Превъзбуденият дебат в България може и да създава друго впечатление, но истината е, че в тази страна има съвсем малко мигранти - пише германският ФАЦ по повод последното решение на НС срещу приема на бежанци, предаде БГНЕС.

„Българският парламент забрани на правителството да сключва двустранни споразумения за приемането на бежанци", съобщава швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг”. В кратката информация по темата четем още: „Както консервативно-националистическото правителство, така и опозицията в България искат да предотвратят връщането в страната на бежанци от други държави в ЕС".

По същата тема в германския „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” е публикувана обширна статия от балканския специалист на вестника Михаел Мартенс. След като излага фактите за гласуването в петък, Мартенс пише: „Мнозинството българи са против приемането най-вече на мюсюлмански бежанци и мигранти. Тази политика се поддържа и от опозиционната лидерка Корнелия Нинова и почива върху широк обществен консенсус".

След като резюмира обсъжданията в НС и аргументите на премиера Бойко Борисов, авторът продължава: „Превъзбуденият обществен дебат може и да създава друго усещане, но истината е, че в България има съвсем малко мигранти. В тази балканска страна почти не се подават молби за политическо убежище. По пътя си към Северозападна Европа само малцина избират маршрута през България и почти никой не желае да остане в най-бедната държава от ЕС. Според софийския Хелзинкски комитет, това се дължи и на факта, че вече от години България води политика на „нулева интеграция на бежанците". Така например правителството не било предоставило на общините необходимите средства за провеждане на интегративни мерки.

В доклад на Хелзинкския комитет, публикуван в началото на юни, става дума още за „словесна и физическа агресия" срещу търсещите закрила и за „директни атаки и нападения": „Обикновено полицията не разследва тези инциденти, а извършителите остават неизвестни и ненаказани". България трайно затяга политиката си към търсещите закрила. Още в края на 2016 година законодателството за бежанците беше променено: кандидатите за убежище вече нямат право да напускат зоните, в които са настанени, докато се разглежда молбата им. Целта е „стриктен административен контрол" по време на течащата процедура, гласят мотивите. При рецидивни нарушения се предвижда настаняване в лагер от затворен тип. Но през 2017 година е имало едва 60 места в такъв затворен лагер.

В интервю за Дойче Веле българската министърка на външните работи Екатерина Захариева наскоро защити курса на своето правителство. 80 процента от хората, които пристигат в Европа, са не бежанци, а нелегални мигранти, каза министърката и добави, че България не е единствената страна, която отказва да приема бежанци. края на миналата седмица българската Агенция за бежанците (ДАБ) съобщи, че бежанските лагери в страната са почти празни. Към средата на юли в тях са били настанени 577 души - най-вече от Ирак, Сирия, Афганистан и Пакистан. По данни на ДАБ, през юни България е дала бежански статут едва на 12 души. А за първото полугодие на 2018 броят им е 164. За същия период временна закрила са получили 255 души", пише в края на статията си Михаел Мартенс.