва, че ще доживее до дълбока старост (тя умира през 2005-а на 98 години!). През 1941 г. църквата изисква от Лусия да напише какво й е предала Богородица. Тя описва първите две видения – първото представя картина на ада. Второто предсказва идването на Втората световна война, създаването на СССР.

Две години по-късно Лусия написва и третото послание на Дева Мария, което Ватиканът отказва да разсекрети. Чак 2000-та г. папа Йоан Павел II и кардинал Йозеф Ратцингер (оттеглилият се през 2013 г. папа Бенедикт XVI) решават да направят обществено достояние това, което знаят от години – третото видение на Лусия: „Видях град с руини и нови сгради, и облечен в бяло епископ, който пада мъртъв на земята, застрелян с оръжие от войник”.

[modula id="3024015"]

Третата тайна от Фатима е предсказание за атентат срещу Светия отец. Но дали това е цялата истина? Мълчанието на църквата ражда слухове и легенди, различни конспиративни теории за края на света или за края на Римокатолическата църква. Каквато и да е истината, общуването на Дева Мария с трите деца си остава

мистерия, много добре експлоатирана в наши дни

Това, което видях аз в градчето Фатима, надхвърли всичките ми очаквания за религиозно средище. Посетихме мястото в обикновен делничен ден, но стълпотворението от хора беше огромно. Тълпи излизат от коли, слизат от рейсове, движат се на талази към светилището. Едните, водени от болката, вярата, търсещи утеха и надежда. Ще ги разпознаеш по лицата.

Инвалидните колички. Мъката в очите. Движат се с някакво настървение – да стигнат с последни сили, да се помолят, да измолят... Другите са туристите – любопитни, нахални, платили са, за да са тук, зяпат. Шумни и досадни, каквито са навсякъде по света.

Площадът съперничи на своя събрат в Рим пред базиликата „Свети Петър“. Тукашната църква Мадоната на Розата или Базиликата на Дева Мария от Розария е построена през 1928-1953 година в стил барок, когато култът към мястото се разраства до неимоверна степен. Трите деца са обявени за блажени. Огромни фотоси показват лицата им. Спокойствието във вътрешността на храма рязко контрастира с шумната гълчава отвън.

Приближавам малката капела или

параклиса на виденията

Най-святото място. В кръг на колене около олтара се влачи върволица от болни и нещастни хора. Останалите сме насядали в полукръг на пейки в мълчание. Мълчим на различни езици. Държим огромни свещи, всички свещи във Фатима са огромни. И в моите ръце има свещ. Седя и чакам. Не знам какво. Да се случи чудо? Колкото и да не съм наясно с бога в мен, в такъв момент мисля за родителите си. И че трябва да съм благодарна за дните, когато сме били заедно...

В другия край на огромния площад е най-голямата църква в света. Откриването й е на 12 октомври 2007 г., дело е на гръцкия архитект Алехандрос Томбазис. Дванадесетте й порти са посветени на апастоите, а централната - на Исус Христос. Дейстително впечатляваща архитектура за Португалия, чиито сгради обичайно са в човешки размер!

През 1970 г. Ватикана дава своето одобрение легендата от Фатима да бъде приемана като част от християнската история. Когато папата е на посещение, пред базиликата присъстват над 1 милион души.

Фатима би било симпатично португалско градче, ако не беше

напълно завладяно от търговците

Тук всичко е посветено на Богородица. Продават се всевъзможни неща – от малки сребърни иконки до масивни домашни олтари, антични мебели с божия лик, покривчици, носни кърпички, статуи - от миниатюрни до огромни, книги, всякаква църковна утвар. Явно алъш-веришът много върви, защото магазините са един до друг, кой от кой по-препълнени със стока. При това цените съвсем не са скромни.

Във Фатима, обясняват ни, може да се посетят още родните къщи на децата. Били близко до Светилището. Или, ако сме любители на природата, можем да си направим разходка под земята. В пещери около града има подводни езера и великолепни сталагмити и сталагтити.

Друго, с което ни изкушават, е да снимаме отпечатъци от динозаври лично – в планината Сера де Айре, недалеч на юг от Фатима. Да, да, може, ама друг път... Май друг път ще посетим още една забележителност – ресторант „Тиа Алис“ (Леля Алис), удостоен с Мишленова звезда, един от най-добрите в региона. Вкусни и традиционни португалски ястия! Поднесени в добре декорирана винарска изба. Кой знае какви са им цените... Не, бе, не сме гладни...

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Туризъм