Финансови отличници сме, но дали това е достатъчно

Изоставаме в догонването на богатите страни

Безработицата пада, на трето място сме по нисък държавен дълг

България е сред финансовите отличници в ЕС. Държавният бюджет има излишък, а дългът продължава да намалява. Но дали това е достатъчно. Защото всички усилия на държавата трябва да са насочени към едно - по-добър живот на населението. Може би трябва да използваме опита не само на развитите страни в Западна Европа, а и на Бутан. Защото освен брутен вътрешен продукт, Бутан изчислява благоденствието на народа си и чрез т.нар. „индекс на националното щастие“. Индексът обхваща няколко показателя за щастие, сред които са духовното, физическото, социалното, икономическото и природното добруване на държавата.

България може да се похвали с добри резултати в борбата със сивия сектор на икономиката. Което е добре не само за приходите в бюджета, а и за щастието на хората. Защото, когато гражданите виждат справедливо наказание за крадците и измамниците се чувстват добре. И обратното, когато има прояви на безнаказаност, на хора, които са над закона, гражданите се възмущават и одобрението им към държавата рязко намалява.

Приходите в държавната хазна от акциз върху алкохола за първите три месеца на годината са близо 60 млн. лв., което е ръст с 8,3% спрямо същия период на миналата година, сочат данните на МФ. Това сериозно увеличение се дължи именно на излизане на част от сивия сектор на светло, тъй като от началото на годината няма промени в акциза за спиртните напитки. Приходите от акциз върху цигарите нарастват с 12,23% и за първите три месеца на годината са на стойност близо 630 млн. лв. Това увеличение обаче се дължи на повишаването на акциза върху цигарите от 1 януари 2018 г. При приходите от акциз върху горивата обаче има спад. За три месеца от налога са събрани близо 500 млн. лв., или с 0,34% по-малко от същия период на миналата година.

Най-голям ръст на приходите през първите три месеца на годината има при данъка върху доходите - с над 19%, до 852,8 млн. лв. Това до голяма степен се дължи на вдигането на минималната заплата от 460 лв. на 510 лв. от началото на годината. Освен това, в рамките на година средната заплата нарасна с близо 11%, което повишава и приходите от данъка върху доходите.

При приходите от осигуровки също има сериозен ръст - с 14,64% до 2,216 млрд. лв. Това се дължи както на повишаването на минималната заплата и на общия ръст на доходите в страната, така и на вдигането на вноската за пенсия от началото на годината с 1% до 19,8%.

Приходите от корпоративни данъци за първото тримесечие намаляват с 2,4% и са близо 600 млн. лв. Този спад се дължи на факта, че корпоративният данък за миналата година по принцип се внася до 31 март. Тази година обаче това беше събота и реално данъкът можеше да се плати до 2 април, което измести част от приходите за четвъртия месец от годината.

Получените пари от ЕС от януари до март обаче намаляват - с над 63%, до скромната сума от 136,2 млн. лв.

За първите четири месеца на годината приходите в хазната продължават стабилно да нарастват и достигат 12,491 млрд. лв., сочат предварителните данни. Увеличението се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 1 млрд. лв., или с 8,6%, докато парите от ЕС намаляват. Разходите на държавата до април нарастват с 11,38% и достигат 11,612 млрд. лв. В резултат за първите четири месеца на годината хазната има излишък от 1,328 млрд. лв.

България е отличник и по отношение на дълга. Дългът на подсектор „Централно управление“ намаля с 537 млн. евро за първите три месеца на годината и към края на март възлиза на 12,136 млрд. евро, сочат данните на Министерството на финансите. От началото на годината на пазара не са пускани нови държавни ценни книжа, а само се изплащат стари задължения на падежа им. В рамките на година дългът намаля с 1,311 млрд. евро, или с 2,56 млрд. лв. В резултат съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП) на страната се понижи до 22,7%. Така България се нарежда на трето място в ЕС по най-малка задлъжнялост. Към края на март вътрешните задължения са 2,949 млрд. евро, а външните - 9,187 млрд. евро. Средният лихвен процент на дълга за първото тримесечие на годината възлиза на 2,69%, при 2,79% година по-рано. Причината за това е, че държавата успява да рефинансира старите си задължение при по-изгодни условия и при по-ниски лихви. По размер на дълга страната ни е сред отличниците в Европа. Което е добре, защото дава възможност парите, които всяка година влизат в държавния бюджет, да се използват са текущите нужди на страната, а не за плащане на лихви и покриване на стари задължения. Тази липса на дългова обремененост, или иначе казано финансова свобода, обаче трябва да се използва, за да може по-бързо да догоним развитите страни в доходите и начина им на живот. Това обаче стана с доста по-бавни темпове отколкото на всички нас ни се иска, което е знак за бавно осъществяване на реформите. Оказва се, че другите страни от Източна Европа се справят много по-добре от нас в това догонване на жизнения стандарт. Като тази оценка дава и Европейската комисия в редовния си доклад за България.

През март безработицата продължи да се понижава и достигна 6,8%. От една страна това е добре за населението. Но от друга води до задълбочаване на проблемите на предприятията в намирането на работна ръка. Всяка година населението на страната намалява с около 50 хил. души, или колкото са жителите на един средно голям град. Причините за това са две - емиграцията и ниската раждаемост, като и двете са породени от ниските доходи в страната. А ако тези процеси продължат, има риск да се стигне до ситуация, в която дори предприятията да увеличат заплатите, пак да няма кой да работи в тях. Започналите работа през март се увеличиха с 22,9% спрямо февруари. Така общият брой на безработните намалява до 221,6 хил. души. Основната причина за това е оживлението в търсенето на сезонна заетост в хотели и ресторанти, селското стопанство, търговията и преработващата промишленост.

Общият индикатор за бизнес климата през март се увеличи поради подобряване на оценките на мениджърите в строителството и търговията на дребно. Очакванията за строителната дейност бяха оптимистични, като бе регистрирано увеличение на поръчките. Очакванията за продажбите и поръчките към доставчиците в търговията на дребно също се подобриха, докато анкетираните в промишлеността и услугите бяха по-резервирани. През април и очакванията на хората за икономиката на страната през следващите 12 месеца се подобриха. Наред с това се усеща желанието на хората да подобрят жизнения си стандарт като те са готови да инвестират в това и дори да вземат кредит за да направят подобрения в дома или да си купят по-хубава кола. Докато инвестициите на бизнеса се движат напред с доста по-бавни темпове. Годишният ръст на кредитите слабо се ускори до 5% през февруари, от 4,8% месец по-рано. Като този растеж бе движен основно от динамиката на кредитите за домакинствата, които запазиха годишния си темп на нарастване от 6,1%. Най-голямо ускорение имаше при потребителските кредити. Те отбелязаха годишен растеж от 7%, при 6,5% в края на предходния месец. Сходна динамика имаше и при жилищните кредити, които се увеличиха с 8,5% на годишна база, при 8,2% през януари. Нарасналото търсене на жилищни кредити доведе до повишаване на лихвите по тях през февруари с 0,06%.

Корпоративните кредити също имаха положителен принос за годишното нарастване на общия обем на кредитите, като ускориха растежа си до 2% на годишна база при 1,6% в края на януари. Бизнес заемите обаче нарастват с доста по-бавни темпове от тези на гражданите. Лошите кредити запазиха тенденцията си на намаление със спад от 14,6% на годишна база. Делът им в общия размер на кредитите за нефинансови предприятия и домакинства намаля до 13,1%. Което показва доброто състояние на банковата система в страната.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи