Когато напуснем – ако стигнем до ситуация, в която нямаме сделка (б.р. – с ЕС), сме се заели с необходимите приготовления, защото не знаем какво ще излезе в крайна сметка от преговорите. Ако напуснем без сделка ние, като правителство на Обединеното кралство сме уверени, че ще направим всичко възможно да няма твърда граница между Северна Ирландия и Ирландия.

Тези думи на британския министър на финансите Филип Хамънд на годишната конференция на управляващата партия на консерваторите в Бирмингам в понеделник имаха за цел да успокоят поне за малко страстите на Острова. Защото за всеки е ясно, че сроковете притискат – Европейският съвет на 18-19 октомври, на който трябваше формално да са завършени преговорите между Брюксел и Лондон, е зад завоя. А видимо до “сделка” не е на път да се стигне, след като пакетът предложения, който министър-председателят Тереза Мей се опитва да пробута от юли насам, е системно отхвърлян на всяко ниво и от двете страни на Ламанша. От британската е още по-завързано, защото дори и управляващата консервативна партия е разцепена по въпроса, какво точно очаква да постигне Лондон като краен резултат от преговорите.

С едната страна гласно оспорваща плана на Мей, начело с бившия външен министър Борис Джонсън, а другата, предвождана от премиера, залагаща все повече на опозицията, ако се стигне до гласуване на споразумение с Брюксел. С тези “отстъпки”, предложени от нея, които европейският главен преговарящ Мишел Барние вече отхвърля на няколко пъти. Хаос! Бидейки по презумпция вторият най-важен човек в кабинета, Филип Хамънд се опитва да балансира на страната на Мей и на продължаващата тази седмица конференция в Бирмингам излезе да убеди съпартийците си и избирателите, че дори и съвсем да са се забатачили нещата в преговорите с Брюксел, в хазната догодина ще има достатъчно ресурси, за да се плати за всички последствия от глезотията, която все повече изглежда проклетия Брекзит. Друга важна роля на Хамънд в Бирмингам бе и да успокои духовете по отношение на статута в границата в Северна Ирландия, което направи по единствения познат до момента начин – с празните приказки от въведението.

Споразумението, което Великобритания уж постигна с ЕС в края на миналата година, с което на теория се ознаменува краят на първия етап от преговорите, вече е практически несъществуващо, тъй като британците сега отказват да го признаят. От правата на гражданите до частта му касаеща джентълменската уговорка, че дори в полунощ на 29 март 2019 г., когато Великобритания няма да се води член на ЕС, между Лондон и Брюксел да не е постигнато крайно споразумение, Северна Ирландия ще остане в Единия пазар, за да се запази статута на единствената сухопътна граница между Обединеното кралство и Европа. В тази ситуация може би най на място звучат думите на бившия министър за Брекзит Дейвид Дейвис, който в интервю за британска телевизия заяви от Бирмингам в понеделник, че предстоят плашещи месеци на заплахи и извиване на ръце в преговорите между Лондон и Брюксел.

Особено по въпроса за отворения статут на границата, който е и част от мирното споразумение, сложило край на размириците в Ирландия през 1998 г. и е заложено в конституцията на едноименната република, която оттегли претенциите си към териториалната цялост на острова от текста. От другата страна всички граждани на Северна Ирландия имаха правото да получат ирландско гражданство и за 20 години оттогава конфликтът, разкъсвал острова с поколения, изглеждаше загърбен и забравен. Поне що се отнася до границата, де! Докато не се пръкна Брекзит и непредсказуемите последствия, които ще донесе за жителите на британските острови.

Което ни връща на човека начело на втората най-голяма икономика в ЕС и петата в света, устремена да се отлъчва като самостоятелна пазарна единица – британският министър на финансите Филип Хамънд. Британският консерватор е роден на 22 декември 1955 г. в Епинг, графство Есекс. Изучавал е философия, политология и икономика в университета на Оксфорд. През 1980-те до средата на 1990-те Филип Хамънд работи като директор на британска компания за болнични грижи. За кратко, между 1995 г. и 97 г., е съветник на правителството на малката африканска държава Малауи. В активната политика Филип Хамънд влиза през 1997 г., когато е избран за член на парламента от партията на консерваторите. През годините е бил говорител на торите по въпросите на здравеопазването, търговията и финансите. През 2005 г. става член на правителството в сянка, оглавявано тогава от Дейвид Камерън. В първото правителство на консерваторите от 2010 до 2015 г. е министър на транспорта, след това на отбраната и в крайна сметка на външните работи. През 2016 г., когато Тереза Мей наследи Дейвид Камерън като премиер, назначи Филип Хамънд за министър на финансите.

Умерен за оставане в ЕС

По време на кампанията за референдума във Великобритания през 2016 г. тогавашният външен министър Филип Хамънд бе в редиците на тези консерватори, които всъщност агитираха за оставане в ЕС. Любопитен факт е, че от 30-те министри с портфейл в кабинета на Дейвид Камерън тогава - който изначално си вкара таралежа в гащите с обещаването на референдума, за да си гарантира преизбиране година по-рано – 24-ма се бяха обявили против излизането на Великобритания от обединена Европа. От шестимата, които бяха за Брекзит, единствено сегашният министър за околната среда Майкъл Гоув е член на кабинета на Тереза Мей.

За него

Здрав разум и пари

Хамънд се появява като гласът на здравия разум в един напълно побъркан свят. В продължение на почти 20 години преди да влезе в камарата на представителите на парламента е преследвал бизнес кариера, от която е натрупал значителни средства. Интересите му са били свързани с медицинско оборудване и недвижимо имущество и е един от малкото членове на кабинета, които имат някакъв търговски опит.

Ендрю Гимсън, британски журналист, през 2013 г.

Където трябва да бъде

Ако имаше как да си представя навремето, че този върлинест на вид 15-годишен младеж с издължен като човка нос и очила без рамки, този прототип на съвременните готове, някой ден ще бъде министър на финансите... Ами всъщност, като се замисля, не бих бил изненадан и тогава.

Ричард Мадлей, телевизионен журналист и съученик на Хамънд

Сам на фронта

Трудно е да не ти е поне малко жал за Филип Хамънд. Има над себе си министър-председател, която щеше да го е уволнила, ако предсрочните избори от миналата година бяха дали очаквания от нея резултат. А колегите му от кабинета не могат да го понасят – или защото си мислят, че е един от „оставащите“, които целенасочено се опитват да провалят „истинското наказание Брекзит“, или защото го подозират, че нарочно орязва средствата им. Или и двете.

Джон Крейс, политически коментатор