Финландия се вторачи в НАТО

Заплахата от Русия буди тревоги в Хелзинки

В продължение на десетилетия Финландия поддържа деликатните си отношения с Русия, избягвайки всеки ход, който би могъл да провокира “спящата мечка” на източната й граница. Днес, оттеглил се от кариерата висш дипломат, подканва страната си да рискува гнева на звяра, присъединявайки се към НАТО.

“Тази страна заслужава открит дебат, когато става въпрос за външната й политика и сигурността”, смята Хану Химанен, финландският посланик в Русия до 2016 г.

След четири години в Москва, Химанен се убеждава, че страната му трябва да спре да се притеснява от раздразване на Русия и да се заеме с гарантиране на собствената си сигурност с присъединяване към Западния военен съюз.

В наскоро публикуваната си книга, “Запад или Изток - Финландия и завръщането към геополитката”, той също така отправя критики към финландските политически лидери, които според него твърде отдавна отбягват открития публичен дебат по външнополитически въпроси - противоречиви аргументи, в навечерието на предстоящите през януари президентски избори.

А сигналите, че Финландия е готова за подобен дебат се увеличават - най-малкото заради присъствието на уникален про-НАТО кандидат за поста на държавен глава.

Нилс Торвалдс от Шведската народна партия (б.р. - която защитава интересите на шведски-говорещото малцинство във Финландия) е единственият, който открито говори за включване на страната му в алианса, в претрупаната група от седем претенденти.

Бившият журналист и евродепутат се надява гласът му да бъде чут, залагайки на противоречива кампания за присъединяването на Финландия като пълноправен член на НАТО.

“Всеки дебат във Финландия, свързан с външната политика, трябва да засяга НАТО”, смята Торвалдс. “Ако не говорим за това сега, е невъзможно да се подготвени за бъдещето.”

Не е тайна, че Финландия постепенно се насочва към дебат за членството си в НАТО. Тези президентски избори са първите, откакто Москва анексира Крим и началото на гражданската война в Украйна през 2014 г. Оттогава напрежението между силите на НАТО в Балтийско море и Русия не спират да се увеличава.

Съседите на Финландия вече бият камбаната, че техния регион може да се окаже следващата “гореща точка” с Русия. Постоянните нахлувания на руски изтребители в Скандинавското и Балтийското въздушни пространства допринасят допълнително за това безпокойство.

В отговор на смятаните за провокативни руски действия, Швеция - най-близкия военен съюзник на Финландия и също нечленуваща в НАТО - наскоро милитаризира отдалечения си остров Готланд в Балтийско море, за първи път от Студената война насам, и през септември проведе мащабни военни учения в региона със страните от алианса.

Същевременно НАТО разположи еквивалента на четири батальона в Полша, Естония, Латвия и Литва, като средство за сдържане срещу руската армия. Властите в целия регион казват, че се предприемат навременни действия за адаптиране и контриране на новото поколение военни капацитети, разработени от Кремъл. Финландия, решена да затегне защитата си срещу източния съсед, инвестира мащабно в отбраната и поддръжката на 280-хилядната си наборна войска.

Въпреки натегнатата обстановка обаче дебат за възможното членство в НАТО между кандидатите за президент практически отсъства.

Химанен отдава това на слабите традиции в обществения дебат във Финландия, когато става въпрос за националната сигурност, родени от трудното историческо съжителство на страната със СССР.

Алпо Руси, работил като съветник по външната политика към бившия финландски президент Марти Ахтисаари между 1994 и 1999 г., разказва, че членството на страна в НАТО е било обсъждано още тогава. Политиците във Финландия тогава преценили, че влизането в алианса е излишно, предвид новата епоха, започнала след края на Студената война.

Мнозинството от кандидатите в предстоящите избори сега, отразяват стандартните позиции от традиционния спектър на външната политика на Финландия.

Пекка Хаависто, кандидат на “Зелената лига”, който достигна до балотаж срещу действащия държавен глава Саули Нинистьо през 2012 г., е против приемане на страната в НАТО. Но като възможна отстъпка от тази позиция намекна, че това е възможно, ако подобно решение вземе първо Швеция.

Кандидатката на дясната “Партия на Финландците” Лаура Хухтасаари от своя страна смята, че Финландия трябва да продължи да разчита на собствените си отбранителни ресурси.

Действащият президент Нинистьо, който се ползва с 76 % подкрепа в навечерието на вота, защитава запазването на перспективата за членство в НАТО за в бъдеще, за сметка на разширяване на сътрудничеството с алианса сега. Но според него всяко решение за членството на Финландия трябва да бъде взето от мнозинството от финландците, вероятно чрез референдум.

“Нека не се заблуждаваме, че общественото мнение може да бъде променено от една декларация за политически намерения”, каза Нинистьо. “Ще се необходими конкретни факти, които обществото да разпознае като говорещи в полза на финландското членство (в НАТО).”

Подкрепата за което все още остава ниска – около 25 % в края на 2016 г. Но броят на нерешените по въпроса за членството в НАТО финландци се увеличава от началото на войната в Украйна насам, което предполага и промяна в общите нагласи.

Торвалдс, който защитава влизането в НАТО, е против референдум по този въпрос.

От своя страна, Чарли Салониус-Пастернак, наблюдател от финландския Институт за международни отношения смята, че неясната позиция на политиците в стрната за членството в НАТО е стратегически актив.

“Създаването на несигурност в съзнанието на Кремъл за намеренията на Финландия е един от основните мотиви на финландската политика последните десетилетия”, казва Салониус-Пастернак.

 

Десетилетия на баланс Изток-Запад

След две кървави войни с Москва, Хелзинки балансира деликатно между Изток и Запад по време на Студената война, следвайки политика на неутралитет, която позволява на Финландия да балансира между интеграцията в Европа и добрите отношения с Русия.

Това често пъти е налагало подтискането на вътрешни политически дебати, за да се угоди на желанията на големия източен съсед. След разпадането на СССР през 1991 г. Финландия се обърна рязко към Запада, присъединявайки се към ЕС и единната европейска валута.

(Със съкращения)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи