Мъчи ви черният дроб? Може да се наложи да прибегнете до хапове и дори трансплантация. Но има и друг начин, утвърден от хилядолетия. В днешно време процедурата се извършва така: поръчвате на златар да ви изработи малко сребърно дробче. Носите го в църквата, попът го освещава. Поставяте вече чудотворната вещ на болното място и я носите, докато не почувствате подобрение. Ако се изцерите, за благодарност подарявате дробчето на храма. Дали е вуду магия, езически или християнски ритуал, от новооткритата изложба на Етнографския музей "Вотивите" установяваме, че някои неща ги правим точно така, както са ги правили хората в неолита.

Терминът „вотиви“ идва от латинското ex-voto и се превежда като вричане, оброк. Вотивите са предмети с култово предназначение, които обикновено се съхраняват в храмовете, където са дарявани след обет.

Ето как ги обяснява в своята статия „Вотиви от Родопите“ Ралица Гелева-Цветкова от Института за фолклор към БАН: "Те са еднократни дарове с конкретна, точно формулирана чрез визуално изображение цел, мотивирана от праисторическото схващане на молбата като взаимен договор по формулата „дай - за да ти се даде” и в този си вид разкриват дълбоките езически корени на народното вярване, запазени и след официалното приемане на християнството... Най-често тези произведения на светската металопластика се свързват с имитативната магия, широко разпространена в народната медицина и свързаните с нея практики." Практики, които се спазват до ден днешен, и то не само в България. В Гърция, Кипър, Мароко, Испания, Португалия, Мексико, а и горе-долу по целия свят тя съществува под една или друга форма. Само че днес у нас названията „вотив“ или дори „оброк“ не са популярни. Хората ги наричат „фигурките“.

Експозицията се състои от 540 дребни метални, костни и дървени фигурки и доказват, че от V-I в. пр.н.е до ден днешен по нашите земи хората са използвали една и съща магия, за да измолят милост, здраве, деца, щастие и любов от висшите сили. Изложбата проследява оброчните практики от късножелязната епоха до 80-те години на ХХ век.

В предхристиянските времена нещата изглеждали много по-ясни. Очевидно е било, че болестите и нещастията се причиняват от свръхестествени създания - демони, богове, мъртъвци, които не могат да намерят покой в гроба, вещици, духове и самодиви. Вотивите - тези миниатюрни фигурки на мъже и жени, бебета, люлки, плугове, добитък, човешки органи - стомаси, бели дробове, сърца, очи, ръце и нозе, са използвани за предпазване от тези злини.

Има и друг тип вотиви, които се използват като амулети - за любов, за професионално осъществяване.

В изложбата "Вотивите" има експонати от колекциите на 13 етнографски и исторически музеи в България. Организирането й е отнело около година на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ). Най-старите вотиви в експозицията са фигурка на Афродита, оброчна плочка на тракийски изселник и две римски вотивни пръчки, които са били поставяни в домашните олтари на божествата.

В центъра на залата една чудесна визуализация помага на посетителя да си даде сметка за употребата на всички тези дребни метални (най-често сребърни) оброци. Върху прозрачен човешки силует на мястото на човешките органи са окачени съответните целебни фигурки.

На изхода на изложбата е поставено Дърво на желанията, където организаторите на изложбата приканват всеки посетител да завърже свой вотив с най-съкровеното си желание. То е накичено с кончета и ластичета - мечтите на цяла група деца от столична детска градина.

 

Каква фигурка да изберем?

За двойки, които не могат да заченат: женска фигурка с ръце на корема, стилизирано изображение на женски полов орган, бебе и/или бебешка люлка. Бебето се изобразява повито като пашкул, често с лице на възрастен човек.

Против уроки и лоши магии: ръка. Ръката предпазва и от болести.

За просветление на ума: око. То се свързва със светлината, душата, мисълта, връзката с божественото.

За изцеление: фигурка на съответния болен орган.

За професионално развитие: фигурка, загатваща желаната професия.

За берекет: плуг, рало, добитък (какъвто имате).

За любов: фигурка на желания мъж или жена се освещава в храма и се носи като накит на врата. Когато молбата се сбъдне, се оставя в църквата или пред домашната икона.

 

 

Сребърна рибка и олимпийски медали поднасят днес като дар пред иконите

Търсят се средства за още проучвания

Вотивите представляват поднасяне на дар на боговете, който се придружава от молба, разказва д-р Иглика Мишкова, уредник в Националния етнографски музей. Практиката е жива и днес, разбира се в нея са настъпили множество промени, трансформации. Те се поднасят, от една страна, с молба за изцеление - поръчват се на майстор, който ги изработва и често с кръстен знак се отбелязва болното място. Има и мотив на благодарност - когато човек е изцелен, той дарява съответната вотивна фигурка в самия храм. Има пряка специализация на светците, на които се поставят вотивния дар - като най-често това е Света Богородица. Ако и самата икона е чудотворна, се смята, че това е гаранция за изпълнение на отправените молитви.

Още от тракийски времена са правени оброчни плочки. Практиката съществува в Древен Египет, в Древна Гърция, Древен Рим. По-късно тя се християнизира от православната и католическата църква. В съседните ни страни ги има масово, също в Испания, Португалия и Латинска Америка. С изложбата „Вотивите“ ние показваме всъщност какво е състоянието на вотивните практики в българските земи - не сме правили теренни проучвания в съседни страни.

Сега вотиви има главно в музейните сбирки, а по-рядко по храмовете. Причините да намалеят са, че по време на социализма хората не са смеели да заявят своята религиозност. Но има и друга причина. Черквите, на които са били дарявани, са ги продавали на майстори златари, за да покрият нуждите на храма. В Странджанска област много от фигурките са преминали по домовете на хората, защото свещеникът проповядвал, че с идването на новото комунистическо управление те трябва да бъдат скрити, за да бъдат опазени от грабежите на комунистите.

По време на теренно-проучвателската ни работа в цялата страна посетихме и множество църковни храмове и се оказа, че те имат свой живот и днес, обобщава етнологът Иглика Мишкова. В Хасковско в няколко села са запазени такива фигурки в храмовете, като употребата им е различна .- днес, ако човек го заболи крак, ръка и т.н., отива в храма. Иска такава фигурка и я привързва към болното място. Когато се излекува, я връща. Е, някои „забравят“ да върнат фигурките, затова те намаляват. От 50-60 са останали по 4-5 в храмовете.

СЪРЦЕ

По време на нашите теренни проучвания срещнахме едно вотивно сърце, което се съхранява в Бачковския манастир, където паралелно с годината, която беше 1951-ва или 1953-та, е упоменато името на човека и пише „изцелен“. Това показва, че и в годините на социализма практиката е продължавала.

Един преселник от Варна разказва, че за неговото раждане майка му е трябвало да събере от 40 къщи сребро. Занесла го е на майстор, който е изработил вотива, тя го е занесла в храма, където е стоял 40 дни. Тя го е носила в себе си, докато се сдобие с рожба. След това е бил запазен върху домашната икона.

Трудно ми е да кажа кой точно е най-ценният, колебае се д-р Мишкова. Всеки от тези експонати е носител на много надежди, много вяра и много молба. Всеки си има своята история. Може би един от най-интересните предмети е малка фигурка, която е предоставена от Регионалния исторически музей в Хасково. Тя постъпва в колекцията на музея през 60-те години от теренната работа на един от музейните уредници в храма „Св Богородица“ в с. Татарево. Представлява сребърна женска фигурка в цял ръст с пола, блуза, с коса, вчесана в кок на тила. Жената държи в ръката си птица. След проучване преминава от отдел „Етнография“ в отдел „Археология“. Оказва се, че това е фигура на Афродита, датирана в началото на късножелязната епоха. Това е свидетелство, че предхристиянските практики са продължили по-късно и в християнската среда.

БЕБЕ В ЛЮЛКА

Вотивна люлка е изработена по поръчка на Женското дружество в гр. Стрелча. Тя заедно с една фигурка на бебенце се дава на жени, които желаят да заченат дете. Те ги взимат в къщата си и ги връщат в храма, когато чудото се случи. В църковното настоятелство споделиха доста истории на жени, които са се сдобили с деца по този начин.

ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА

В храма в с. Горни Воден пред иконата на Света Богородица, наред с множество нови накити - златни и сребърни синджирчета, златната ябълка със скъпоценен камък, стои и един стар вотивен наниз. Самата църква е популярна с названието „Златната ябълка“. Тя е дар от турчин, чиято съпруга е добила мечтаната рожба след докосване до иконата по време на пътуване на иконата до Кърджали.

ОЛИМПИЙСКИ МЕДАЛ

В несебърската църква „Успение Богородично“ наред с часовници, пръстени, обици, има и значка на гръцки полицай, а в българския Зографски манастир има множество ордени на военачалници, поднесени като вотивен дар пред иконата на св. Георги.

В Асеновград отец Тодор сподели, че при отиването си в светогорските манастири е виждал дарени и олимпийски медали.

РИБКА

Подобна вотивна фигура може да се види и в Рибната църква в Асеновград или църквата „Света Богородица Благовещение“, в която има поставена една малка, ажурно изработена рибка - дар от жена от София преди две години. Не е споделила какъв е конкретният повод.

Съществуват закономерности, особено в местата, където има известни златарски школи - там всички вотивни фигури са украсени по специфичен начин. В Странджа са най-лесно разпознаваеми, тъй като са по-примитивни - в преобладаващата си част са дело на пътуващи майстори куюмджии. Изработката е по-схематична, с помощта на по-прост инструментариум.

Тази изложба я приемаме като поставяне на дневен ред на проблематиката на вотивите и възможност да разширим тематиката на изследването, да продължим издирването на информация за вотивите, да извадим на бял свят стари фамилни и лични истории, които са свързани с вотивите. Това е успешно начало за един бъдещ проект, отправна точка за събиране на тази вотивна традиция и като основа за по-мащабно проучване, което да направим достояние на публиката, подчертава д-р Мишкова.

Днес в Етнографския музей има занятия с деца. С лесни за боравене материали те ще се учат как да правят вотиви. Това е част от инициативата за събиране на средства за създаване на музеен образователен кабинет. Затова е обявена DMS кампания - за събиране на средства за оборудване, съвместно с фондация „Изи арт“.