Черно море не е езеро на мира, модернизацията на ВМС е неотложна

Дни преди началото на новата учебна година много университети продължават да попълват незаети места от държавния план-прием. Сред отличниците, които от години нямат такива проблеми, е най-старото българско техническо учебно заведение - ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров”. То бе и единственото място във Варна, което посети при кратката си визита у нас френският президент Еманюел Макрон. Има ли връзка това с плановете за модернизация на ВМС и кое прави морското образование атрактивно в днешния технологичен свят, питаме началника на морската Алма матер проф. Боян Медникаров.

- Проф. Медникаров, на прага на новата учебна година ВВМУ се оказа сред малкото университети у нас, които нямат проблем с попълването на местата от държавния план-прием. На какво се дължи това - на факта, че училището няма аналог у нас или на добрата реализация на завършилите?

- Добрата реализация е главен фактор, но влияние оказва и това, че създаваме оптимален баланс между среда за живот и работа, материална база, подготовка и квалификация. Основната ни философия е студентите ни да бъдат доволни и щастливи, защото те са най-добрата ни реклама. Тази година приехме 510 първокурсници по бакалавърски програми и 39 курсанти - за ВМС и военни лекари за структурите на ВМА, които ще обучаваме съвместно с Медицинския университет. Допълнително студенти чакаме и по съвместна програма по корабоплаване с Висшето транспортно училище. Това е нерегулирана специалност. Входът в нея дава възможност на студентите да се ориентират в първите 2 г. коя от регулираните ни специалности - плавателни или военни, да изберат.

- Към кои специалности интересът на кандидатите бе най-голям?

- По традиция - към корабоводенето, но тази година имаше солиден наплив и за „Информационно-комуникационни технологии в морския транспорт“. Чрез тази специалност търсим път за сътрудничество с индустрията и предлагаме реализация още от студентската скамейка. Отчетохме голям интерес към „Мениджмънт на водния транспорт“ - нашата дамска специалност, която разкрихме след оценка, че училището ни е прекалено мъжко.

- Преди ВВМУ наистина бе табу за момичетата, но сега имате доста студентки и курсантки. Дори първенецът на випуск 2017 бе девойка. Наземни или плавателни специалности избират?

- Все повече девойки кандидатстват във ВВМУ, но наблюдаваме саморегулация по отношение на избора на специалност. Момичетата са добре информирани, че много корабни компании все още не са склонни да наемат жени на борда, затова има лек спад на интереса към плавателните специалности. Но като цяло студентките ни са изключително мотивирани, подготвени са над средното ниво и имат много силен стремеж да се доказват.

- Не споменахме в листата на най-популярните специалности „Корабни машини и механизми“, от която излизат механици за флота. Защо?

- И там местата са запълнени, въпреки че има отлив от инженерните специалности. Това е тревожна тенденция не само у нас, а в цял свят. От 2 г. заедно с бизнеса отделяме специално внимание за промоция на тази специалност и на „Електрообзавеждане на кораба“. Дефицитът на кадри прави реализацията им много бърза и то на добри позиции. Докато преди стартово офицерите започваха с 2000-2300 евро, сега минимумът е 3000 евро. Дори има водещи компании, като пасажерската „Роял Карибиън“, които искат да правят специални поръчки за обучение на механици. За да усвоят тази нелека професия обаче, младите хора трябва да положат солидни усилия. Правим всичко възможно да ги убедим, че си струва.

- У нас обаче много се говори за девалвация на средното образование. По-зле ли са подготвени днешните първокурсници в сравнение с бащите си?

- За съжаление е така. Това е много тежък проблем за България. Средното образование в момента изкривява младежите, то превръща незнанието в стандарт. Според мен обучението в гимназиите трябва да стане много по-прагматично. Но първо трябва да се забрани със закон на университетски преподаватели да пишат учебници за средния курс, защото често пишат глупости - излишни неща, които са над капацитета на децата.

- Миналата година замразихте специалността „Океанско инженерство“. Има ли други направления, в които възпитаниците на ВВМУ не могат лесно да си намерят работа?

- Завършилите плавателни специалности и курсантите имат гарантирана заетост. Може би най-проблемно е бъдещето на бакалаврите по „Експлоатация на пристанищата и флота“. Част от тях намират работа в портовете и в структурите на ДППИ, но българската морска индустрия не е в добро състояние. Тежката криза в шипинга от 2008 г. насам редуцира броя на корабособствениците и това се отрази на цялата система от компании в този бранш. Страда и кораборемонтът, който се подчинява на европейски правила, докато съседна Турция ни конкурира жестоко в ценово отношение. Ние непрекъснато следим пазара, за да не лъжем студентите си, а да им предлагаме обучение, което гарантира работа. Затова сме резервирани към бакалавърска програма по корабостроене и замразихме океанското инженерство. Създадохме тази специалност заради очаквания добив на газ и нефт в морето. Оказахме се обаче прекалени оптимисти, тъй като реално този процес ще стартира след около 10 г.

- Традиционно университетите у нас се стремят да привличат чуждестранни студенти заради високите такси. Тази есен ще приемете анголци, които ще учат океански риболов. Колко чужденци ще учат във ВВМУ?

- Ще обучаваме около 400 студенти от 12 държави, като най-много са от Гърция. 40 ще са първокурсниците от Ангола, но океанският риболов за тях ще е само допълнителна специализация към основните профили за капитани и механици.

- Стигат ли собствените приходи и държавната субсидия, за да подобрявате материалната база и по какви проекти работите в момента?

- Няма ректор, който да каже, че приходите са достатъчно. При нас държавата осигурява около 30% от финансовия ресурс, останалият идва от собствени приходи и от различни проекти. През последните 3 г. реализирахме два големи проекта в сферата на конкурентоспособността и за интегрирано управление на морските пространства. Симулационните ни комплекси, които са приоритет, се увеличиха - вече имаме 11 корабни мостика, 2 системи за управление на корабни машини и механизми, 2 центъра за комуникации на море, 2 центъра за подготовка на оператори за контрол на морския трафик, център за тренировка на оператори при приемане и предаване на течни товари, 2 тактически симулатора и комплекс за стрелби. Сдобихме се с катери, лодки, супердрон и с мощна химическа лаборатория. ВВМУ създаде уникален център за подготовка и управление на широк спектър кризисни ситуации в морето. Това бе оценено от министерствата на отбраната, транспорта, вътрешните работи, околната среда и лично от министър-председателя.

- Затова ли премиерът избра да покаже ВВМУ на френския президент Еманюел Макрон, или визитата имаше връзка с проектите за модернизация на военния ни флот?

- Благодарен съм на Бойко Борисов, че избра да покаже ВВМУ на френския президент по време на краткия му престой във Варна. Визитата нямаше връзка с плановете за модернизация на ВМС. Считам, че това бе търсен ефект, за да се покаже на госта, че българските ВМС и морско образование са на отлично технологично ниво и далеч не са назад от развитите страни. Доволен съм, че Еманюел Макрон и придружаващите го военни експерти останаха впечатлени от видяното.

- Достатъчно подготвени ли са ВМС, за да отговорят на предизвикателствата пред сигурността на морската ни граница предвид изострената ситуация на изток и рискът от бежанска вълна от юг?

- Колегите полагат неимоверни усилия, за да са в готовност да решават тези задачи, но е безспорно, че материалната база на ВМС е в края на жизнения си цикъл. Лично аз смятам, че военният флот има крещяща нужда от поне 3-4 нови кораба - фрегати, корвети или многофункционални патрулни съдове. Одобреният от МС проект за строеж на два кораба е минимумът. Не става дума за харчене на много пари, а за осигуряване на възможност за защита на многократно повече средства. Защото в морето има нефт и газ. „Тотал“ откриха залежи, ще намерят и още. Ако капацитетът на находището ни е сходен с това на румънското „Домино“, това ще ни осигури поне един век ресурсна независимост. И няма как някои наши приятели или опоненти да не се изнервят. Тези ресурси трябва да се пазят, а на стотици километри в морето това може да сторят само ВМС. Трябва да си избием от главата идеята, че Черно море е като езеро на мира, има достатъчно доказателства за противното. Затова, ако желаем да имаме морски суверенитет, модернизацията на ВМС е неотложна.

- След почти 3 десетилетия демокрация моряците продължават да са основни вносители на свеж капитал у нас. Прави ли достатъчно държавата, за да насърчава тези кадри?

- Държавата би трябвало да подкрепя повече морското образование, защото всеки инвестиран в него лев се връща многократно. Нужна е и по-разумна данъчна политика спрямо моряците, плаващи на кораби извън ЕС. Трябва да им се даде шанс да си плащат легално данъците у нас. Много ни обвиняват - нас и медицинските университети, че произвеждаме кадри, които после се реализират зад граница. Нашите възпитаници обаче харчат всеки спечелен долар или евро тук. Годишно моряците внасят поне 1 млрд. долара в българската икономика. С тези пари се създава дребен бизнес, заетост. На този фон държавните вложения в морските гимназии и университети са минимални. И понеже реално не може да се отчете приноса на нашите кадри към социалната система, се получава парадокс - ВВМУ е назад в рейтинговата система на МОН, а лидерът - СУ, страда от стотици непопълнени места. Това е смешно. Реалният рейтинг го правят родителите и кандидат-студентите и нашият е много висок. Добрата оценка на правителството за това, което правим във ВВМУ, ме кара да се надявам, че ще имаме подкрепа. Тя може да се изрази и чрез един чисто политически акт - като се обяви България за доставчик на морски кадри. Това е статут, който определя политики, насърчаващи повече хора да се занимават с морски професии.

- Тази есен ВВМУ ще е домакин на Генералната асамблея на Международната асоциация на морските университети. Какви теми ще се дискутират във Варна и колко гости чакате?

- Очакваме над 130 делегати и 30 студенти, регистрациите още текат. Асоциацията е нещо като елитарен клуб на морското образование по света, тя задава тенденциите и модата в обучението на морски кадри. В нея членуват над 60 университета - водещите морски академии на САЩ, Русия, Япония, два големи китайски университета, Австралийският морски колеж и около 40 висши училища от Европа. Ежегодно обсъждаме как да правим морското образование по-атрактивно и близко до нуждите на индустрията. Тази година водещ проблем ще е глобализацията. Ще обсъждаме възможността за унифициране на базовите знания в учебните програми.

Нашият гост

Флотилен адмирал проф. Боян Медникаров е роден във Варна в семейството на военен капитан. През 1984 г. завършва ВВМУ “Никола Йонков Вапцаров” със специалност “Корабоводене за ВМС” като първенец на випуска. Служи във военния флот като командир на бойна част, на кораб и началник на щаба на дивизион кораби. Има магистратури от Военноморската академия “Адмирал Кузнецов” в Санкт Петербург и Военната академия “Г. С. Раковски”. Доктор на военните науки. От 2001 г. е зам.-началник по учебната и научната част във ВВМУ, а от 2011 г. е началник на училището. През 2008 г. е удостоен с награда “Варна” за принос в областта на обществените науки. Владее руски и английски език.