Флагът на “Мисия България” се развя над замъка на Балдуин

Замъкът на фландърските графове Гравенстен в Гент

Годфруа дьо Буйон пръв влиза в свещения Йерусалим

Гравенстен символизира могъществото на фландърските графове

Често посещавам столицата на Белгия и Европейския съюз, Брюксел. Участвал съм в редица изложби и съм правил презентации в Европейския парламент. Но пътуването в началото на април 2018 г. е по-особено. Защото е част от “Мисия България”. Това е мащабна акция за представяне на българското минало по света, която предприемаме с проф. Пламен Павлов по време на българското Председателство на ЕС.

Всъщност мястото на нашата поредна лекция не е Брюксел, а древният и красив град Гент. И то не къде да е, а в едно от най-престижните висши учебни заведения в Европа. Гентският университет е основан от краля на Обединеното кралство Нидерландия Вилем І още през 1817 г. А наши слушатели ще бъдат едни от най-добрите историци и археолози от фламандската част на Белгия и от Холандия.

Пристигаме към обяд заедно с българския посланик Мая Добрева и отдалеч виждаме острите върхове на готическите катедрали. Гент се слави със своите прекрасни църкви, които вече съм разглеждал при предишни мои пътувания. Набързо си припомням древната история на този средновековен град.

Още през VІІ в. по тези места се заражда селище, свързано с основаните в 650 г. от св. Аманд абатства “Сен Пиер” и “Сен Бавон”. През ІХ в. Гент на два пъти е разграбван от викингите. Затова фламандските графове строят тук мощен замък, станал и столица на Фландрия. Местните жители използват ключовото място и правят града център на търговията и текстилната индустрия. Със своите близо 100 000 жители между 1000 и 1550 г. Гент е втори по големина град в Западна Европа след Париж.

Религиозните войни от ХVІ-ХVІІ в. слагат край на неговия разцвет. Едва през ХVІІІ в. започва нов подем, свързан с бурното развитие на текстилната промишленост. За икономическия възход на града способства строителството на канала Гент-Терньозен, който го прави океанско пристанище. След белгийската революция от 1830 г. той е част от новата монархия под скиптъра на крал Леополд.

Лекцията се провежда в една от аудиториите на Гентския университет и сред присъстващите виждам доста известни колеги. Сред тях е и холандският археолог Ян де Бур, който е работил в България и идва специално, за да чуе за нашите най-нови открития. С проф. Павлов наблягаме на средновековната история и то на Четвъртия кръстоносен поход от началото на ХІІІ в. Както се знае, той е воден от фландърския граф и първи император на Латинската империя Балдуин, пленен от българския цар Калоян в съдбоносната битка при Одрин на 14 април 1205 г. Нашите фламандски колеги живо се интересуват от съдбата на своя славен предтеча, загинал в българската столица Търновград.

Естествено с проф. Павлов трябва да посетим прочутия замък на фландърските владетели Гравенстен (Графския замък), чиито настръхнали кули стърчат високо над града. Първата крепост е построена от граф Бодуен І Желязната ръка в 868 г. за защита от викингите. Тогава тя е още дървена, но в средата на ХІІ в. граф Робер І Фризийски нарежда да бъде изградена от камък. Той строи централния замък с четири малки кули в ъглите и размери 33/20 м. Сегашният си вид Гравенстен добива след разширението, направено по заповед на граф Филип Елзаски през 1180 г. Главната рицарска зала е значително разширена, а замъкът е ограден с ров и втора стена с 24 малки кули.

Със страховития си облик Гравенстен символизира могъществото на фландърските графове и респектира васалите им, чиито по-малки замъци били от другата страна на р. Лейе. В ХІІ-ХІІІ в. той е емблема на кръстоносната идея като огромен кръст е изпълнен даже над главната порта. И няма как да е иначе, тъй като самият граф Филип участва в тях и загива при обсадата на Акра. А потомъкът му Балдуин ІХ оглавява Четвъртия кръстоносен поход, но губи живота си в Търновград.

След успешното приключване на презентацията имаме още малко време в Белгия. Тъй като сме на вълната на кръстоносните походи, с проф. Павлов пожелаваме да видим още един важен замък.

Още от километри виждаме възвишаващата се над нейните меандри конструкция. Каменните съоръжения са издигнати от херцог Годфруа ІІІ между 1050 и 1067 г. А през 1076 г. крепостта е наследена от една велика за епохата си личност – Годфруа V дьо Буйон.

Обсебен от идеята за отвоюването на Светите земи от мюсюлманите през 1096 г. продава замъка си на принц-епископа на Лиеж Отберт, срещу което получава средства за организирането на Първия кръстоносен поход. Отрядите на Годфруа V дьо Буйон оставят кървава диря из цяла Европа, избивайки всички евреи по пътя си за Йерусалим. Владетелят на Буйон е сред първите, които проникват в Свещения град след обсадата в 1099 г., при което са изклани хиляди мюсюлмани, православни и евреи. Годфруа отказва титлата “крал на Йерусалим” и приема званието “Защитник на Светия гроб”, а умира без да остави наследници през 1100 г.

Принц-епископите на Лиеж владеят замъка 600 години, докато той минава в собственост на могъщото семейство Ла Марк в 1678 г. В края на ХVІІ в. средновековното укрепление вече е притежание на френската корона. Кралете на Франция го модернизират и превръщат в непристъпна твърдина.

В мрачния дъждовен ден с проф. Павлов влизаме в замъка Буйон през един от двата подвижни моста. И днес крепостта е по варварски скромна, но пък изключително трудна за превземане чрез щурм. Целите долни части на укреплението са издялани в скалите. Тук има всичко необходимо за класическия средновековен замък – ровове, непристъпни стени върху отвесни канари, мрачни подземия, тъмници и килии за изтезания. С проф. Павлов буквално се губим в лабиринта от всевъзможни помещения.

Военната история на замъка

Крепостта на Годфруа нееднократно е била атакувана през столетията. Седем са най-известните обсади – през 1134, 1370, 1407, 1495, 1521, 1522, 1676 г. През ХVІІ в. по разпореждане на френския маршал Вобан замъка е напълно преустроен за прилагане на артилерия, като се изграждат оръдейни амбразури.

Историческите перипетии през вековете

Крепостта е била цел на много видни личности. Тя е обсаждана от императора на Свещената Римска империя Карл V (1500-1558), в нея се крие прочутият кардинал Мазарини, а във втората половина на ХVІ в. Кралят-Слънце Луи ХІV взема замъка след 20-дневна обсада. Тук се установява и френският император Наполеон ІІІ след поражението от прусаците в битката при Седан от 1870 г.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи